Митко, който се усмихваше на звездите 3

Една нощ, точно след около година, нещо странно се случи. На широките поляни до малкото градче, в което живееше малкият Митко, запристигаха от големия град с големи черни коли и камиони някакви костюмирани господа. Ще попитате – „Какво странно има в това?” Е, как какво?

Първо – малкото градче, в което живееше малкият Митко, бе наистина много малко и скромно и до този момент въобще не представляваше интерес за важните господа от големите градове. До сега нито един такъв господин не се беше сещал да го посети. И още – дори и да приемем, че точно сега бяха решили да ги посетят – защо идваха през нощта? Когато всички спят? Не знам за Вас, но на мене всичко това ми се струва малко странно.

Странно се стори и на жителите на малкото градче. Още на другата сутрин те забелязаха присъствието на господата, които пък вече бяха заградили поляните с някаква ограда. Из градчето започнаха да се носят слухове, хората непрекъснато си говореха и обсъждаха за какво може да са дошли господата – едни предполагаха, че ще строят нещо, други мислеха, че ще правят някакви научни изследвания, а трети просто седяха и слушаха чуждите предположения. Никой обаче не знаеше наистина какво се случва там. Нямаше и как да разберат, защото костюмираните господа не пускаха никого в ограденото пространство, а самите те ходеха в градчето рядко – само, за да си купят храна. Дори и тогава те не говореха с жителите на градчето, разговаряха само тихо помежду си. Нещо повече – след няколко дни в градчето започнаха да пристигат все повече господа, които говореха на някакви други, чужди езици и успяваха да се разберат с жителите само с жестове. И тъй господата с всеки изминал ден ставаха все повече и повече, а физиономиите им – все по-напрегнати и намусени.
Въобще загадката ставаше все по-голяма и все по-мистериозна, докато един ден, точно една седмица след пристигането на костюмираните господа, в местния вестник, се появи следната обява:

ИЗДИРВА СЕ МИТКО, КОЙТО СЕ УСМИХВА НА ЗВЕЗДИТЕ

Когато майката на малкия Митко прочете това, тя изпадна в тих ужас. Тя, разбира се, въобще не можеше да разбере как някой е научил за заниманието на сина й и също така защо го търси по този повод. Тя веднага се обади на бащата на малкия Митко, който пък веднага си взе почивка от работа и двамата веднага взеха малкия Митко от детската градина и отидоха до редакцията на вестника, за да разберат кой е пуснал обявата и кой издирва сина им. Каква беше изненадата им, когато от собственика на вестника разбраха, че обявата е пусната лично от костюмираните господа, които били помолили, ако се появи този Митко, който се усмихва на звездите, незабавно да отиде при тях.

Майката и бащата на малкия Митко се спогледаха безкрайно учудени. Те не разбираха какво общо можеше да имат костюмираните господа с тяхното дете. Двамата решиха, че при всички положения е по-добре да отидат, отколкото да не отидат, защото след като костюмираните господа търсят Митко, то те рано или късно ще го намерят и няма смисъл да го крият.

Така тримата се отправиха към широките поляни при костюмираните господа. Когато пристигнаха на входа и съобщиха кои са, от другата страна на оградата настъпи суматоха, чуваха се различни гласове, които боботеха бързо и неразбираемо. Майката и бащата на Митко не можеха да видят какво става, защото оградата бе много висока.

В крайна сметка, след около десетина минути, отвътре се показа един висок господин, който със сериозна физиономия ги покани да влязат, като първо ги накара да облекат някакви големи и дебели костюми. След това те се озоваха в една голяма бяла стая заедно с още един висок господин.

Единият от тях се приближи до малкия Митко и като се наведе към него, любезно го попита:

- Ти ли си Митко, който се усмихва на звездите?

Малкият Митко кимна с глава в знак на съгласие. Високият господин се усмихна за секунда, след което сериозно отвърна:

- Тогава ние имаме нужда точно от твоята помощ!

И като каза това, той кимна на втория висок господин, който стоеше в другата част на стаята заедно с родителите на малкия Митко. Когато получи този знак, вторият висок господин покани майката и бащата на малкия Митко да седнат на една маса и бавно се разположи срещу тях. В този момент майката на малкия Митко съвсем се разтревожи и притеснено рече:

- Някой ще ни обясни ли какво става тук?

Със замислено изражение на лицето, високият господин се наведе леко към тях и тихо прошепна:

- На тези поляни, точно преди една седмица дойдоха… – тук той направи кратка пауза и като въздъхна тежко довърши, – …дойдоха извънземни.

Майката и бащата на малкия Митко го погледнаха смаяно.

- Вие шегувате ли се с нас? – промълви майката на малкия Митко. – Това някаква шега ли е?

Високият господин я погледна сериозно.

- Всичко това тук на шега ли Ви прилича, госпожо?

- Не, но… – съвсем се обърка майката на малкия Митко.

- Значи, както вече казах – прекъсна я той, – преди седмица тук, на тези поляни, точно на една ръка разстояние от мене и вас сега, са се приземили извънземни.

И като направи малка пауза високият господин добави:

- Работата е там обаче, че те искат да говорят само с някой си Митко, който им се усмихвал от тази планета.

Майката на Митко отвори широко очи, невярваща на ушите си.

- Дотук добре. – продължи високият господин. – Това, доколкото разбирам, е Вашето дете, така ли е?
Бащата на малкия Митко кимна в знак на съгласие.

Високият господин направи още една малка пауза, след което въздъхна тежко и рече:

- Моят въпрос към вас сега е дали сте съгласни да заведем детето да говори с тях. Уверяваме Ви, че ще вземем всички възможни… – тук той се позамисли малко и, за да довърши все пак изречението си, измънка – …хм…познати на нас, предпазни мерки.

Майката на малкия Митко го погледна с нескрит страх в очите.

- Но какви са тези извънземни? Откъде са? От коя планета? Как изглеждат? Големи ли са? Страшни ли са? Опасни ли са? – затрупа го само след миг мълчание с десетки въпроси тя.

- Както вече Ви казах, госпожо, – рече той след тежка въздишка, – те желаят да разговарят само с Митко – вашия син.

Майката и бащата на малкия Митко не знаеха как да постъпят. Те погледнаха към сина си, който в другия край на стаята апетитно похапваше банана, който единият висок господин му бе дал, докато другият висок господин се разбере с родителите му.

В крайна сметка, след дълго умуване, те решиха да попитат самия Митко какво иска.

Така и направиха.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Духа и Душата and tagged , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.