Кефир

Преди няколко седмици опитах за първи път домашно направен кефир, много ми хареса и скоро след това се сдобих и с кефирена гъба, за да мога да си го приготвям сама. Кефирът представлява млечна напитка, която се приготвя с помощта на кефирена или тибетска гъба. Гъбата се състои от дрожди и бактерии и достига горе долу големината на орех, като в началото е по-малка, за около две-три седмици постепенно нараства и след това се дели на две. На външен вид наподобява розичка от карфиол.

Приготвяне на кефир

Кефирът се приготвя, като гъбата се постави в прясно мляко със стайна температура. Оставя се да престои между 12 и 48 часа в зависимост от температурата и предпочитанията. Това е едно от нещата, които ми харесват в кефира – всеки може да си го направи според личния вкус, или дори всеки път да си го прави различен. След първите 12 часа млякото става малко по-гъсто и леко сладко. След 24ч. на повърхността се образува по-твърд слой, в който е кефирената гъба – това е знак, че ферментацията е добра. Гъбата се изважда, а млякото се прецежда през широка неметална цедка (според мен това е необходимо, само ако гъбата е напо-дребни зърна, моята е цяла и не го прецеждам) и е готово за консумация. Консистенцията е подобна на айрян, но на вкус е по-сладко и има и лека кисела нотка. Колкото по-дълго се остави да престои и колкото по-висока е температурата в стаята, толкова по-кисело става. На мен кефирът ми харесва така, но по желание може да се остави да узрее и да ферментира повторно, като се налее в бутилка (без да се пълни догоре) и се затвори плътно. Веднъж на ден се разклаща и се отваря бутилката. Получава се по-кисела, газирана и леко алкохолна (до 2%) напитка, като лактозата в млякото напълно се е разградила. По желание към него могат да се добавят плодове или сокове и да се правят мелчни шейкове, но и натурален си е достатъчно вкусен.

Особености при приготвянето и съхранението

Кефирената гъба в никакъв случай не трябва да се докосва с метални прибори (най-добре дървени или пластмасови), а напитката може да се приготвя в стъклена кана (или буркан, който може да се затвори плътно, за да стане кефирът газиран).

Не с всяко прясно мляко може да се направи кефир. При мен с две от млеката, които пробвах се отдели суроватка и по-твърда част, а вкусът беше на вкиснало (което предполагам е достатъчно ясен показател за качеството на продуктите и доколко това, което ни продават в магазините наистина е прясно мляко).

Не е нужно кефирената гъба да се мие след всяко приготвяне на напитката, защото това може да я увреди.

Ако не желаете да приготвяте кефир известно време, може да съхраните гъбата потопена в прясно мляко в хладилника за около седмица, после млякото трябва да се смени. За съхранение за по-дълъг период (до една година) кефирените зърна трябва да се изсушат. Хубаво е на 1-2 месеца на гъбата да се дава почивка, като се остави накисната в прясно мляко в хладилника за няколко дена.

Защо е полезен кефирът*?

  • Богат на витамини Б1, Б12, К, както и на калций, фосфор и магнезий.
  • Източник на биотин и фолиева киселина; с ниско съдържание на лактозата, която се разгражда при ферментацията.
  • Има антиоксидантно и противогъбично действие.
  • Регулира кръвното налягане.
  • Много полезен при стомашни и чревни проблеми.
  • Помага и при различни кожни проблеми (майка ми си прави няколко пъти на седмица маска на лицето с кефир и казва, че кожата й става много гладка и мека).

 На тази страница може да намерите хора, които предлагат кефирена гъба (има и за България), а също така може да потърсите и в този форум на БГ-Мама.

*По информация от Уикипедия.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.