Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Приемане на мрежата на Индра: Наградата за цялостен житейски принос през 21-ви век

Един ведически мит разказва за бог Индра, който имал мрежа или паяжина, която се простира безкрайно далеч във всички посоки. Във всяка точка, където се съединяват две нишки на мрежата има малък блестящ кристал – според някои предания това са миниатюрни капчици роса – и тъй като мрежата е безкрайна, тези блестящи капчици също са безбройни. Те си висят на мрежата и блещукат като звездите.

Ако изберем който и да е от тези кристали – или капки роса – и го разгледаме внимателно, ще открием, че по повърхността му се отразяват околните кристали, а чрез тях (макар и не толкова ясно) се вижда и отражението на всяка една от безбройните капки роса в мрежата. Не само това, но и всяка капка роса, отразена в кристала, който наблюдаваме, също отразява другите кристали, т.е. налице е един безкраен процес на взаимно отразяване.

В миналото този митичен образ вероятно е бил по-скоро едно по-философско и поетично, отколкото реално описание на физическия свят. Но днес осъзнаваме, че животът все повече заприличва на тази мрежа. Интернет, световната финансова мрежа, възникаването на международни съюзи, като ООН, дори и снимка на Земята, направена от космоса и показваща взаимовръзките на планетата ни – всички тези неща доказват, че живеем в един свят, в който само за миг може да възникне връзка от която и да е част на мрежата до всяка една друга точка в нея.

Всеки от нас – всеки един от вас – е едно кристалче в тази мрежа – директно свързан със стоящите до него и с тези, които са по-далеч. Сами по себе си ние сме само капка роса в безкрайната вселена, но чрез взаимоотношенията си – когато активно се свързваме с другите – ние ставаме много повече.

Наградата за цялостен житейски принос всъщност е признание за съществуването на тази мрежа, за да може тя да работи още по-ефективно в полза на мира, справедливостта и изграждането на един устойчив свят. За мен е чест да бъда една от капките роса, които сте избрали да разгледате. Надявам се в мен да видите отразени надеждите, мечтите и усилената работа на много други хора по света.

Чувствам се благословен да имам възможността да работя с хора от толкова различни държави – от Афганистан до Зимбабве, и с толкова различен статус – от деца все още ходещи на градина, до световни лидери; от учители до посланици на ООН; от местни активисти до лауреати на Нобеловата награда за мир. Оптимизмът ми за бъдещето на човечеството идва от срещите ми с толкова много хора, повечето от които са тихи, но ефективни миротворци в собствения си дом, в училищата и в общностите си и подкрепят разпространението на мира и справедливостта по целия свят.

Виждайки насилието, излъчвано по медиите, човек може да остане с погрешното впечатление, че светът ни е обречен да се превърне в един ад, изпълнен с болка и смърт. Но това не е така. По-голяма част от шест и половина милиардното население на земята живее в мир и разрешава конфликтите си с взаимно уважение и усърдие. Само една малка част от обществото разваля нещата и вгорчава живота на останалите.

Но тази малка част е силна. Те са се сдобили с контрол върху прекомерно голяма част от световната икономика – $1.4 трилиона на година – и ги използват за финансиране на военната си система. Харчат милиони, за да ни накарат да повярваме в сбърканата им идея, че пистолетите, бомбите и оръжията за масово унищожаваме са необходими за собствената ни сигурност. Те поставят пред мира бариери, които ние трябва да съборим – стени от страх, стени, които жестоко разделят младите от старите; стени между хора с различна религия или етнос; стени, които скриват човечността, която всички притежаваме. Стени, които оправдават бедността, сякаш бедните заслужават да бъдат потиснати. Стени от оръжия, които ни отделят един от друг и затвърждават лъжливия мит, че силата ни дава сигурност. Стени, които скриват от нас красотата на всички останали кристали в мрежата на вселената.

Красотата на новата световна мрежа се състои в това, че заздравявайки множеството си връзки, можем да заобиколим стените, да ги прескочим, или заедно да ги подкопаем и най-сетне да ги съборим.

Дейността ми възникна в резултат на най-ужасната от тези стени – заплахата от пълно ядрено унищожение. Когато бях на 9, исках да стана физик. Моите идоли бяха Ърнест Ръдърфорд – новозеландецът разделил атома, и Алберт Айнщайн, открил формулата за изчисляване на енергията в атома – E=mc2. Но когато научих за разрушителния ефект на ядрените оръжия – в Хирошима и Нагасаки, както и в Тихия океан, където тестовете в атмосферата разрушиха цели острови и предизвикаха ужасяващи случаи на малформации сред новородените, рак и други болести.

Разбрах и за смелостта на хората, отплували от Нова Зеландия направо за Моруроа – в самия център на взрива, за да протестират срещу тестовете, излагайки на риск собствения си живот. Тези мънички яхти с по няколко смели души на борда се противопоставиха на огромната сила на бомбите. Те успяха да наклонят политическите везни в обратна посока и през 1975г. тестовете на ядрени оръжия в атмосферата над Тихия океан най-накрая бяха прекратени. За мен това е като победата на Давид над Голиат само че без насилие, а с мирни мерки…

Въпреки успеха на мирното движение и прекратяването на тестовете в атмосферата, ядрената криза ескалира през 80-те години. Като преподавател в детска градина, който трябваше да подготвя децата за бъдещето им, не можех да остана сляп за факта, че те може и да нямат бъдеще и че непосредствената заплаха от употреба на ядрено оръжие заплашва дори настоящето им. Ако наистина ме бе грижа за децата, на които преподавам, трябваше да направя нещо, за да съм сигурен, че те имат бъдеще.

Използвайки философията „Мисли глобално, действай локално”, потърсих начини за водене на кампании в Аотеароа-Нова Зеландия за един свят без ядрени оръжия. Идеята за местни зони без атомни оръжия започваше да набира сили. Работих за това колежът, университетът и градът ми да се превърнат в зони, свободни от ядрени оръжия. До 1984г., когато на власт дойде работническата партия и Дейвид Ланж оглави правителството, 70% от новозеландците живееха в градове или региони, обявени за зони без ядрени оръжия. Премиерът Ланж, който по-късно също бе избран за носител на Наградата за цялостен житейски принос, въведе политика, според която вече цялата територия на Нова Зеландия става зона без ядрени оръжия. Той информира страните, притежаващи подобни оръжия, че корабите им вече не могат да акостират на нашия бряг, ако носят на борда си ядрени оръжия.

Следва продължение…

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.