Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Дейвид Сузуки при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бих искал да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва с връчването на тази награда. Благодаря и на Стивън Люис за това, че ме номинира.

Нямаше да успея да се справя с всичко, което съм постигнал в живота си, без усилията на съпругата ми д-р Тара Кулис.

Много служители на „Природата на нещата” и Фондация Дейвид Сузуки работят усилено по различни програми и проекти, а все става така, че аз получавам признание за техните усилия. Канадската публика гледаше моите предавания и благодарение на нея аз останах водещ на „Природата на нещата” в продължение на 30 години. Затова днес приемам тази награда с благодарност от името на всички хора, чиито действия ме представят в такава добра светлина.

След няколко дни делегати на различни държави ще се съберат в Копенхаген, за да се опитат да вземат решение за справяне с предизвиканите от хората климатични промени. Корпоративните интереси – на петролната промишленост и автомобилната индустрия – както и някои зависими от петрола страни, като Канада, ще се опитат да снижат поставените високи цели и се страхувам, че няма да успеем да вземем адекватни мерки срещу надвисналите над човечеството заплахи.

Вярно е, че след появата на живот на планетата преди 3.8 милиарда години, живите организми са взаимодействали със и променяли физичните и химичните свойства на Земята: ерозирали са скали и планини; абсорбирали са въглерода и са го превръщали във варовик; създали са богата на кислород атмосфера чрез фотосинтезата; произвеждали са почва; филтрирали са водата и т.н. Но тези процеси са отнели милиони години и в тях са участвали десетки хиляди видове.

Сега ние сами внезапно променяме физичните, химичните и биологичните характеристики на планетата и то в огромни мащаби. Летейки със самолет на 10 000м. височина, можете да видите последствията – огромни водни площи зад язовирните стени, изсечени гори, ферми и градове. Ние сме се превърнали в геоложка сила.

Доскоро ураганите, торнадото, наводненията, сушата, горските пожари и земетресенията се смятаха за „природни бедствия”. Но вече не. Вината за тези нещастия е в голяма степен наша.

Употребата на твърди горива променя химичния състав на атмосферата; океаните са замърсени и рибните пасажи намаляват; 80% от горите на Земята са силно засегнати от дърводобив, а изсичането им не спира. Счита се, че всяка година 50 000 вида организми изчезват от лицето на Земята. Милиони тонове химикали, повечето токсични, се изливат във водата, почвата, въздуха, без да имаме никаква представа за биологичния им ефект.

Създали сме екологичен холокост. На карта са заложени здравето и живота ни, а се правим, че имаме ужасно много време пред себе си, за да се справим с проблемите.

Когато преди 150 000 години в Африка се появили първите хора, те не били много впечатляващи. Предимството ни пред останлите видове било, че имаме мозък, който ни дава силна памет, любопитство и изобретателност.

Мозъкът ни бил в състояние да си представи бъдещето и да осъзнае, че ние можем да влияем върху това бъдеще, като използваме опита и знанията си, за да предвиждаме опасностите и възможностите. Способността ни да мислим за бъдещето, да гледаме напред, била уникалното предимство, което ни позволило да се заселим и да заживеем на всички континенти. Днес ние сме най-многобройният бозайник в света и с технологиите, потреблението и световната си икономика, ние подкопаваме самите основи, които ни поддържат живи и здрави.

Но с помощта на учените, супер-компютрите и телекомуникациите ние сме увеличили способността ни да виждаме напред в бъдещето. И от 40 години насам водещите учени по света ни предупреждават, че сме тръгнали по опасен път, но че все още има възможност за спасение, ако сменим посоката. Ние, обаче, обръщаме гръб на стратегията за оцеляване, която винаги сме следвали – да гледаме напред, за да избягваме опасностите и да използваме възможностите.

Вместо това се оплакваме за това колко скъпо ще ни струва да се променим. Премиерът на Канада отказа да спазва протокола от Киото и се противопоставя на обвързващо споразумение със строги цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Казва ни „Канада е северна страна, затова трябва да използваме повече твърди горива. Освен това намаляването на емисиите е твърде скъпо.” А аз бих казал – „благодаря на бога, че съществува Швеция”. Подобно на Канада, тя също е северна страна, но чрез въвеждането на такса за въглероден диоксид те намалиха въглеродните си емисии доста под нивото, определено от протокола от Киото, като в същото време постигнаха икономически ръст от 44%. Затова благодаря ви, че доказахте, че думите на премиера ни са лъжа.

