Трябва да се науча отново да бъда като водата

Повече можете да прочетете в блога ми.

Защото душата (подобно на Живота) е като река. И защото реката/ водата може да си пробие път винаги и навсякъде, бавно и упорито, напълно спокойно, понякога и бурно, но успява.. Винаги. Дори да няма път напред, тя си създава такъв.
И аз трябва да науча душата си отново да бъде като водата – да си проправя път напред винаги, спокойно и без отчаяние, дори когато пътя е неясен, или изпълен с препятствия.
Или по-точно тя да ме научи мен.

Все още се поддавам на отчаяние понякога. А нямам право.
Човек няма право да се отказва и отчайва.. Не и когато го обичат. Не и когато обича.. Не и когато е изминал дълъг път, и е съвсем близо вече.. Близо до дома и до своето щастие. Не и когато има по-тежки съдби и можеш да осъзнаеш това. Отвъд силата и слабостта е топлината.. Винаги съм искала да запазя топлината на сърцето си. И винаги успявам да я запазя. Дори и цената да е дълбока тъга…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.