Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Моника Хаузер при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.2008 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искала да използвам възможността да ви представя своите колеги, които са тук днес:

Анита Варни от medica mondiale Либерия, Хумайра Расули от medica mondiale Афганистан, Вепроре Шеху и Зайнет Дилатаху от medica Косово, Нета Лохя от medica Тирана в Албания, Сабиха Хусик от Medica Zenica в Босна.

- бих искала да помоля и всички жени от medica mondiale да се изправят за малко.

Особено съм радостна, че Имакуле Бирхахека, основател на партньорската ни организация PAIF в Гома, също ми оказа честта да бъде тук днес. Както много други активисти в конфликтни зони, тя е постоянно изложена на опасност. Докато ежедневно подкрепя жените, тя е принудена да се бои за собствения си живот, защото е един от смелите хора, които не правят никакви компромиси в борбата си за защита на правата на жените и безстрашно изричат имената на виновните и техните престъпления.

Бих искала да използвам присъствиято на г-жа Бирхахека и г-жа Расули от Кабул, за да задам няколко въпроса:

Защо хората, от които зависи международната политика, не смятат за своя основна отговорност да защитават жени, като г-жа Бирхахека и г-жа Расули, както и всички граждански активисти и застъпници за човешките права?

Какъв е смисълът от резолюция 1325 на ООН, изискваща участие на жените във всички мирни процеси, и от резолюция 1820, определяща сексуалното насилие, като пречка пред международния мир и сигурност, ако тези резолюции не бъдат приложени на практика незабавно?

И защо ООН и правителствата не се вслушват повече в жени, като борците за права на жените в Конго, които наскоро отправиха съвместен призив към международната общност?

Полът е социална и културна концепция. Нужни са политики и власт, за да избегнеш попадането в капана му. Хиляди жени активисти по цял свят правят всичко по силите си това да не се случва. Но ние се нуждаем от съюзници в правителствата, за да приложим на практика тези политики и да ги превърнем в общоприет стандарт. В това отношение Швеция дава добър пример. Вярвам, че тук е невъзможно да се повтори това, което ми се случи в Германия, където висш дипломатически представител ме попита дали 1820 е марка коняк! Този висш дипломат преди отговаряше за човешките права във Външното министерство в Берлин. Щеше да е добре да знае, че като такъв отговаря и за човешките права на жените.

Жените трябва да присъстват на всяка маса за преговори не символично, а с решаващо право на глас. Вместо това в Афганистан например страданието на жените се изтъква като оправдание за започване на война, но в същото време тези същите жени са лишени от възможността да изградят свое собствено ново и мирно общество. Мъжете все още имат властта да изключват жените от тези процеси. Никой не мисли за жените; тяхната реалност се пренебрегва или най-често просто бива забравена.

Аша Хаги ни дава прекрасен пример със създадения от нея съюз на жени, който надхвърля общностните граници и разделение. Заедно те участват в мирните преговори в Сомалия като нов, шести клан. Те първи в своята страна успяват да покажат огромния си капацитет за изграждане на мир по начин много по-ралзичен от този при мъжете. За мен е истинска радост, че това постижение е удостоено с Алтернативната нобелова награда. Така наградата се превръща в признание за възможностите и компетенциите, които мнозина, включително и тазгодишният носител на Нобелова награда за мир, пренебрегват.

Половото разделение е символ на една йерархична система на взаимоотношения, основана на стереотипи, които като усмирителна риза пречат на свободното развитие на всички хора – мъже, жени, гейове, лесбийки, транссексуални. Много преди Абу Гариб сме били наясно, че мъжете също могат да бъдат жертва на изнасилване и също биха имали полза от по-сериозно отношение към този въпрос.

Американската терапевтка по психологични травми Юдит Херман казва: „Дори и тялото да бъде излекувано, белезите върху психиката продължават да оказват разрушително влияние цял живот.” За жените, насилени по време на война, това означава, че те продължават да се чувстват застрашени дори и много след като външната заплаха бъде отстранена. Това е особено вярно за жени в следвоенни зони, където условията на живот са ужасни и също травмиращи. Особено съчувствие изпитвам към жените от Сребреница, които не могат да намерят покой, докато не бъдат открити телата на мъжете им. Всеки ден те са разяждани от чувство за вина, защото са оцелели. Ще е нужно много време и усилия, за да възстановят вътрешния си мир.

Жените, жертва на насилие, биват социално и политически отхвърлени от обществото. Престъпленията срещу тях все още са табу и това представлява допълнителна травма.

Чрез своята изолация те губят контакт с останалия свят. Професионалната подкрепа, която колегите от medica mondiale им оказват, им дава сила да се върнат обратно към живота и обществото. Цялостният подход на medica mondiale помага на жените да се отърсят от образа си на жертви, да си върнат правото на глас в обществото и да развият своя собствена идея за един нов живот, изпълнен с достойнство и увереност.

Подкрепата на тези процеси не е въпрос на благотворителност или солидарност. Тя е въпрос на политическа отговорност, защото всички живеем в един и същи свят и отговорността е на всеки един от нас.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.