Реч на Сима Самар при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Сима Самар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-н говорител, почитаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, носители на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели,  

Без съмнение за мен е истинска чест и привилегия да бъда носител на тазгодишната Награда за цялостен житейски принос и да бъда днес тук сред толкова много отдатени и вдъхновяващи хора, които се борят за това всички по земята да се радват на мирен и достоен живот.

Това престижно признание е не само за мен и моята дейност, а и за моите съмишленици и моята страна, и най-вече за жените на Афганистан, които се стремят към един достоен живот. Със сигурност не е лесно да се бориш за правата на жените и за човешките права като цяло в страна, в която жените се смятат за хора от втора ръка. За мен и моите сътруднички, е много мотивиращо да работим за изграждането на една среда без насилие и дискриминация.

Една очевидна особеност на нашия глобализиран свят, е безразличието му към несправедливостта, дискриминацията и потисничеството от страна на диктаторите, които не трябва да бъдат толерирани незвисимо в коя точка на нашата планета Земя се случват. Също така и усилията, и отдадеността на застъпниците за демокрация и върховенство на закона не трябва да остават незабелязани. Тази награда е признание за нашата борба! 

За една афганистанка като мен защитата на човешките права на моите съграждани в една страна, в която темата за човешките права някога беше табу, не е никак лесна. Макар още да сме много далеч от това да видим мечтата си за човешките права осъществена, ние изминахме дълъг път, за да стигнем дотук. Риск, заплахи, дискриминация от една страна и презрение от доминираното от мъже консервативно общество от друга страна – ето с това се сблъскваме аз и моите съмишленички всеки ден.

Днес, обаче, темата за ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА предизвиква национален дебат в страната ни. Днес хората говорят открито за мъченията, които макар и да не са забранени, не са толкова честа практика както преди! Днес никой вече не прикрива случаите на убийства и изнасилвания, погребвайки тайната за тях заедно с жертвите.

Преди време никой не се осмеляваше дори да говори за тези неща. В страна като Афганистан, където грамотността е ниска, а повечето хора са бедни и маргинализирани, семействата на жертвите вече се осмеляват да говорят открито за насилието и униженията, на които са подложени. И техният призив за справедливост се чува. Това е един от положителните резултати от нашите усилия и застъпничество.

Една афганистанка, която никога през живота си не е била преглеждана от лекар, бе направила спонтанен аборт и щеше да е мъртва, ако не се бе свързала с мен навреме. Тя оцеля, защото след двудневно пътуване успя да достигне до една от болниците, които построихме. Това е една малка стъпка в помощ на здравеопазването и достъпа на хората до него. Дори и днес, 20 години по-късно, тази жена винаги е много радостна, когато ме срещне. При едно от посещенията ми в района, тя ми донесе дребни сладки, казвайки ми, че съм спасила живота й. Стотици подобни случаи ме убеждават, че съм направила нещо добро за тази страна и това ме прави много щастлива.

Всъщност това, което ме мотивира, е продължаващото страдание на народа ми и силната ми вяра в това, с което се занимавам и за което се боря. За мен един от най-прекрасните моменти е да видя как момче или момиче, изгубило семейството си и останало без грижи (дали по време на съветската окупация или при последвалата гражданска война), днес завършва университет и си намира стабилна работа и доходи.

Срещала съм много такива деца; и продължавам да ги срещам в специалните убежища  и домове, които израдихме за тях. Очарователно е, когато някое от тях дойде при мен и ми каже „Майко, имам стабилна работа и искам да следвам твоя път в защита на човешките права. Искам да работя за доброто и мира сред хората, засегнати от военни конфликти.” Със сигурност е много трудно да се компенсират всички изгубени възможности в една страна, засегната от въоръжени конфликти, но е изключително обнадеждаващо, когато младите хора започват да действат и да правят нещо положително, а не само да говорят за него!

Уважаеми дами и господа, това престижно признание наистина ще повдигне духа на жените и мъжете в Афганистан и особено на защитниците на човешките права в тази страна. Тя е израз на подкрепа за техните усилия и отдадената им работа в защита на върховенството на закона, демокрацията и човешките права. Тази награда е за моя народ и моята страна.

Тази награда ясно показва, че всички ние споделяме една обща визия за свят без несправедливости, без дискриминация и без страдание. Никой не трябва да толерира несправедливостта! Една извършена несправедливост прави целия свят несправедлив! Не трябва да пропускаме повече възможности, за да може новото поколение да се радва на траен мир, устойчиво развитие и сигурност в най-широкия смисъл на думата.

Нямаме време за още вражди и страдание. Гласът ни в защита на свещената и благородна кауза за едно светло бъдеще за цялото човечество трябва да става все по-силен и по-силен! Трябва да действаме днес, защото както казва Ганди общото ни бъдеще зависи от това, което правим днес!

Накрая бих искала да цитирам Камурзаман Камар, афганистански поет, който пише:

Един живот е твърде кратък за приятелството ни

Как може хората да губят времето си във вражди?

Благодаря ви за вниманието и солидарността.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.