Водни неволи

Статия: „Водни неволи с Шекар Капур“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Когато за първи път срещнах филмовия режисьор и активист Шекар Капур, той ме попита за дънките ми. Дали съм знаела каква е тяхната история? И по-специално знам ли колко вода е изразходвана в процеса на производството им. Не знаех. Той ме осведоми, че са били използвани 6000 литра вода.

Капур непрестанно мисли за водата. За първи път забелязва войните, които се водят за водата по света, преди над 10 години. Още тогава възниква идеята за „Паани” – филм, който разглежда съвременните проблеми, свързани с водата и чиито снимки се очаква да започнат тази година.

Темата за водата е сложна, объркана и заплетена. Няма единно решение за световния недостиг на вода, неравномерното й разпределение, замърсяването й и постепенната й приватизация. За да бъде решен проблемът, не е достатъчно само правителството да управлява водните ресурси по-добре, частните компании да не експлоатират основния източник на живот, гражданите да са по-икономични и общностите да са единни. Според Капур са нужни всички тези неща взети заедно.

Той казва, че преди всичко е нужно обществото да проумее мащаба на проблемите с водата. „Ако преди 20 години, разхождайки се по улиците на Ню Йорк или Лос Анжелис, попитах хората коя ще е причината за следващата война, повечето биха отговорили бомбите. Днес 90% биха казали, че това ще е водата.”

Щом хората разбират това, защо управляващите не могат да го проумеят? В Индия, където живее и работи Капур, недостигът на вода в големите градове винаги води до прекъсване на водоснабдяването особено в летните месеци, когато търсенето се покачва. 

Dowser: По какъв начин съвременният градски живот е свързан с войните за вода?
Капур: Градовете вече не се строят около водоизточниците, както е било в миналото. Тогава хората са се събирали и заселвали около източник на вода. Но това вече не е така. Днес градовете се основават на идеи и начин на живот. И тъй като са гъсто населени, те са идеален източник на гласове за правителството. Затова и то прави всичко възможно да ги снабди с вода, дори и по този начин да унищожава селските райони. Примерно, за да се снабди Делхи с вода, тя се докарва от Химакал. Но помислете си къде се отглежда храната ни. Именно в селските райони. Т.е. правителството не търси новаторски решения, а просто прави необходимото, за да получи гласовете на живеещите в градовете.

Средната класа в Индия вече усеща проблема с водата. Този проблем не е само на бедните. Те от дълго време живеят с него и са свикнали да се справят. Всяка сутрин в големите градове в Индия хората стават в 4 сутринта, за да си съберат достатъчно вода за през деня. Семействата от средната класа я събират от чешмата в дома си. Бедните хора трябва да отидат до обществена чешма.  Прекъсването на водоснабдяването е проблем на средната класа.

Но и много вода се хаби, особено сред богатите. В Мумбай в някой от новите жилищни сгради на всеки трети етаж има плувен басейн. Откъде се взема водата за тези басейни? Казват, че купуват водата от общината, но всъщност я вземат от черния пазар. След 5-10 години черният пазар за вода ще бъде нещо нормално. Това вече се случва в Индия. Хората продават водата с цел извличане на максимална печалба.

Каква е разликата между войните за вода и проблемът със замърсяването на водите?
Недостигът на вода води до липса на чиста вода. Когато водата не тече, тя остава неподвижна и се замърсява. Има технологии за пречистване на водата, но колко от тях са евтини и устойчиви? Това е едно от предизвикателствата. Липсва воля технологиите да станат достъпни. В Индия основните причини за детската смъртност са недохранването и болестите, причинени от мръсната вода. Липсва политическа воля да се осъществят нужните промени и да се изчисти водата.

Не е като да няма чиста вода. Можеш да си купуваш бутилирана вода, която след 10 години може да се окаже канцерогенна, но няма да получиш диария или да се разболееш още сега. Проблемът е в това, че малко хора могат да си купят бутилирана, т.е. чиста вода.

Днес има интерес към приватизирането на водата, защото правителствата изглежда не се справят добре с управлението й. Смятате ли, че това може да е част от решението на проблема?
В момента се води усилен дебат по тази тема. Но нека сравним водата с въздуха. Нека си представим, че вместо за водата, определяме някаква цена за въздуха. И ако искаш да ползваш въздуха, трябва да си плащаш за това. Какво ще се случи тогава с компаниите, които изхвърлят пушек във въздуха?

Същото е и с компаниите, които изливат химикали във водата или изразходват твърде много вода в земеделието. Какво ще е влиянието върху дребния фермер? Той ще фалира.

В момента, ако отидеш в някоя голяма инвестиционна компания и ги питаш в какво е най-добре да инвестираш, ще ти кажат – във вода. Печалбата от инвестициите във вода ще се покачва. Това се случва, защото водата се вкарва в тръбопроводи и се продава. Опасността от определянето на дадена цена за водата е в това, че така тя се превръща в стока. И така вторият най-изобилен и ценен ресурс на планетата (след въздуха) става просто обикновена стока.

Т.е. компаниите не вършат работа. Но и правителствата не се справят особено добре с управлението на водата. Защо става така – не виждат ли те как собственият им народ умира заради мръсната вода?
Правителствените системи не действат. Те са отнели моралната власт, която хората имаха. Многократно е било доказвано, че когато хората използват природни ресурси, те се научават да живеят в симбиоза с тях. Но когато се намеси една централизирана власт, те използват ресурсите, за да извличат приходи и власт. Трябва да създадем една различна административна система.

Значи приватизацията не върши работа, правителствата също. Водата изглежда е доста сложен проблем. Откъде трябва да започне промяната?
Решението е комбинация от различни действия.

Трябва отново да започнем да събираме дъждовна вода. Това трябва да е заложено и в образователната система. Трябва да знаем и колко вода е изразходвана за направата на различни неща, които ползваме. Примено носенето на дънки, чието производство изисква много вода, е голям проблем. Помислете си и за Пакистан, където има силен недостиг на вода. Страната изнася памук, чието отглеждане изисква много поливане. И произведеният там текстил се продава в Ню Йорк. Ако някой си купи тениска, той реално не подкрепя фермера, който вероятно получава около 1% от печалбата. По-голяма част от парите отиват в джобовете на директорите на някоя голяма компания. 

Важно е да сме съзнателни. Да пишем по въпроса. Да говорим за това в блоговете си. Да правим филми, като „Паани”. Да накараме корпорациите да се променят. Да купуваме продукти от материали, които не изискват толкова напояване, като конопа например. Покупателната ни сила може да накара компаниите да се променят.

Нужно е колективно съзнание за истината зад проблема с недостига на вода.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.