В по-голяма част от съществуването си, ние сме живели в малки местни племена. Но сега трябва да се запитаме „Какво е цялото съвместно влияние на всички 6,8 милиарда души по света?” За съжаление все още няма механизъм, който да ни помогне да действаме заедно в защита на общия си интерес.

Вместо това яростно защитаваме границите около личната си собственост, около градовете, провициите или държавите. Човешките граници обаче не значат нищо за въздуха, водата, праховите частици и семената, отвяни от вятъра, мигриращите риби, птици или бозайници.

Премиерът на Канада смята икономиката за най-голям приоритет и забравя, че икономика и екология имат един и същи корен – гръцката дума „оикос”, която означава „домакинство, територия”. Екологията е изучаването на дома, а икономиката е управлението му. Еколозите се опитват да определят условията и принципите, които позволяват на видовете да оцеляват и процъфтяват. Но издигайки икономиката над тези принципи, ние изглежда смятаме, че природните закони не важат за нас. Трябва да върнем частицата „еко” обратно в икономиката*.

Настоящата икономическа система е в основата си погрешна и неизбежно разрушителна. Природата ни осигурява „услуги”, които поддържат планетата годна за живот: фотосинтезата превръща въглеродния диоксид в кислород. Природата филтрира водите, създава почва, преработва въглерода и т.н. И въпреки това икономистите наричат тези услуги на екосистемата „външни фактори”. Те не се смятат за част от икономическата система.

Има някои неща, които не можем да променим, като гравитацията, ентропията, скоростта на светлината, първия и втория закон на термодинамиката, както и биологичната си същност, която се нуждае от чист въздух, чиста вода, чиста почва, чиста енергия и биоразнообразие, за да бъдем здрави. Грижата за биосферата трябва да бъде най-големият ни приоритет, ако не искаме да умрем или най-малкото да се разболеем.

Други неща, като капитализма, свободната търговия, икономиката, паричните средства, пазара, не са природни сили, ние сме ги създали. Те не са неизменни и ние можем да ги променим. Няма логика в това да поставяме икономиката на по-високо ниво от биосферата.

Икономистите си мислят, че ние сме критична част от икономиката. Ние сме толкова умни, изобретателни и продуктивни. И тъй като няма граници за човешкото въображение и творчество, икономистите си мислят, че икономиката може и трябва винаги да е в растеж, което е невъзможно. Растежът не е цел или крайно положение, а описание на състоянието на дадена система. И въпреки това ако попитате някой политик или изпълнителен директор какво е било положението миналата година, те ведната ще ви посочат ръста на пазарния дял, печалбата или БВП.

Ако смятаме, че растежът е прогрес, а е повече от ясно, че никой не иска да пречи на прогреса, ние пропускаме истински важните въпроси, като „За какво ни е икономиката?” „По-щастливи ли сме с всичко това, което притежаваме?” „Колко ни е достатъчно?” „Защо световната икономика се държи така, сякаш един собственик на стадо коне в Монголия, един фермер в Андите и един планинец в Папуа Нова Гвинея имат едни и същи желания и нужди?”

Ако продължаваме да смятаме човешките граници и икономиката за най-важни приоритети, никога няма да осъзнаем разрушителността на действията си и на институциите.

Когато сме се появили, сме се изправили пред един хаотичен свят и човешкият мозък е успял да види смисъл и да наложи ред по безброй различни начини, гледайки напред в бъдещето и представяйки си какво може да бъде. Това е бил най-големият ни дар. Сега предизвикателството е да си представим един различен свят, в който богатството се състои в човешките взаимоотношения и нещата, които вършим заедно. Трябва да се научим да живеем в равновесие с природата. Представяйки си бъдещето, ние ще знаем къде трябва да стигнем и тогава ще можем да впрегнем всичките си творчески способности в постигането на тази цел, както винаги сме го правили.

*На английски език „eco” – “economics” – “ecology” (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.