RSSПовече можете да прочетете в блога ми.
На милата ми рожба Любомир
Очите ти са като две вселени,
от които се взираш – с вяра – във мене.
Денем и нощем са радост за мен
грижите, от които се нуждаеш.
И често попадам във плен
на красотата ти – на обич, нов живот и чистота ухаеш!
И радостта ми е още по-голяма,
защото е споделена – най-малко от двама…
Очите ти са като две вселени,
а помня – не бе отдавна -
ние с тебе бяхме
едно цяло,
и всичко вътре деляхме,
докато тялото ти растеше в моето тяло…
Каква красива съдба
е това -
девет месеца ние бяхме -
и споделяхме – вселена една!…
