Свободата в назначенията

Първо трябва да се разберем, че това понятие е силно условно. Истинска свобода в труда, когато той е под форма на назначение в някоя фирма или организация, няма. Не мисля да се впускам в обяснения защо това е така. Стийв Павлина го е направил повече от добре в прочутата си статия 10 причини никога да не започваме работа. И все пак, за да придобиете по-ясна представа за какво става дума, ги изброявам съвсем накратко:

1. По-глупава идея от продаването на времето си за пари няма. Не е ли по-разумно да получаваме пари дори когато не се трудим? И все пак – повечето хора обикновено така започват.

2. Получаване на ограничен опит – колкото и да са разнообразни дейностите на едно работно място, то рано или късно се стига до това … Да оставим на страна и така нареченото издигане до границата на некомпетентност, която се случва в йерархията на всяка организация, което означава, че повечето работници рано или късно достигат до позиции, на които не могат да се справят. Могат да се изброят и много други негативи.

3. Опитомяване – няма какво да се лъжем, съвременната трудова среда е среда, в която се дресират хора. Работните условия не са такива, каквито отговарят на развитието на едно свободно човешко същество, което иска да се развива, да дава и да твори.

4. Храненето на много гърла – всеки от нас, който работи като назначен, храни не само себе си, но и много други хора, най-вече посредством данъците си. Това от една страна е прекрасно, защото помага на други. От друга обаче човек получава значително по-малко от труда си.

5. Много рисковано – вероятността да си загубите дохода, когато разчитате само на един работодател, е много голяма.

6. Непреодолими препятствия в лицето на гадни шефове – свободните предприемачи винаги могат да изберат да не работят с даден зъл човек, но могат ли назначените да не работят със шефовете си?

7. Молене за пари – предприемачите обикновено получават пари за полезната дейност, която извършват.

8. Робски живот в орязана социална среда – нима приятелите Ви и колегите не са в същото незавидно положение, което прави както солидарността, така и срещите със свободни хора почти невъзможни.

9. Жертване на идеалите … в името на нещо друго и незначително.

10. Загуба на свобода.

Нарочно размених последните две точки, защото ще пиша предимно за свободата. Тя е слабо възможна в едно назначение, но все пак е възможно човек да постигне много. Винаги съм си избирал работи, в които мога да науча много нови неща и винаги съм си напускал работите, когато съм стигал до точка 2, тоест не съм учил повече и развитието е спирало. Две е за мен най-важната причина наистина да внимавам с назначенията.

6 и 7 са за съжаление непреодолими и често, заедно с 2, са се превръщали във втората и третата причина за напускане. Както вече писах, 4 има и положителна компонента, затова няма да задълбавам в него. 1, 3, 8 и 9 зависят от нас и това как ние ще си използваме умно времето и каква позиция ще си изберем. При високо квалифицираните назначения често можем поне частично да имаме свободи в това отношение и да избегнем негативите и най-вече ограничаването в едно сухо и безплодно ежедневие. 5 е от по-малко значение, когато човек е събрал ценен опит и е търсен кадър. Въпреки това, съм изпитвал трудности, особено след честа смяна на много назначения. Работодателите ги е страх, че мога да напусна отново бързо и предпочитат да вземат друг човек. Това е често и обратната страна на монетата на висококвалифицираните – те се възприемат и като нож с две остриета, тоест и заплаха.

Остана последната точка – загубата на свобода. Тя също е неизбежна, но е важно и от какво и доколко се лишаваме. Логично е в началото на трудовия живот да има значително повече трудности и ограничения. Веднъж събрали опит в различни области, ще имате много повече възможности за различни дейности при различни работодатели. Това Ви дава много свобода. Именно това използват и много млади, но вече опитни висококвалифицирани специалисти и ръководни кадри, които хвърчат без проблеми от една работа на друга, в зависимост от интересите си, моментното си развитие, желанията си, заплатата и т.н. Смяна на работата на всеки няколко години е определено нещо положително за развитието. В същото време е свързана и с непрестанни промени в социалната среда, в живота, в местоположението и т.н., което колкото и да е хубаво, носи и някои негативи. Но все пак – положителните страни са много повече. Излишно е да казвам, че това е и моят път досега, от който съм доволен, защото досега винаги съм съумявал да правя точно това, което искам. Силно помага в това отношение извоюваната вече финансова свобода, опит и бърза приспособимост. Те дават не само голяма гъвкавост, но и възможност за освобождаване на времето за по-дълги периоди от време.

Всички знаем, че работещите на самостоятелни начала или младите предприемачи са често дори времево доста по натоварени от назначените. Да, може да не си продават времето за пари, но често отново стават времеви роби на правенето на пари. По друг начин изглеждат, разбира се, нещата при хора, които създават бизнес системи, които работят за тях, като Стийв Павлина например. Но няма какво да се лъжем – това са единици. Не всеки достига до такова майсторство. За това се изисква много постоянство и целенасочено развитие на личностните качества. Това, което искам да Ви кажа е, че може и в рамките на системата, наречена „назначение“, също с майсторство да достигнете до много свободи. В крайна сметка е и важно как Вие самите се чувствате. Във всички случаи е препоръчително човек да знае какво и как предпочита да прави, да намери себе си. Не всеки иска да е предприемач, дори и да може. И не всеки иска да е назначен, дори да му е удобно. Във всички случаи е полезно обаче да се опитват различните модели и гъвкаво да се превключва между тях, като стремеж е винаги запазването на най-голяма възможна свобода за личностно развитие и себеосъществяване.

Точно това успявам да постигна и много се радвам, че и този път можах свободно да направя избора си да бъда известно време „безработен“, но финансово осигурен. Това ми дава възможността да се развивам в насоките, в които искам – например задълбочаване в проекта ОМ. А също и добиване на допълнителни умения в творческата работа с гражданското общество. И най-вече – осъществяването на една мечта – да стана учител.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.