Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ейлин Уеър при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Нова Зеландия бе една от първите страни, които излязоха от ядрения чадър – т.нар. „защита” на страната ни, осъществявана благодарение на ядреното въоръжение на основния ни съюзник – САЩ.

Това не беше лесно решение. Новозеландците бяха разделени – половината ревностно вярваха в необходимостта от ядрена защита срещу страни със силни армии, като СССР. Много от тях все още си спомняха, че сме били на косъм от това да бъдем завзети от Япония по време на втората световна война. Тези хора смятаха, че единствено притежанието на ядрена бомба е спряло Япония.

Нова Зеландия бе подложена и на невероятен натиск от страна на съюзниците си – Австралия, Франция, Великобритания и САЩ. Те настояваха да продължим да подкрепяме ядреното въоръжаване и да не разочароваме партньорите си от Алианса. Натискът включваше заплахи за търговски ограничения, всяване на паника, чрез фалшиви доклади за присъствие на съветски подводници в региона, прекратяване  на военните и дипломатически привилегии и дори терористичен акт от страна на френското правителство, което използва водни мини, за да потопи миротворческа лодка в едно от пристанищата ни, при което екипажът й загина.

Благодарение на подкрепата на приятели от цял свят ние не се поддадохме на този натиск. Бивши агенти на ЦРУ и ФБР ни предупредиха какви мръсни игрички ще се опитват да използват срещу нас и ние бяхме подготвени да ги посрещнем. Женски организации в САЩ организираха кампании „girl-cott”, с които се противопоставиха на търговските заплахи на американското правителство (“girl-cott” е обратното на „boy-cott”*. Американските граждани активно купуваха новозеландско сирене или киви, за да ни подкрепят).

Успехът на Нова Зеландия ми дава надежда, че е възможно да бъде създаден един свят без ядрени оръжия. Промяната в нашата страна дойде от обикновените хора – те осъзнаха, че да заплашваш хора, които нямат ядрени оръжия с неморално, а да заплашваш хора, които имат – е самоубийствено. Всъщност няма начин да използваш ядрени оръжия без да нараниш невинни хора. Щом ние в Нова Зеландия успяхме да проумеем тази истина и да я използваме, за да променим държавната си политика и да поставим край на измислената си пристрастеност към ядрените оръжия, значи и други могат да го направят.

В 21ви век имаме предимството, че можем да действаме както на местно ниво, така и на световно. Можем да забраним ядрените оръжия в нашия квартал, държава или регион, като в същото време насърчаваме и световната забрана за ядрени оръжия, чрез конвенцията за ядрени оръжия. Подобно споразумение (примерна конвенция) вече се разпространява от Генералния секретар на ООН, Бан Ки-Мун, като наръчник при водене на преговори. В него са посочени законовите, техническите и политическите елементи, които са нужни за създаване и поддържане на един свят без ядрени оръжия.

Примерната Концвенция помогна да превърнем идеята за забрана на ядрените оръжия от мечта в практически процес с ясна рамка и фактори за успех. Днешните комуникационни технологии ни позволяват директно да участваме и да помагаме това да се случи. Всеки от нас може да влезе в интернет, да прочете конвенцията, плана на Генералния секретар на ООН за прилагането й и други резолюции на ООН, призоваващи за започване на преговори. Можем да се свържем с правителството в собствената си страна и да ги окуражим да започнат преговори. Ако изпитват колебания, можем да призовем членовете на парламента да ги притиснат. Можем да привлечем в процеса и кметовете – над 3000 градоначалници по света вече са изказали подкрепата си за подписването на такава конвенция.

Днес сме изправени пред наистина историческа възможност. Президентът Обама също представи своята визия за свят без ядрени оръжия и започна процес по осъществяването й. Вярно е, че той все още не се е присъединил към Бан Ки-Мун и неговата подкрепа за Конвенцията. Може би първо се нуждае от споразумение с Русия за намаляване на запасите и от решение на Сената за Споразумение за пробна забрана. Но не е необходимо да чакаме това да се случи. Можем да подкрепим визията на президента Обама, като започнем да действаме по изпълнението на Конвенцията за ядрени оръжия още сега. Както и с Конвенцията за сухоземните мини и Конвенцията за касетъчните боеприпаси, правителствата и гражданското общество могат да започнат преговори и по Конвенцията за ядрени оръжия. Така можем да накараме и все още колебаещите се държави да се присъединят към нея. 

