„Побратимяването“ на народите (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

С руската революция през 1917 започва периода, в който Съветския съюз се превръща в световна сила, която иска да изнесе комунизма по целия свят. Самият Маркс смята, че Русия е изостанала страна, в която няма работническа класа. В Русия той обаче има множество привърженици, които са готови на насилие. Така че не е чудно, че се стига до ноември 1917, когато едно правителство на насилието взема властта. Всъщност не става дума толкова за революция, колкото за победа над едно либерално, гражданско правителство, което половин година по-рано поема властта от царя. Ленин се изявява като добър тактим и сключва съюзи с много и различни движения, за да постигне целите си, а след това ги отстранява. Ленин обещава земята на селяните и фабриките на работниците, но точно това са групите, на които той няма доверие и които според него трябва да бъдат добре контролирани. Още по-малко доверие има той на съпартийците си. Те трябва просто да се подчиняват на ръководството. Точно тази система Сталин смазва перфектно и се превръща в червения цар, който владее както желае. Глобалната комунистическа идея изражда руската идея на Достоевски и Соловьов. Ленин казва дори, че болшевиките са готови да избият и 90% от населението, само и само да запазят властта си. Никой не може да каже колко хора са загинали по време на революцията, на гражданската война, от терора и глада. Според изчисления на Курганов са около 66 милиона!

Комунизма унищожава не само хората, но и тяхната вяра – Християнството. Ленин дори раздава премии за убийството на свещеници. През 1917 има 79 000 църкви, а през 1939 само 400 с толкова свещеници. Истинските носители на руското Християнство са селяните, живеещи с ритъма на природата и цикъла на обредния календар. Точно селячеството Сталин изкоренява и заменя селяните с земеделски работници.

Народното образование води пък до образуването на една колективна маса от съветски хора, съвременен вариант на монголската паплач. Сталин бълнува за една голяма азиатска империя, в която руснаците напълно се отказват от Европа и се потапят в груповото азиатско съзнание. За тази цел се създава една псевдо религия със свещена книга „Капиталът“ на Маркс; „светата троица“ Маркс, Енгелс и Ленин; нова „свещеническа каста“ от апартчици и „религиозни“ символи на властта като червеното знаем и пирамидата на Червения площад с мумията на Ленин. Тази нова религия става магически култ, за поддържането на когото се използват всички средства на масовата пропаганда. В крайна сметка може да се каже, че комунизма използва западни методи, също както и Петър Велики.

Вече можем публично да заявим, че целия Съветски съюз е бил един единствен концентрационен лагер. Лагерите, през които до 1953 минават над 50 милиона, са една миниатюра на Съветския съюз, в който всеки един човек бива изстискан до крайност. Това води до бързото човешко развитие или срив. Някои така откриват дълбоките си Духовни сили. Тези хора съумяват да бъдат свободни, въпреки годините на изолация и затвореност. Животът на Солженицин е пример за възкресителните сили, които хората могат да открият вътре в душата си. Благодарение на тях е възможно в личния живот да се прилага наистина закона за братството. Дори при тези трудни условия, пред които комунизма изправя хората, руснаците намират пътища за вътрешно и социално обновление.

През последните години именно и затова се говори за Духовното прераждане на Русия. През 1991 бях поканен на една конференция на философи и учени на кораб в Бяло море. Той беше закотвен пред манастира Соловьетски – едно силно символично място за конференция на тема прераждането на Русия. Там чух много мнения, но малко описания на Духовни преживявания. Хората все още не са достатъчно будни, за да възприемат осъзнато подобни преживявания. Ако погледнем внимателно творчеството на руснаци минали през дъното, ще видим предимно възможности за бъдещето на страната. На това място искам да спомена само някои от тях – поета Максимилиан Волошин, писателя Андрей Бели, свещеника и учен Павел Флоренски, поетесата Ана Ахматова, композитора Димитри Шостакович, поета и ясновидец Данийл Андрейев, писателя Александър Солженицин, физика Андрей Сахаров, режисьора, артист и писател Василий Шукшин, режисьора Андрей Тарковски и певеца и артист Владимир Висоцки. В техните биографии могат да се видят аспекти от мисията на Русия, а през живота им искри Духовна светлина. До известна степен това може да се види при всички източно европейци, които са отворени за Духовното.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.