Моите 6 (за онова, което ценя у другите)

Повече можете да прочетете в блога ми.

Е, реших се и аз да напиша нещо по повод моите 6.. Но моите ще са по идеята на damnation – за 6-те неща, които харесвам и ценя у другите. Не че първата идея за 6-те неважни неща, които ти носят щастие, не ми харесва (напротив, чудесна е и прочетох много постове на тази тема тия дни :) ), но просто ме домързя.. Пък и никой не ме е „провокирал“ ;)

За тази ми се пише може би повече. Важна е. На мен лично няма да ми е трудно да напиша тези неща, които ценя у другите хора.. Не са едно и две, както се казва. Ето ги:

1. Най-много ценя у другите хора способността да обичат. В най-общ смисъл. Да обичат някого или пък много хора.. Приятели и непознати. Децата (своите или по принцип), приятелите, родителите си.. Братята и сестрите. По кръв или по душа. Разбира се, най-много харесвам онези, които – поне за миг!- могат да обичат всички хора.. Толкова силна е способността им да обичат. Като моята.

2. Ценя у другите способността им да прощават. Всичко. На всеки. Защото, вярвам, няма непростими неща. Когато онзи, който се нуждае от прошка и я очаква, истински се разкайва. Друг е въпросът, че човек най-трудно може би прощава на себе си..

3. Ценя у другите хора способността да продължават напред, независимо колко тежки житейски изпитания са преживели (физически или емоционални). И то да продължават напред не с гняв, заради понесената болка, а със смирение – ще рече, приемайки съдбата си. И намирайки отнякъде дълбоко в себе си сили да продължат истински напред, умеейки „да се борят с живота“ достойно (думата „борба“ тук не е съвсем уместна, но.. нека е тя). Това е способността наистина да научиш уроците си, вместо да роптаеш вечно заради това, че се е наложило да ги научиш.. (За разлика от мен.. все още се уча на това, за жалост.. Но искрено се възхищавам на хората, които умеят това по-добре от мен..)

4. Ценя у другите желанието и способността им да се борят за някаква висша кауза. За нещо, което не засяга лично собственото ти его, ами е значима и важна за много хора.. Понякога дори за цялото човечество. Не че са много такива хора, но ги има.. И са достойни за уважение. За огромно уважение. И са с голяма сила на духа. Зная, че всеки от нас притежава известен егоизъм (или егоцентризъм). Уви, такава е човешката природа. Но все пак можем да чувстваме другите като равни с нас, независимо от егото си. Най- не харесвам хора, които поставят себе си над всичко и всички. Тоест „завършените егоисти“. С такива ми е трудно да общувам и да се разбера..

5. Харесвам хората, които (като мен) имат сетиво за нематериалното измерение на нашия свят. Защото за мен той не е само материален. Нефизическият (тоест духовният) му аспект именно придава дълбочина и на човека, и на света ни.. На всичко. Това са хора, които имат интуитивно разбиране за смисъла (скрит и неочевиден), независимо, че невинаги са вярващи.. Поне не в традиционния смисъл на думата.

6. Харесвам изначалната добронамереност, която притежават някои хора (като мен). Тоест откритите (за останалите) хора, които с лекота се сприятеляват или помагат и на непознати. Накратко хора, които са въприели максимата: „Всеки ми е приятел, до доказване на противното“. (Това току-що си го измислих ;)

Бонус: Харесвам още способността на хората да се радват на малките неща в живота (с намиг към „6-те неща, които ме правят щастлив/а“ ;) , умението да съхраняват собственото си достойнство, а не на последно място и развитото самосъзнание (което се среща само у някои хора, не у всички, за жалост..) Има и още, и още, и още…
Въобще не малко са човешките слабости, но и не са повече от човешките положителни качества и достойнства!

Както се вижда харесвам немалко неща у другите хора, та накрая сбутах 3 в 1, извън „великолепната шесторка“ ;)
Дано моята „класация“ не ви се стори твърде претенциозна или сухарска (все пак в нея отсъства любимото на мнозина „чувство за хумор“ ;) )) Но тя отразява наистина човекът, който съм. Това съм аз :)

Като заключение мога да кажа, че според мен мнозинството от хората притежават поне някои от гореизброените качества. Тоест – аз харесвам и ценя повечето хора. Малцина са онези, които „изпадат от класацията“. А някои пък много ги харесвам. Пък някои толкова много, много, много ги харесвам, че направо ги обичам! :)

П.С. Забравих съчетанието на вътрешна и външна красота, което притежават някои хора.. Но обещавам да му посветя отделен пост някой път!

Това бе от мен
в този ден ;)
Бъдете щастливи!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.