Многокултурно валдорф училище

Всяко дете е силно надарено.

Това е едно твърдение, от което се ръководят много училища, особено тези по валдорф системата.

Туристически разходки, занаятчийство, изкуство, грижа, отговорност и предизвикателство.

Това пък не са просто нахвърляни думички, а са предмети, които се изучават в училище. Или поне в някои по-напредничави училища.

Самостоятелност. Да успяваш сам в живота. Да си уверен в следващата си крачка. Да имаш колкото се може повече добри преживявания. Да усетиш какво е възможно. Да имаш свободата да твориш.

Това пък са основни принципи на образованието в някои училища.

Способност да обича, любопитство, въодушевление, радост за открития, доверие, стремеж към знание, самосъзнание, честност, отвореност.

Това пък са способностите, с които се раждат децата. Повечето ги губят сравнително рано в образователната система. И все пак, ако питаме едно шест годишно дете какво може, то е доста вероятно да каже:

Всичко!

Всъщност, с пълно право, като се замислим на колко неща се научава едно дете за кратко време – например да се научи да ходи въпреки гравитацията или пък да се научи да говори, пише и чете. Това всичко е много. Остава да се запитаме как ще отговори някой, който вече е минал през образователната система. Също е важно да се запитаме какво научаваме да можем след първите седем? Или поне кои са значителните неща, които можем? От ранга на надвиване на гравитацията май няма, а? В противен случай сигурно щяхме да сме почнали да летим без помощни средства. Ами говоренето? Май пак няма, защото иначе щяхме да сме се научила да се разбираме и без да говорим … а ние дори се отучваме да се разбираме, въпреки че говорим.

Но защо пиша всичко това? Защото има училища, в които поне една част от гореизброените неща са стремеж и са заложени в образованието в тях. Такива са например Валдорф училищата (още няма в България такова, в световен мащаб са над 1000. Все пак в София се правят първите стъпки. За повече сведения можете да се обърнете към антропософското общество и прочетете тук).

Валдорф системата предоставя много свободи от една страна, но и като всяка друга система често е силно закостеняла и не предоставя решения на всички предизвикателства. Такива решения са възможни само тогава, когато се създаде едно гъвкаво движение, свободно от ограничаващи структури. Важна стъпка в това отношение прави първото многокултурно валдорф училище в Манхайм, Германия. В него половината от 295-те ученика са с чужд произход и идват от над 30 страни. Сред 35-те учители има хора от 14 страни. Такова разнообразие има обаче и в други училища в Германия. Разликата е, че в това училище не само, че се учат чужди езици, но и някои занятия въобще не се предлагат на немски, а на някой от другите езици, например турски, руски, сръбски, хърватски, полски и испански.

Предлагат се и занятия по народни песни, танци, ястия, приказки, музикални инструменти, бит и култура. Така децата от малки могат, посредством сравнение и различия да изградят по-добро чувство и за единство и взаимосвързаност. А чуждото се превръща в част от нас.

Явно примерът на това училище е заразен, защото тази година отваря второто такова в Дортмунд. Освен това хрумването навлиза и по детските градини и първата такава е в Щутгарт. В процес на създаване са подобни заведения и в Хамбург и Берлин.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.