Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Джийн Шарп при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 7.12.2012

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Текстът по-долу леко се различава от речта на Джийн Шарп по време на церемонията по награждаване.

Г-н говорител, уважаеми членове на парламента, ваши превъзходителства, носители на Наградата за цялостен житейски принос, скъпи приятели,

Бих искал да изразя благодарността си към Фондацията за Цялостен житейски принос за огромната чест, която ми оказва, връчвайки ми тази награда. Искам да благодаря и на Майкъл Трю за това, че ме номинира за нея.

В наше време насилието е толкова често срещано и така общоприето без да бъде поставяно под въпрос, че сякаш се е превърнало в неотменна част от реалността. Онези от нас, които мечтаят за едно по-различно бъдеще, често са пренебрегвани, като незначителни критиции, които могат само да се противопоставят, но не могат да постигнат някаква реална промяна. Тази ситуация може да ни подведе да приемем, че насилието е неизбежно и извън наш контрол. Това заключение е огромна грешка.

През последния един век, а всъщност и много преди това, хората са намирали и други начини за борба в своя стремеж към постигане на различни цели. Има ситуации, в които насилието е намалявало и изцяло е било прекратявано. Насилието е било заменено от ненасилствена борба.

Ненасилствената борба или ненасилствените действия включват три типа методи. Методите на ненасилствения протест са символични действия – например мирни шествия или използване на определени цветове. Тази техника включва и по-силни методи на несъдействие, като социален бойкот, работнически стачки, икономически бойкот, отказ за политическо съдействие и гражданско неподчинение. Същестуват и методи на ненасилствена намеса, като гладни стачки, седящи стачки и създаване на нови институции.

Тази техника се определя от действията на хората, а не от това, в което те вярват. Подобни действия са били прилагани срещу различни противници, включително работодатели, правителства или диктатори. Тези мерки рядко се предприемат от отделни хора, обикновено става дума за групи от стотици, хиляди и дори милиони души, действащи заедно.

През годините много народи са използвали тези методи с умерен успех. Те са имали ограничени познания и разбиране за това как действа тази техника. Нямало е наръчници по стратегическо планиране, нито дори препоръки какво да и какво да не правят.

Понякога тези методи са били прилагани на съвсем неочаквани места. Например в окупираните от нацистите Дания, Норвегия и Холандия, дори и в Берлин с цел евреите да бъдат спасени от холокоста.

Някога смятахме, че страните от Централна и Източна Европа ще живеят под съветско влияние в продължение на десетилетия, ако Западът не предприеме въоръжени действия. Днес признаваме, че народите на Полша, Източна Германия, бивша Чехословакия и много други успяха да се освободят без военна намеса.

Може би най-забележителни са малките държави Литва, Латвия и Естония. Те водиха смели партизански войни както срещу нацистите, така и срещу съветското влияние, но и трите прибалтийски държави бяха анексирани от Съветския съюз. Благодарение на импровизираните си действия и ненасилствени протести, както и на новото стратегическо разбиране за протичащите процеси, получено от книгата ми „Защита, основана на граждански действия”, те успяха да се откъснат от Съветския съюз, давайки минимални жертви.

В началото на 2011г. преобладаващо ненасилствените революции срещу дългите авторитарни режими в Тунис и Египет поставиха началото на „Арабската пролет”. Тези борби бяха впечатляващи, заради масовото участие в тях, липсата на насилие, безстрашието на хората и скоростта, с която се случиха.

Днес навсякъде по света хората искат да знаят повече за ненасилствената борба и търсенето на публикации и източници на информация по темата нараства. Стари и нови книги ни разкриват една техника с огромна мощ и ни помагат да разберем как работи тя и как е била използвана в миналото. Арабската пролет пусна духа от бутилката и вече никой не може да го върне обратно. Знанието за това как да отхвърлим потисниците без да използваме срещу тях насилие вече е достъпно и достига до все повече хора.

Огромното медийно внимание към дейността на Института Алберт Айнщайн по време на Арабската пролет ни разкри една унивителна нова реалност. Ненасилствената борба най-накрая получава вниманието, което винаги е заслужавала. Трябва да отбележим и че десетките репортери от различни държави, които се свързаха с нас, вече имаха солидни основни познания за ненасилствената борба. Нито един от тях не бе подвластен на старите заблуди, които само допреди няколко години бяха повсеместно разпространени.

Дълго време хората погрешно смятаха, че ненасилствената борба може да е успешна само срещу по-безобидни противници, че изисква наличието на харизматичен водач, че действа само ако насрещната страна приеме убежденията на протестиращите, че за да се съхрани ненасилието, хората трябва да са морално убедени в него и да са пацифисти, че разумните действия се нуждаят от един-единствен стратегически гений като Ганди и че насилието дава бързи резултати, докато ненасилствената борба отнема много време.

Вече знаем, че тези остарели схващания, ограничаващи приложението на ненасилствената борба, са погрешни. Ефективната ненасилствена борба днес се смята за по-осъществима и възможна. Въпреки това почти всички правителства продължават да поддържат нерационалната си вяра във всемогъществото на насилието и да въвличат народа си в истински катастрофи.

Днес обаче знаем, че катастрофите, причинени от използването на насилие при политически конфликти, не са неизбежни. Моите публикации и тези на други учени показват, че при политически конфликти силата идва от определени източници. Всички тези източници са свързани с подчинението, съдействието и оказването на подкрепа на хора и институции. Когато съдействието и подчинението бъдат прекратени, потисническите режими остават без подкрепата, от която се нуждаят, за да се задържат на власт.

Но въпреки това по-точно разбиране и насрастващото признание за ефективността на ненасилствената съпротива, пред нас все още има големи предизвикателства. Сега вече знаем, че хората трябва да се научат как да изработват разумна стратегия за своята борба. За да не бъде трудно извоюваната чрез ненасилствена съпротива свобода отнета (както се случва в Русия при болшевиките през 1917г. и в Иран при аятолахите през 1979г.), е необходимо хората да се научат да парират подобни опити.

Важно е успехите и провалите на ненасилствената съпротива да бъдат точно документирани за историята, за да не бъдат забравени или погрешно интерпретирани след отминаването на кризата. Необходимо е да се научим как да се противопоставяме на чуждестранната военна намеса, какъвто и да е мотивът за нея, защото тя може да попречи на падането на потисническия режим и да подкрепи задържането му на власт.

Външната военна намеса може да даде на чуждестранните сили и силно влияние както върху продължаващата борба, така и върху бъдещото общество. Вместо да приема военната намеса, ненасилствената съпротива трябва да активизира своите усилия, насочени към парализиране и сваляне на потисническия режим.

Вече знаем много за природата и потенциала на ненасилствената борба. Но и имаме да учим още много. Все още съществуват опасности. Нужни са големи усилия, за да разпространим знанията за това как да се справим с тези опасности и да повишим ефективността на ненасилствената борба. Бъдеще на подчинение, върховенство на насилието, безпомощност на обществото – това не е неизбежно. Днес имаме знанията, от които се нуждаем, за да предотвратим това тъжно бъдеще. Трябва ни само воля да ги използваме.

Намираме се на нов етап в прилагането на ненасилствената съпротива и получаването на признание за нейния потенциал. Ако през следващите години предприемем разумни и отговорни стъпки, в бъдеще ще постигнем неща, които днес дори не можем да си представим.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.