В известна степен е вярно, че ядрените оръжия са съвсем отделен въпрос… и че страните, притежаващи ядрени оръжия няма да подпишат споразумение за забраната им, освен ако всички останали не се съгласят на същото. Но дори и да е така, това не означава, че преговорите изобщо не трябва да започнат. Държавите могат да започнат преговори по дадено споразумение, но да си запазвят правото да не го ратифицират или да гарантират, че то ще влезе в сила само ако страните, притежаващи ядрено оръжия също го ратифицират. Бих искал да използвам тази възможност да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че осъзнаха, че е дошло време всички хора по света да положат усилия за създаването на Конвенция за ядрените оръжия.

Накрая бих искал да се върна отново към историята за мрежата на Индра. Говорих основно за стената, която ядрените оръжия създават и за политическите процеси, които могат да разрушат тази стена. Не ми остана време да обърна внимание на други процеси – образование по темите за мира и разоръжаването – което според мен е най-важният инструмент, от който се нуждаем, за да разрушим стените и да ги заменим с разбиране, уважение и взаимоотношения, носещи полза и на двете страни.

Образованието по темата за мира може да е много просто. Може да включва изследване на цената на насилието удома, в училище или по света в сравнение с намирането на печеливши и за двете страни решения. Може да бъде и много подробно и да включва анализ на причините за конфликта и разработване на решения, отчитащи влиянието на многобройни фактори. Ключът се състои в това да дадем на всички хора възможност да придобият знания  и умения, свързани с мира. Свидетел съм на това, че децата учат с удоволствие и бързо започват да прилагат тези умения. Собствената ми дъщеря ме изненада, като едва три-годишна измисли ролева игра, насочена към разрешаване на конфликти. От тогава съм виждал в програмите ни 6-годишни деца, които успешно разрешават конфликтите си в училище, както и тийнейджъри, които демонстрират по-добри умения за медиация и справяне с конфликти от самия мен.

И накрая бих искал да спомена накратко една друга огромна заплаха за световната мрежа – климатичните промени и да благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че връчи почетна награда на Дейвид Сузуки за работата му в тази сфера. Бих искал да коментирам само едно от многобройните предложения на д-р Сузуки; това, което ще позволи на обикновените хора значително да намалят въглеродния си отпечатък и да допринесат за намаляване на глада и недохранването по света.

През 2006г. Организацията за прехрана и земеделие към ООН докладва, че животновъдството генерира в световен мащаб повече парникови газове от колите, камионите и самолетите взети заедно. Д-р Райендра Пачаури, ръководител на Междуправителствения панел на ООН по въпросите за климатичните промени, каза, че ако започнете да се храните с плодове и зелечуци, вместо с месо, това ще донесе повече ползи, отколкото да смените автомобила си с хибридна кола.

Лауреатът на Наградата за цялостен житейски принос Франс Мор Лап обяснява в „Диета за малка планета”, че яденето на месо лишава населението на планетата от храната, от която се нуждае. Производството на месо изисква 20-пъти по голяма площ от земеделието за получаването на едно и също количество протеини. Освен това милиони тонове зърнени храни, годни за консумация от хората, днес служат за храна на животните.

Станах вегетарианец, защото не можех да понеса насилието срещу животните. Тогава смятах, че решнието си е лично. Днес разбирам, че промяната в начина ни на хранене е необходима за изграждането на един устойчив свят и затова всъщност е неизменно свързана с мира и справедливостта. Благодаря на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че ястията по време на приема са изцяло вегетариански, както и на правителството на Швеция за това, че информира гражданите за въглеродния отпечатък на храните, които консумират, чрез поставените на продуктите етикети.

Окуражавам всички хора да приемат и насърчават един умерен и етичен начин на хранене, който ще ни поддържа в борбата ни за разрушаване на стените от насилие и възстановяване на мрежата на Индра в пълния й бласък.

Благодаря ви.

*Girl – момиче; boy – момче; boycott – бойкот; става въпрос за игра на думи (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.