Не за ден, не за два

Ще те целувам,
не за ден, не за два, а много
повече ще съм до тебе…
Ще те галя, в утрото твое,
не за ден, не за два,
а завинаги ще си до мене.
Ще ме сънуваш, цялата във бяло,
не за ден, не за два,
а само аз вечер ще откривам и
закривам звездите…
Ще ме събличаш, вечер с твоите ръце-
не за ден, не за два,
а завинаги ще съм звезда в мечтите.
Ще ме докосваш само с цвете,
не за ден, не за два,
жената се обича като птиците…
Ще ме събуждаш, в прегръдките твои-
не за ден, не за два,
а всяка сутрин ще казваш -“Обичам те!“
Ще съм твоето цвете,
цялата „в твойта вселена“,
не за ден, не за два,
а за мигове безброй… до живот,
не говори, покажи ми какво съм за тебе,
и не за ден , не за два, а завинаги…
покажи как диша нашта любов!!!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.