RSSПовече можете да прочетете в блога ми.
Е, реших се и аз да напиша нещо по повод моите 6.. Но моите ще са по идеята на damnation – за 6-те неща, които харесвам и ценя у другите. Не че първата идея за 6-те неважни неща, които ти носят щастие, не ми харесва (напротив, чудесна е и прочетох много постове на тази тема тия дни 
), но просто ме домързя.. Пък и никой не ме е „провокирал“ 
За тази ми се пише може би повече. Важна е. На мен лично няма да ми е трудно да напиша тези неща, които ценя у другите хора.. Не са едно и две, както се казва. Ето ги:
1. Най-много ценя у другите хора способността да обичат. В най-общ смисъл. Да обичат някого или пък много хора.. Приятели и непознати. Децата (своите или по принцип), приятелите, родителите си.. Братята и сестрите. По кръв или по душа. Разбира се, най-много харесвам онези, които – поне за миг!- могат да обичат всички хора.. Толкова силна е способността им да обичат. Като моята.
2. Ценя у другите способността им да прощават. Всичко. На всеки. Защото, вярвам, няма непростими неща. Когато онзи, който се нуждае от прошка и я очаква, истински се разкайва. Друг е въпросът, че човек най-трудно може би прощава на себе си..
3. Ценя у другите хора способността да продължават напред, независимо колко тежки житейски изпитания са преживели (физически или емоционални). И то да продължават напред не с гняв, заради понесената болка, а със смирение – ще рече, приемайки съдбата си. И намирайки отнякъде дълбоко в себе си сили да продължат истински напред, умеейки „да се борят с живота“ достойно (думата „борба“ тук не е съвсем уместна, но.. нека е тя). Това е способността наистина да научиш уроците си, вместо да роптаеш вечно заради това, че се е наложило да ги научиш.. (За разлика от мен.. все още се уча на това, за жалост.. Но искрено се възхищавам на хората, които умеят това по-добре от мен..)
4. Ценя у другите желанието и способността им да се борят за някаква висша кауза. За нещо, което не засяга лично собственото ти его, ами е значима и важна за много хора.. Понякога дори за цялото човечество. Не че са много такива хора, но ги има.. И са достойни за уважение. За огромно уважение. И са с голяма сила на духа. Зная, че всеки от нас притежава известен егоизъм (или егоцентризъм). Уви, такава е човешката природа. Но все пак можем да чувстваме другите като равни с нас, независимо от егото си. Най- не харесвам хора, които поставят себе си над всичко и всички. Тоест „завършените егоисти“. С такива ми е трудно да общувам и да се разбера..
5. Харесвам хората, които (като мен) имат сетиво за нематериалното измерение на нашия свят. Защото за мен той не е само материален. Нефизическият (тоест духовният) му аспект именно придава дълбочина и на човека, и на света ни.. На всичко. Това са хора, които имат интуитивно разбиране за смисъла (скрит и неочевиден), независимо, че невинаги са вярващи.. Поне не в традиционния смисъл на думата.
6. Харесвам изначалната добронамереност, която притежават някои хора (като мен). Тоест откритите (за останалите) хора, които с лекота се сприятеляват или помагат и на непознати. Накратко хора, които са въприели максимата: „Всеки ми е приятел, до доказване на противното“. (Това току-що си го измислих
Бонус: Харесвам още способността на хората да се радват на малките неща в живота (с намиг към „6-те неща, които ме правят щастлив/а“ , умението да съхраняват собственото си достойнство, а не на последно място и развитото самосъзнание (което се среща само у някои хора, не у всички, за жалост..) Има и още, и още, и още…
Въобще не малко са човешките слабости, но и не са повече от човешките положителни качества и достойнства!
Както се вижда харесвам немалко неща у другите хора, та накрая сбутах 3 в 1, извън „великолепната шесторка“
Дано моята „класация“ не ви се стори твърде претенциозна или сухарска (все пак в нея отсъства любимото на мнозина „чувство за хумор“ )) Но тя отразява наистина човекът, който съм. Това съм аз
Като заключение мога да кажа, че според мен мнозинството от хората притежават поне някои от гореизброените качества. Тоест – аз харесвам и ценя повечето хора. Малцина са онези, които „изпадат от класацията“. А някои пък много ги харесвам. Пък някои толкова много, много, много ги харесвам, че направо ги обичам!
П.С. Забравих съчетанието на вътрешна и външна красота, което притежават някои хора.. Но обещавам да му посветя отделен пост някой път!
Това бе от мен
в този ден
Бъдете щастливи!
