Постепенното осъществяване на една мечта

Имам много мечти. Една от тях е да обиколя света. Вече обиколих Европа и много добре знам, кои са следващите ми цели по пътя на една бъдеща обиколка. Дори имам ясни планове колко време ще продължи, точно откъде ще мина и защо и какво ще науча на всяко едно от местата. През март получих немско гражданство, което улеснява едно такова пътуване. През април вече си бях подал оставката на сегашната работа, а в началото на юни беше и последния ми работен ден.

Планът беше да работя до края на юли и да започна с пътуването си август. Нещата обаче често не се случват точно така, както са планувани, но така, както трябва да се случат :) През май взех първото важно решение, а именно да не си напускам жилището и съответно засега да не започвам да пътувам. Живеем в 2012, която наистина е малко по-особена от другите години. И щеше да не е достатъчно отговорно „просто“ да тръгна да пътувам при положение, че имам и други мечти, които са свързани с доставянето на много повече стойност за обществото, като проекта ОМ, например. Наближава краят на годината и аз винаги си правя равносметка. Още сега мога да кажа, че за пореден път това ще е най-добрата ми година, въпреки че този път се ограничих с доста по-малко нови преживявания и пътешествия. Новите запознанствата може би също намаляха малко, но пък имах време за първи път от години да обърна много повече внимание на наистина важни за мен хора, с които се развиваме заедно.

И най-важното – успях да дам много време в работа за благото на обществото, най-вече по ОМ, но не само. Това води до много повече щастие и удоволетворение от всичко друго. Не може да е радостен човек и когато общото детенце се развива толкова добре от ден на ден и напредваме непрекъснато. Щастлив съм, че правилно успях да интерпретирам знаците от началото на годината и постепенно да си изградя стратегия и да следвам път, който носи полза не само на мен, а на много повече хора.

Да, оставих една мечта да чака – околосветското пътешествие. Но доколкото се познавам, то тя рано или късно, и най-вече точно тогава, когато трябва, наистина ще дочака. В същото време се докоснах до поне още една мечта, която може би ще трябва също малко да почака и за която не бях сигурен, че ще мога толкова бързо да осъществя. А най-хубавото е, че успях вече да осъществя дори донякъде неочаквано една съвсем друга мечта – да стана учител. Какво излиза? Че с отлагането на една мечта, за която още не е дошло времето, успявам да осъществя много други. И това ако не е прекрасно!

Тук искам да Ви разкажа за мечтата за учителстването и как се стигна до осъществяването й. Всичко започна малко или много от моята детска мечта все да се уча и да обучавам, която винаги неформално съм следвал. Всички обаче сме задължени, поне засега, да преминем и през формално образование, което означава, че ако искам да преподавам с по-голям размах от ежедневните съвети към приятели, то трябва и аз да мина отново през някакво допълнително формално обучение, а аз точно това не исках. Не искам да се обвързвам с никакви структури и организации. Предпочитам да се обвързвам с хора и да създавам живи и гъвкави взаимоотношения. Затова и започнах да разпитвам различни хора какви са начините да се промъкна между капките. Най-голяма помощ ми оказа Даниел, добър приятел, немец, доктор по физика, зарязал собствената си фирма, за да стане учител. Прекрасният пример за мен. Бързо ми стана ясно, че има голямо търсене на учители по математика, информатика и физика. Още по-бързо обаче ми се изясни, че има и не малко процедури, обучения и трудности, през които трябва да се мине. А наистина нямах желание да си „губя времето“, вместо да работя по ОМ например.

Какво направих? Първо взех решение да кандидатствам направо за учител, без да обръщам внимание на каквито и да е било формалности. Това щеше да ми даде възможност да събера бързо важен практически опит и да преценя дали наистина точно това искам да правя. За малко да се получи на два пъти. Но не се. Което постепенно ме наведе на мисълта, че в „стандартната“ училищна система няма да е лесно. А аз и не исках там … предпочитах в някое Валдорф, Монтесори или друго алтернативно училище. И малко на майтап подадох документи във всички училища в региона. Без някакъв видим успех, поне в началото. В същото време добре проучих и какво се предлага като сериозни педагогически обучения. Оказа се, че не е много, но има. Това, едно допълнително обучение, щеше да е опция само ако получа и предложение за работа. Въпреки това си подготвих всички необходими документи за кандидатстване, включително мотивационни писма, подробен житейски път, автобиография и какво ли още не.

Повече от месец не се случи нищо в тази насока и дори постепенно започнах да се насочвам към други възможности. И така до един хубав ден, в който ми казаха, че могат да ме поканят на интервю за учител по информатика в едно Валдорф училище в региона. Зарадвах се и си пратих допълнително изисканите документи. Получи се. Извикаха ме на интервю. 10 дена по-късно ме взеха учител. В същото време задвижих и нещата за допълнително педагогическо Валдорф образование. Отидох на едно уводно мероприятие, запознах се по-добре с университета и специалността и си подадох готовите вече документи. Извикаха ме на интервю, което тепърва предстои, но няма причини да не е успешно. Което ще означава, че ще трябва да преговарям за подходящите за мен условия като човек, който вече има преподавателска позиция в училище на цели 12 учебни часа и съответвено не чак толкова много време и за едно интензивно следване. Бъдещето предстои да покаже. Изводите дотук са, че Човек не трябва да се задоволява с малко и ще получи точно това, което иска. Докато разбера за точните резултати и положение, ще Ви запозная междувременно в следващите си постове с първите си стъпки в педагогиката. Вече събрах важни впечатления и изграждам подробна преподавателска концепция за часовете по информатика, но и за бъдещето на цялото училище ;)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.