Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, скъпи лауреати, почитаеми гости, членове на Парламента, ваши превъзходителства, дами и господа, скъпи приятели,

Огромно удоволствие е да получа тази награда. За мен тя е признание за 15-те години непоколебима отдаденост на каузата, без нея medica mondiale нямаше да може да съществува и да продължава дейността си дори и ежедневно изправена пред многобройни препятствия. Благодаря на журито за тази изключителна чест. Благодаря на семейството си и колегите си по света за това, че са част от нашата обща мечта да направим този свят едно по-добро място за живот на жените и момичетата.

Извървяхме редом с хиляди травмирани жени тежкия път към възвръщане на собствения им живот и достойнство. Говорейки тук пред вас, аз не съм сама. В мислите ми с мен са жените от източно Конго, изнасилвани от бунтовниците или войниците на правителството; 12-годишното афганистанско момиче в синя бурка, продадено на един старец от собствения си баща; босненката, свидетелстваща срещу своя насилник в Хага само за да бъде унижена отново в или извън съдебната зала.

През 1993г. дълбоката ми връзка с жени и момичета, чието достойнство е било отнето, ме отведе в централна Босна по време на войната. Изправена пред огромния мащаб на сексуалното насилие за мен бе непонятно как е възможно организацията, която основахме по-късно, да не е съществувала още тогава.

Просто следвах вътрешния си глас. Като бъдещ гинеколог, на мен гледаха с подозрение и като потенциална причина за проблеми, заради същите неща, за които днес ми връчвате тази награда. За да ме разберете по-добре, нека ви кажа, че навремето в немските болници и немското здравеопазване изобщо нямаше място за съчувствие и морална подкрепа на пациентите. Още по-малко пък ако тези пациенти бяха заразени с ХИВ бременни жени, пристрастени към наркотиците; или жени, жертви на изнасилване; или стари жени все още страдащи от нанесените им по време на Втората световна война травми. Нямаше място и за хора като мен, които не желаеха да приемат съществуващата патриархална структура и медицински практики, които я утвърждаваха.

Войната в Босна се случи пред очите на целия свят и всички ние участвахме в нея чрез медиите. Броят на докладите за масовите изнасилвания непрекъснато нарастваше, но медиите се фокусираха само върху индивидуални случаи, а не върху системата, която позволяваше това да се случва. Под различна форма и в различна степен изнасилванията и сексуалното насилие са част от всяка война. Те са винаги стратегически важни без значение дали са предварително планирани, мълчаливо подкрепяни или просто толерирани. Сексуалното робство – примерно в Европа и Азия по време на втората световна война или в някои продължаващи и до днес конфликти в Африка – служи както за повдигане на духа на собствените бойци, така и за оказване на психически натиск над врага.

Сексуалното насилие винаги и навсякъде е било разрушително упражняване на власт над непосредствена жертва. По време на война разрушителния потенциал на сексуалното насилие се умножава многократно и може да кулминира всеки момент в прекомерни демонстрации на власт над другата страна.

За съжаление обществото почти винаги продължава мъченията, извършени от насилниците. То отхвърля изнасилените жени и момичета, като петно за националната/ мъжката чест или ги принуждава да мълчат, ако искат да оцелеят. Непризнаването на изнасилването за форма на мъчение и тежко нарушение на основните човешки права представлява просто продължение на насилието. Както актът на сексуално насилие, така и последвалото отхвърляне на жертвата от обществото се основават на съзнателното или подсъзнателно патриархално вярване, че мъжете имат права над женското тяло. Така нападението над жена се превръща в нападение над мъжката собственост и чест.

Непризнаването на изнасилването за тежко нарушение на човешките права и съпътстващата го социална изолация на жените са характерни не само за Африка. Вижте например ниския процент на докладване на случаите на изнасилване в държави, където има официална равнопоставеност между половете. Или фактът, че разположени в Кения британски войници все още не са накзани за изнасилванията на стотици жени от народа Самбуру. Или фактът, че войници на ООН и хуманитарни работници се възползват сексуално от крехкото положение, в което се намират жените в Африка, Азия и на Балканите без изобщо да се срамуват от това.

Последствията от сексуалното насилие по време на днешните въоръжени конфликти в Африка достигат постепенно и до Европа. Жени и момичета, опитващи се да избягат от насилието, често се озовават като проститутки в градовете на Западна Европа. Този воден за тяхна сметка привлекателен бизнес е възможен само защото има достатъчно мъже клиенти, които нито виждат нито искат да видят какво се случва.

От самото си основаване medica mondiale си е поставила за цел освен оказване на професионална подкрепа, също и предоставяне на жените на полагаемото им се място в обществото. Искахме да подкрепим усилията за свалянето на табуто относно военновременното сексуално насилие и да направим тази практика незаконна. Липсваше единна стратегия, нямаше професионален наръчник, който да ти каже как да се държиш с жени, жертви на изнасилване. Трябваше сами да намираме правилния подход във всяка нова ситуация.

В началото имахме 20 професионалистки от Босна, които започнаха работа за „Medica Zenica“ – проект, който от няколко години насам вече е самостоятелен – както и малка група активистки в Германия. Днес medica mondiale вече е организация с 29 служители в Кьолн, около 130 доброволци, близо 100 местни служители в Косово, Албания, Афганистан и Либерия. В много други държави, като Гватемала, Индонезия, Индия, Уганда, Сиера Леоне и Демократична република Конго ние подкрепяме партньорски организации.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.