Няма грешка – Има избор

Повече можете да прочетете в блога ми.

Това е целият текст на песен /пилотен сингъл/ от последния албум на Depeche Mode /една от най-любимите ми групи въобще/. Отдавна се каня да напиша един постинг по повод на песента, тъй като тя притежава особен и силен заряд, който пък провокира у мен разни мисли.. Които ще споделя сега тук.

Ето и моя превод на текста, за да може всеки да разбере за какво иде реч:

Роден /а/ съм под грешен знак,
в грешната къща,
попадайки под погрешно влияние,
поех по грешния път,
който доведе до погрешни наклонности /тенденции/.
Бях на грешното място в грешното време,
по погрешна причина,
в погрешния ден на погрешната седмица
и използвах грешния метод с погрешното умение..

Грешка, грешка..

Има нещо погрешно у мен химически,
нещо сбъркано с мен по наследство-
грешната комбинация от погрешните гени,
достигнах до погрешния край чрез погрешните средства.
Бях погрешния план в погрешните ръце,
погрешната теория за погрешния човек,
погрешния поглед върху погрешната награда,
погрешните въпроси с погрешните отговори..

Грешка, грешка..

Марширувах под ударите на погрешния тъпан,
с погрешната измет,
изразходвайки погрешно енергия,
използвайки всички погрешни случаи
и погрешните знаци,
с погрешната сила /напрежение, интензивност/..
Бях на грешната страница от погрешната книга,
с погрешния превод на грешния поглед,
с грешната луна, всяка погрешна нощ,
с погрешната настройка /на радиото/ и мелодия,
докато не зазвуча правилно, да..

Грешка.. /Твърде отдавна../

—————-

Колко ли хора по света (сред нас, около 7-те милиарда понастоящем) се чувстват по гореописания начин всеки ден? Нима всеки от нас не се е чувствал някъде дълбоко в себе си така поне веднъж в живота си, дори и да не го е признавал на глас пред никого?..

Сега ще ви кажа каква е истината по този въпрос, според мен. И държа да отбележа, че тя в никакъв случай не е била лесна за научаване от мен, не ми е толкова лесно да я призная.. Защото и аз съм се чувствала от отбора на „сбърканите“, подобно на много хора.. Съвсем нормални при това. Но /вече/ я зная:

Няма грешка. Има избор.

Искаме или не искаме да го осъзнаем и да го признаем пред себе си и другите – днес ние сме това, което сме избрали да бъдем вчера. А утре ще бъдем това, което избираме да бъдем днес.

Избрали сме да бъдем това, което сме, още преди да се родим. И потвърждаваме или променяме избора си всеки ден. Всеки Божи ден. Изборът ни може да е бил направен съзнателно, умишлено и целенасочено или пък несъзнателно /подсъзнателно, надсъзнателно/ и инстинктивно – но е направен от самите нас.

И колкото и да търсим вина за живота /настоящето си/ някъде извън самите нас, или да чувстваме като наказание свише (и сякаш вечно) живота си – това не е така. Не е вярно. /Самата аз съм склонна да мисля така понякога.. Но не мога да не призная все пак, че Истината е друга. Поне мога да я видя и изразя, което е голям дар за мен../

Най-напред – ние, хората, не сме вечни. Човешкият живот наистина не е дълъг обикновено. И всичко, което ни се случва и което чувстваме и изживяваме тук е временно. Адски временно, безкрайно временно.. Но понеже много се вживяваме в този живот тук, и се предоверяваме на човешките си изживявания, си въобразяваме, че ще трае вечно.. Забравяме истината.. И дори и да направим грешен избор, за който после да съжаляваме и страдаме много – това пак е временно явление. Всичко може да се поправи. Ако не в този – в следващия живот..

Ако изборът, направен от нас в миналото ни, ни кара да съжаляваме впоследствие за него – ние сме свободни винаги да направим (ако ще и рязък) завой и обрат в живота, поведението и изборите си в бъдеще. Ако пък ни харесва изборът, който сме направили преди – то можем да го поддържаме дотогава, докато ни харесва и ни носи щастие или пък чувство за лично достойнство, или каквото и да е – нещо ценно за нас.. В съзнателното придържане към направения избор, в потвърждаването му е единствения смисъл на поддържането на статуквото и ежедневието ни, което се повтаря сякаш до безкрай.. Иначе – ако не ни харесва избраното – нямаме извинение, ако не го променим. Ако човек избере с цялото си сърце нещо друго и се реши на промяна – рано или късно тя ще се случи и нищо не може да спре това /този процес/. Въобще – утвърждаването или отрицанието на това, което сме избрали за себе си и за живота си преди, е необходимо за развитието ни напред. Защото Животът не е наказание дори за онези, направили много погрешни неща и избори в миналото си – например затворниците, убийците или въобще хората, които много съжаляват и се разкайват за нещо от миналото, което не могат вече да променят.. Да, миналото и взетите в него решения и избори не могат да се променят. Но бъдещето може да се промени. Чрез настоящето и осъзнатия ни избор Днес. Защото такъв е замисълът, смисълът на живота ни тук, на този свят – защото ние сме Живи днес, защото имаме /даден ни е/ шанса да се развиваме и променяме всеки нов ден. И заради този именно шанс не сме наказани с Живот /и съответно няма смисъл да го отхвърляме, да се самоубиваме по един или друг начин/, а сме дарени с такъв. Онзи, който ни е създал, естествено не е искал да ни наказва (още повече пък – изначално) с Живот, а е искал да ни дари с шанс за развитие и достигане на по-високо ниво на съзнание.

Ние не сме затворници или заложници, а творци на нашата съдба, на нашия Живот. А дори когато не сме точно техни творци, не сме и техни жертви във всеки случай – а най-малкото техни съучастници.. Така е писано да бъде.

Да, Животът е дар. И вечен шанс за развитие за нас, хората. За душите ни. Да се научат.. Да избират.. Правилното. /За себе си../

Иначе нямаше да има смисъл да се събуждаме и да посрещаме новия ден, следващото утро от живота си, изгрева на слънцето, следващия избор, следващото житейско предизвикателство..

А смисъл има.

Защото няма грешка. Има избор…

Но за това трябва (само)съзнание.

И трябва човек да поеме отговорност. За собствения си живот.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.