Баща

От баща си се научих да съм спокоен аз и тих и [more]

Дядо Константине

Цитат от Библията: Има различни дарби, ала [more]

Обичам да гледам

Обичам да гледам полето, обичам да гледам [more]

Пролет 2

Ето я, иде красивата пролет с грация като [more]

Пролет 1

И животът се събужда грохнал дълго, дълго [more]

Бъдни вечер

Славят Бога в Дома господен, пеят песни за [more]

Лъжедемокрация

С калъпи на Запад създадени българската [more]

Когато не можеш да помогнеш на всички…

Статия: „От първо лице: Мат Гън за Центъра за развитие на младежите в Хаити“ на Брайън Стюърт, Джеф Суиндъл, Кристъл Бодайли, Лоугън Тиодор, Теса Фарнсуърт

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Мат Гън, 34-годишен учител в начално училище в Лоугън, Юта, изгражда общежитие и училище за сираците в Леогейн, Хаити. Той си партнира с други организации, за да може общежитието да се самоиздържа от собствени приходи. Доузър разговаря с него за трудния избор, който е трябвало да направи кaто социален предприемач.

Dowser: Какво конкретно научихте през последните три месеца?
Гън: Да не губя поглед от целите си и да се придържам към плана. Това е изключително трудно, когато си заобиколен от нуждаещи се хора и има толкова много заслужаващи си възможности да окажеш помощ. Понякога се налага да затвориш очи за страданието и молбите за помощ и да се съсредоточиш върху най-важната цел, която си си поставил.

От коя своя грешка или неуспех извлякохте поука?
Наех твърде много работници за работа, за която нямаше нужда, просто защото не можех да откажа на толкова добри хора, останали безработни. Това навреди на бюджета ни и създаде една много неефективна система.

Ако желаете да научите повече, можете да се обърнете към ОМ Приятели или пишете до OM: om@openom.eu Ако харесвате нещата на този Творец, вижте на страницата й/му как можете да подпомогнете труда й/му финансово. Подкрепете ОМ чрез банков превод на сметка IBAN: BG97FINV91502015285415 BIC: FINVBGSF.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар