На смъртния одър на Времето

Повече можете да прочетете в блога ми.

На смъртния одър на Времето –
разбира се, „когато му дойде времето“,
аз ще приседна
и ще кажа само три думи:
„Обичам те” и твоето име.
И ще повторя и потретя ритуала,
докато не изредя всички имена
на души, които обичам.
Тогава ще мога да ги назова
с истинските им имена –
онези на душите, вечните имена..
На смъртния одър на Времето,
когато стоя,
(най-вероятно без тяло – само душа)
ще виждам със вътрешното си зрение
ярките цветове и несравнимата красота
на настъпващата нова Зора.
Зората на Вечността..
На смъртния одър на Времето,
ще Му кажа: „Сбогом, Време”
и ще заплача..
Но не от тъга,
а от радост,
защото всичко ще бъде минало
и всичко ще бъде вече наред
наистина.
И защото ще зная,
че вече няма да носим
непосилни товари,
превити и свити в душите си..
Изгубени някъде в бездните
между
вчера,
днес
и Утре -
Незнайното.
И ще зная, че вече ще бъдем щастливи.
Само щастливи! -
в „мигът“ безвремие отвъд Живота,
който е Вечността..
/Тя е дом за душите
на успелите да доплуват
Отвъд Света./

Сбогом, Време,
няма да ми липсваш..

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.