Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Хайретин Карача при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

За съжаление поради силния снеговалеж в Стокхолм и множеството отменени полети, Хайретин Карача не успя да пристигне за церемонията по награждаване. Речта му бе прочетена от негово име от вицепрезидента на ТЕМА г-жа Дениз Атач. 

Уважаеми г-н говорител, почитаеми членове на Парламента, ваши превъзходителства, г-н фон Уекскул, уважаеми лауреати на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи гости и приятели,

Просто нямам думи. Не знам какво да кажа. Толкова съм развълнуван! За мен е огромна чест и удоволствие да говоря тук пред вас днес. Да бъде връчена подобна ценна награда на човек на моите години не се случва много често и бих искал да изразя дълбоката си благодарност към журито на Наградата за цялостен житейски принос. Бих искал освен това да благодаря и на г-жа Бирсел Лемке, също лауреат на тази награда и близък мой приятел за това, че ми оказа огромна подкрепа и положи невероятни усилия, за да бъда днес сред вас.

Повярвайте ми, вие наистина удължавате живота ми, като ми възлагате множество нови задачи и отговорности. Бих искал да благодаря и на г-н Нихат Гьокиджит, съосновател на фондация ТЕМА, както и на 450 000 служители и доброволци на ТЕМА из цяла Турция, които отделят от своето време и опит за фондацията. Не се съмнявам, че благодарение на тази награда те също ще си поставят нови цели и ще начертаят нов план за защита на най-ценният източник на живот. И той е ПОЧВАТА!

Тази чудна почва – началото на всички живи същества; тя дава живот, храна и щастие. Дължим й толкова много, а й причиняваме какви ли не злини, които тя не заслужава.

Скъпи дами и господа, аз съм на 90 години. И през живота си съм посетил много места по света и съм видял цветовете и красотата на различни страни. Бил съм свидетел и на много болка и мизерия. Осъзнал съм значението на богатството и бедността. Едно от нещата, които разбрах още в началото, бе, че една от най-големите несправедливости в света произтича от подхода ни към почвата и отношението ни към нея. Възприемаме почвата, като право и даденост. Смятаме я за продукт и неизчерпаем ресурс. Рядко обръщаме внимание на почвата, пренебрегваме я и дори я презираме. Изхвърляме боклуците си в нея. Мием ръцете си след като сме я докосвали! Почвата, която ни дава живот, не е мръсна. Почвата е толкова ценна. Тя е дом за множество малки същества, микроорганизми и полезни минерали, които са източник на живот. Тези вълшебни същества в едно хармонично сътрудничество с други вълшебни същества дават това, което е необходимо за израстването на едно ябълково дърво, един маслинов храст или едно растение, раждащо домати. Почвата дава живот на всички нас.

Ако искате да живеете, трябва да позволите и на другите да живеят! За да живеете, първо позволете на другите живи същества да се развиват. Нега да започнем от защитата на почвата!

Когато бях малко момче, открих любовта си към всички организми, живеещи в почвата. Тази любов към почвата ме съпътстваше през целия ми живот като червена нишка, свързваща всичко. Израстнах, станах бизнесмен и почти всеки в Турция носеше произведения от моята компания трикотаж, чието мото беше „Карача – ние сме с вас от години”. Бях известен бизнесмен, но в сърцето си винаги съм бил и съм се чувствал, като дете на земята, което винаги трябва да следва зова на природата. Защото аз бях задължен на природата.

Имах пари, НО нямах ПРАВО. Богатството ми не трябва да ми дава повече права от другите. Преди около 40 години връчих ключовете към моите фабирки на други, за да се посветя изцяло на най-добрия си приятел – почвата. Исках всичко да е перфектно и да реша проблема за винаги, още от неговите корени. Името на този проблем е ЕРОЗИЯ.

Започнах да пътувам и през онези години изминах близо 340 000 км в Анадола. Живеех в различни села и ставах свидетел със собствените си очи на това как ценната почва бива отвяна от вятъра или отнесена от водата. За съжаление, обаче, ерозията се дължи не толкова на естествени причини, колкото на човешката дейност.

Попадах на изтощени земи, обеднели фермери, ненужни язовирни стени, пресъхнали реки и извори и погрешни земеделски практики. През 1992г. приятелят ми Нихат Гьокиджит и аз основахме Фондация ТЕМА.  

Днес наричат ТЕМА най-голямата НПО в сферата на околната среда в Турция. Това ме прави много щастлив. Но мисля, че ако погледнем мащаба на проблема, пред който сме изправени, ТЕМА ще ни се стори доста малка. Имаме да извървим дълъг път. Целта ни трябва да е в бъдеще да имаме един милион поддържници на ТЕМА, което ще рече един милион поддръжници на живота.

До момента TEMA има няколко постижения. Работим за защита на почвата и други природни ресурси. Настояваме парламентът да приеме закони за съхранение на почвата. Създадохме научни комсии, засадихме милиони дървета, разработихме проекти за развитие на селските райони, създадохме образователни програми и заведохме съдебни процеси срещу онези, които нансят щети на природата. Радвам се да споделя, че голяма част от съдебните решения бяха в наша полза. Днес ТЕМА има  представители в почти всеки град в страната и включва всички възрастови групи, като се започне още от децата в предучилищните. Всички в Турция признават и подкрепят ТЕМА.

Това обаче не е достатъчно. Всички хора трябва да осъзнаят, че ерозията е сериозен проблем. Тя не е прост технически проблем. Не е и проблем само на моята страна. Заедно трябва да се борим с тази заплаха, която не познава граници.

Всеки човек трябва да прегърне почвата около себе си и да я защитава искрено и съзнателно. Защото всички знаем, че щом почвата бъде замърсена, скоро ще я изгубим завинаги. Тя не може да бъде пречистена, както въздуха или водата.

И тъй като навсякъде около нас има почва, всеки може да направи нещо, за да я съхрани преди да е станало прекалено късно. Защото всичко започва от един единствен човек. Без него няма как да има втори, който да го последва.

Ако ме има Мен, ни има и Нас.

Световният Мир се гради на чиста и плодотворна почва. Ако няма почва, има глад, има и войни – затова нека да защитим почвата и мира; първо аз, после ние.

Уважаеми г-н Якоб фон Уекскул, скъпи членове на журито на Наградата за цялостен житейски принос, вие ме намирате за достоен носител на тази ценна награда. В замяна аз ви донесох един не по-малко ценен подарък, нещо, на което съм посветил целия си живот. Това е от Арбуретум, земя от Анадола, част от люлката на много цивилизации, включително и вашата.

Моля ви грижете се добре за този ценен дар. Tack för att Ni lyssnade* – Hoşçakalın*

Tack för att Ni lyssnade (шведски ез.) – Благодаря ви за вниманието (бел.пр.)

Hoşçakalın (турски ез.) – довиждане (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.