Митко, който се усмихваше на звездите 5

Когато Митко отвори очи, той видя пред себе си много и най-различни планети – някои бяха много близко, други по-далече, а трети изглеждаха съвсем мънички, но всичките се виждаха ясно и ярко.

- Ето оттук – обясни искрящото същество, – наблюдаваме другите звезди и планети и съществата, които живеят на тях.

- Значи оттук сте забелязали нашата планета? – предположи Митко.

Искрящото същество се усмихна.

- Ние знаем за вашата планета от много отдавна, но просто не ни беше интересно да идваме при вас досега.

- Защо? – попита Митко и веднага добави: – Защото нямаме такива кутийки и машини ли?
Искрящото същество се разсмя. Да, то очевидно можеше и да се смее!

- Не, разбира се, че не е защото не сте толкова развити, колкото нас. – отвърна то и продължи: – А защото се отнасяте враждебно към всички нови и непознати неща. Нямате желание да се учите, да вървите напред и да видите път, различен от вашия.

Митко се натъжи при тези думи. Той не знаеше дали това, което казват е така, защото още бе много малък, за да го знае, но си мислеше, че ако наистина бе така, то това би било много тъжно.

- После един ден – продължи искрящото същество, – точно тук от това място, забелязахме как едно момченце ни се усмихва от своето малко балконче. Това беше ти. Помислихме, че е случайно, но ти продължи да го правиш – отново и отново, всяка вечер вече много вечери подред – стоеше и просто ни се усмихваше. Без причина, без полза, без очаквани резултати. Стоеше и се усмихваше просто ей така – заради усмихването и звездите. Тогава решихме, че може би сме сгрешили за вашата планета, че може би не сте толкова враждебни и намусени, че може би бихте искали да видите различни пътища, светове и възприятия, да изучите нови пространства. Ти би ли искал да научиш нови неща?

- Да, много бих искал! – отговори Митко и като помисли малко допълни: – И мисля, че и други хора от моята планета биха искали.

- Добре тогава! – усмихнато каза искрящото същество.

И то поведе Митко през най-различни местности – големи и малки, шарени и едноцветни, тесни и широки, и въобще такива, каквито трудно бихме могли да опишем с нашите думи, тъй като просто нямаме думи за тях.

Митко посети места, каквито никога не си бе и представял, видя неща, които никога не бе виждал. Той научи много нови и любопитни работи и се срещна с много особени същества.

На средата на разходката обаче той се обърна към искрящото същество и каза:

- Всичко е много интересно, но аз мисля, че вече е време да се връщам вкъщи. Може ли да доразгледам следващия път, когато ви дойда на гости? Нали вече често ще си идваме на гости?

Искрящото същество усмихнато кимна и двамата се върнаха до мястото, откъдето се наблюдаваха планетите. Точно преди да тръгнат, то попита Митко:

- А не би ли искал да останеш тук при нас и заедно да наблюдаваме останалите планети? Ще ти бъде много интересно и забавно и никога няма да ти е скучно.

- Благодаря Ви за поканата. – възпитано рече Митко и добави: – Но аз трябва да се усмихвам на звездите от моята планета и затова трябва да се прибера вкъщи.

Искрящото същество поклати глава и Митко усети, че то много добре го разбира.

Когато се върнаха на Земята, искрящото същество отиде при костюмираните господа, за да си говорят, а Митко изтича зарадван при майка си и баща си, които вече много му липсваха.

Митко продължи да се усмихва на звездите. И изведнъж се случи нещо невероятно – същества от най-различни, близки и далечни, планети започнаха да пристигат на Земята и да искат да се срещнат с него и да се сприятелят с хората. Така Митко посети най-различни планети – студени и топли, меки и твърди, кръгли и квадратни, червени и зелени. Той се сприятели с много и най-чудати същества и от тях научи хиляди нови и интересни неща. А покрай него – и всички останали хора.

От тогава нататък вече никой не правеше забележки на Митко, когато се усмихваше на звездите. Нещо повече – когато хората от градчето, а по-късно и тези от големите градове на тази и други страни разбраха за неговата дейност, все повече от тях започнаха да се усмихват на звездите.

Малкият Митко не спря да се усмихва на звездите, но с него вече се усмихваха и много други хора. Той наистина направи всички онези неща, които бе казала майка му – порасна, учи и работи, но никога не престана да се усмихва на звездите, защото вътре в себе си чувстваше, че това е неговата цел, а всичко останало е само междудругото.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Духа и Душата and tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.