RSSРеч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.
Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова
Г-жо говорител, скъпи лауреати, почитаеми гости, членове на Парламента, ваши превъзходителства, дами и господа, скъпи приятели,
Огромно удоволствие е да получа тази награда. За мен тя е признание за 15-те години непоколебима отдаденост на каузата, без нея medica mondiale нямаше да може да съществува и да продължава дейността си дори и ежедневно изправена пред многобройни препятствия. Благодаря на журито за тази изключителна чест. Благодаря на семейството си и колегите си по света за това, че са част от нашата обща мечта да направим този свят едно по-добро място за живот на жените и момичетата.
Извървяхме редом с хиляди травмирани жени тежкия път към възвръщане на собствения им живот и достойнство. Говорейки тук пред вас, аз не съм сама. В мислите ми с мен са жените от източно Конго, изнасилвани от бунтовниците или войниците на правителството; 12-годишното афганистанско момиче в синя бурка, продадено на един старец от собствения си баща; босненката, свидетелстваща срещу своя насилник в Хага само за да бъде унижена отново в или извън съдебната зала.
През 1993г. дълбоката ми връзка с жени и момичета, чието достойнство е било отнето, ме отведе в централна Босна по време на войната. Изправена пред огромния мащаб на сексуалното насилие за мен бе непонятно как е възможно организацията, която основахме по-късно, да не е съществувала още тогава.
Просто следвах вътрешния си глас. Като бъдещ гинеколог, на мен гледаха с подозрение и като потенциална причина за проблеми, заради същите неща, за които днес ми връчвате тази награда. За да ме разберете по-добре, нека ви кажа, че навремето в немските болници и немското здравеопазване изобщо нямаше място за съчувствие и морална подкрепа на пациентите. Още по-малко пък ако тези пациенти бяха заразени с ХИВ бременни жени, пристрастени към наркотиците; или жени, жертви на изнасилване; или стари жени все още страдащи от нанесените им по време на Втората световна война травми. Нямаше място и за хора като мен, които не желаеха да приемат съществуващата патриархална структура и медицински практики, които я утвърждаваха.
Войната в Босна се случи пред очите на целия свят и всички ние участвахме в нея чрез медиите. Броят на докладите за масовите изнасилвания непрекъснато нарастваше, но медиите се фокусираха само върху индивидуални случаи, а не върху системата, която позволяваше това да се случва. Под различна форма и в различна степен изнасилванията и сексуалното насилие са част от всяка война. Те са винаги стратегически важни без значение дали са предварително планирани, мълчаливо подкрепяни или просто толерирани. Сексуалното робство – примерно в Европа и Азия по време на втората световна война или в някои продължаващи и до днес конфликти в Африка – служи както за повдигане на духа на собствените бойци, така и за оказване на психически натиск над врага.
Сексуалното насилие винаги и навсякъде е било разрушително упражняване на власт над непосредствена жертва. По време на война разрушителния потенциал на сексуалното насилие се умножава многократно и може да кулминира всеки момент в прекомерни демонстрации на власт над другата страна.
За съжаление обществото почти винаги продължава мъченията, извършени от насилниците. То отхвърля изнасилените жени и момичета, като петно за националната/ мъжката чест или ги принуждава да мълчат, ако искат да оцелеят. Непризнаването на изнасилването за форма на мъчение и тежко нарушение на основните човешки права представлява просто продължение на насилието. Както актът на сексуално насилие, така и последвалото отхвърляне на жертвата от обществото се основават на съзнателното или подсъзнателно патриархално вярване, че мъжете имат права над женското тяло. Така нападението над жена се превръща в нападение над мъжката собственост и чест.
Непризнаването на изнасилването за тежко нарушение на човешките права и съпътстващата го социална изолация на жените са характерни не само за Африка. Вижте например ниския процент на докладване на случаите на изнасилване в държави, където има официална равнопоставеност между половете. Или фактът, че разположени в Кения британски войници все още не са накзани за изнасилванията на стотици жени от народа Самбуру. Или фактът, че войници на ООН и хуманитарни работници се възползват сексуално от крехкото положение, в което се намират жените в Африка, Азия и на Балканите без изобщо да се срамуват от това.
Последствията от сексуалното насилие по време на днешните въоръжени конфликти в Африка достигат постепенно и до Европа. Жени и момичета, опитващи се да избягат от насилието, често се озовават като проститутки в градовете на Западна Европа. Този воден за тяхна сметка привлекателен бизнес е възможен само защото има достатъчно мъже клиенти, които нито виждат нито искат да видят какво се случва.
От самото си основаване medica mondiale си е поставила за цел освен оказване на професионална подкрепа, също и предоставяне на жените на полагаемото им се място в обществото. Искахме да подкрепим усилията за свалянето на табуто относно военновременното сексуално насилие и да направим тази практика незаконна. Липсваше единна стратегия, нямаше професионален наръчник, който да ти каже как да се държиш с жени, жертви на изнасилване. Трябваше сами да намираме правилния подход във всяка нова ситуация.
В началото имахме 20 професионалистки от Босна, които започнаха работа за „Medica Zenica“ – проект, който от няколко години насам вече е самостоятелен – както и малка група активистки в Германия. Днес medica mondiale вече е организация с 29 служители в Кьолн, около 130 доброволци, близо 100 местни служители в Косово, Албания, Афганистан и Либерия. В много други държави, като Гватемала, Индонезия, Индия, Уганда, Сиера Леоне и Демократична република Конго ние подкрепяме партньорски организации.
Следва продължение…
