Християнският народ II (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Рудолф Щайнер изхожда от твърдението, че развитието на съвременната култура включва цикъл от седем културни периода, които са започнали през 7227 преди Христа и се преместват и получават нов Духовен център през 2160 години. Първата, староиндийската култура, има своя център в Кашмир. Втората, староиранската, започва през 5067 преди Христа и е земеделска култура. (бел. пр. От тази култура произхождат и българите. Това е една високоразвита земеделска култура, което идва да покаже, че както славяните, така и българите са земеделски насочен и уседнал индоевропейски народ. По този въпрос има, разбира се, и съвсем други мнения, които се защитават и от историческата ни наука. Те обаче не обясняват как е възможно обединението между българи, славяни и траки и създаването на богомилството толкова скоро след приемането на Христа. Ако ги приемем за верни, то тогава трябва да съществува едно силно вътрешно противоборство в народа ни. Много любопитно е положението на траките в народообразуването ни. Те също са уседнал и земеделски народ с култ към земята, но носят много по-различни черти от българи и славяни. Тепърва предстои да разбираме по-добре взаимовръзките). Третият период започва през 2907 преди Христа и е египетско-вавилонския. От 747 преди Христа започва гръко-римския период. През 1413 започва англо-саксонско-немския културен период. Така както старите култури все още съществуват и са съществували и още дълго преди да навлезнат в разцвета си, така и славянската, шестата и калифорнийската, седмата, култура вече подсказват за идването си.

(бел. пр. говорейки за съвременния българския народ не може да не споменем тук и траките, които се явяват вероятно едно важно междинно звено между египетско-вавилонския и гръко-римския период. Това е особено важно, защото виждаме как народи като българския и тракийския, влияли силно в културно отношение в по-ранно историческо време се обединяват с носителите на бъдещата епоха – славяните. Това обяснява и много добре, защото в средновековна България, веднага след официалното приемане на християнството за всички, народът тръгва по пътя на богомилството, този братски начин на живот, в който можем да видим чертите на все още ненастъпилия славянски период. Обединението на три народа в едно, в името на новия завет и Христа, пораждат едно всенародно богомилско движение, което обаче изглежда е изпреварило времето си и не успява да омиротвори народите по земята. Но поне поставя важните основи за бъдещета епоха. По същия начин се вижда как най-вече древните индианцки традиции и вярвания се съчетават със съвременния западен начин на живот и донякъде и с хавайската Алоха в една нова калифорнийска култура. Нейното време още не е дошло, но ясно се вижда, че ще настъпи скоро, но едва след славянската епоха.)

Всяка култура има своя характер. Тази на нашето време, петата, е на развитието на самосъзнанието. В шестата, славянската, ще има съзнателно развитие на социалния живот. (бел. пр. можем определено да видим, че развитието на самосъзнанието, дори и в Европа, далеч не е приключило все още. А то е предпоставка за съзнанието, съчувствието за другите. Това може и да обясни защо повечето съвременни общества и социални конструкции се провалят засега – липсва пълното себепознаване и самосъзнание, с което можем да се отнасяме към другите като брат с брат. Което далеч не означава, че не трябва да подготвяме идването й. Дори напротив! Хора, които са развили самосъзнанието си, помагат на останалите да постигнат същото и творят заедно едно ново социално общество, така както го правим ние в ОМ).

Щайнер забелязва едно любопитно отразяване на културите. При него мотиви от първата култура ще се проявят на по-високо ниво в седмата, мотиви от втората, староиранската в шестата, славянската. Тоест, ще има една вътрешна връзка между славянската и староиранската култури. (бел. пр. сега е много ясно да се разбере каква е Духовната мисия на българския народ, който обединява двете. Ето затова се е образувал българския народ между българи, староиранци и славяни. Първите вече са преминали през своя културен разцвет, но все още носят важни импулси, които да дадат начало на славянския период на едно по-високо вече ниво. Затова Щайнер, Дънов, а и други учени и Учители твърдят, че шестия период ще започне именно от България и българския народ. Така погледнато не е никак чудно, че народи като българския, словенския, словашкия и т.н. имат тесни отношения с немския и подготвят плавното преминаване на един културен период в друг. В този ред на мисли можем да разгледаме и вътрешната връзка между третия период, египетско-вавилонския и петия, англо-саксонско-немския. В съвремието ни наследниците на носителите на третия период са мюсюлманските държави в Близкия Изток, които са донякъде в противоположност на египетско-вавилонските култури. Надали е чудно в такъв случай защо точно там Запада, тоест англо-саксонско-немската култура води войни. Виждаме, че разбирането на вътрешните взаимовръзки може да ни помогне силно практически и в овладяването на някои противоречия).

Това означава, че старият конфликт между Иран и Туран, между земеделци и номади, се проявява и в сегашна Русия, в болшевизма, който носи заряда на степните народи. По подобен начин и мафията е част от старата туранска култура. Щайнер говори, че целият шести културен период ще бъде под знака на борбата с лошото, които силите на доброто трябва да превъзмогнат. Излиза, че с болшевизма, славянската култура вече е започнала, но не с това, което трябва да развие като братство, а с отработване на злото и обратния пример. Ленин предизвиква стари Духовни сили от Азия, така да се каже. Тези сили винаги са били заплаха за руския православен народ. Сталин пък унищожава именно руската земеделска култура, напълно в Духа на степен кан. Изразената в комунизма перверзия на руската мисия, ясно насочва към слабостите на руската култура. Едва няколко стотин болшевики успяват да се наложат над страната, която се обявява за истински християнска и спасителка на европейската култура, дори на света. В действителност Русия досега не е съумяла да създаде собствена култура. Повечето е въодушевено по образци отвън, например България или Западна Европа (бел. пр. и това продължава да е така. От тук следва и важното значение на Централна Европа до края на петия период и на България за шестия период в оформянето на Русия). Руският народ няма все още съзнателна връзка с народностния си Дух. (бел. пр. същото може да се каже засега и донякъде за България). Затова Достоевски твърди, че руската идея още не се е родила, въпреки че Земята скоро ще я роди в големи мъки.

Русия се нуждае от време. А викът за помощ, отправен първо към викингите, ще става все по-силен. Централна Европа е, според Рудолф Щайнер, предопределена да създаде ред и производителност в и на Духа наизток. (бел. пр. никак не е чудно, че толкова много, предимно млади, българи, руснаци и други славяни живеят в Централна Европа, особено в Германия и така свързват двата културни периода и подготвят славянските народностни Духове за следващата епоха). От Централна Европа могат да тръгнат примерите за пътища на развитие, които да доведат до самосъзнание в руските хора и да свалят на земята идеята за руската мисия.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.