Реч на Катрин Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Катрин Хамлин прочетена от Анет Бенет, Декан на Колежа за акушерки Хамлин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 4.12.2009 г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Изпитвам дълбока благодарност за това, че съм избрана за носител на Наградата за цялостен житейски принос. Особено защото тази награда се явява признание за страданието на хиляди хора по света. Вероятно милиони забравени са лишени от професионална помощ в най-важния момент от живота си – раждането на дете.

Идването на едно бебе на бял свят трябва да е повод за радост. Но то крие и рискове, защото много неща могат да се объркат. В Етиопия всеки ден продължаваме да бъдем свидетели на трагичните последствия от затрудненията по време на раждане. Най-опасното усложнение, от което се страхува всеки акушер е вагиналната фистула, която се появява в следствие на невъзможността бебето да премине през тазовите кости или на неправилното му положение в матката.

Бих искала да си представите състоянието на една млада жена, живееща в отдалечено село в огромната и прекрасна Етиопия. Особено ако това е първото й раждане, тя пристъпва към него с известно притеснение и страх. Тя все още не знае, че е част от онези злополучни 5% от жените по света, при които ще възникне усложнение по време на раждането. И така ден след ден тя лежи в малкия си такул (къща от кал) в това отдалечено село и вероятно майка й и още няколко жени от селото се грижат за нея. Страданието и страхът й са големи. Бебето не успява да се роди и загива в утробата й, а тялото й най-накрая го отхвърля. Тя е облекчена, че страданието й е приключило. Тъжна е, че бебето й е мъртвородено, но поне тя е оцеляла. Само че скоро тя ще пожелае да бе умряла заедно с него. Защото се оказва, че вече е неспособна да задържа урината си. За всички нас, живеещи в богатите развити страни е трудно да си представим състоянието и страданието на тази жена. Но не винаги е било така. Вагиналната фистула е съществувала в Америка до края на 19-ти век, а в Англия и Европа – до 1920г. Днес тя се среща само в бедните страни, където няма достатъчно лекари, акушерки, болници или дори пътища и мостове, които да позволят достъпа на медицински персонал в спешни случаи при затруднено раждане.

Състоянието на тази млада жена е предотвратимо. И се предотвратява в богатите западни страни, но не и в бедните държави, където липсва квалифициран медицински персонал, който да направи цезарово сечение или друга необходима манипулация. Всички случаи могат да бъдат предотвратени. И въпреки това в 21-ви век, когато огромният напредък на медицината позволява на възрастните хора да живеят по-дълго, осигурява лечение на преди нелечими болести и поправя счупените човешки тела, милиони красиви жени са напълно изоставени. Не трябва да е така. Трябва да има състрадателни и решителни мъже и жени, които да направят така, че всяка жена по света да бъде в безопасност докато дарява нов живот.

Днес съм тук сред вас от името на тези страдащи жени и искам целият свят да разбере за тяхното съществуване. Заедно с покойния ми съпруг разбрахме за тях скоро след като започнахме работа в Етиопия през 1959г. Желаехме да помогнем на една страна, в която нямаше достатъчно лекари и дори нямаше медицински факултет в университета. Но скоро се срещнахме със страдащите от фистула и тази среща разби сърцата ни. Бяхме съкрушени от техните истории, изумени от тяхната издържливост и огромните им нужди. Те пристигаха в болницата, Принсес Тсехай Мемориъл, и носеха със себе си единствено своята надежда и пропитите си с урина дрехи. Беше невъзможно да останеш безразличен и да не им дадеш третия велик дар, споменат от св. Павел – любовта. Най-накрая успяхме да построим за тези жени един рай – болница, която да се грижи само за хора в тяхното състояние. Място където, вече няма да бъдат отвърлени, самотни, безнадеждни, изгубили, всичко, което ги прави щастливи, изоставени от съпруга си и получаващи грижа единствено от майките си, които ги обичат, но са принудени да живеят с тях в някоя колиба, далеч от останалите членове на семейството! Сами, изоставени, те живеят без приятели и надежда.

Сега те най-накрая имат надежда, защото ние чухме техния плач и основахме за тях болници. Първата и най-голяма се намира в Адис Абеба и отвори врати през 1974г. Мъжът ми работи наистина много за създаването и финансирането й и постигна много повече, отколкото бяхме мечтали. Днес болницата е разширена, а в провинциите вече работят пет по-малки болници, които ни позволяват да лекуваме около 4000 жени годишно. По оценка на СЗО обаче само в Етиопия има 6-7000 нови случая на фистула годишно! Затова ние работим усилено и по превенцията на това състояние.

Вярвам, че решението се крие в акушерството – ако във всяко село има поне по една добре обучена акушерка, скоро напълно ще елиминираме случаите на фистула! Това вие вече сте постигнали веднъж – през 1870г. в Швеция, защото сте били разтревожени от големия брой смъртни случаи по време на раждане. Само за жест месеца броят им е намалял наполовина! Затова преди три години основахме колеж за акушерки. Учебният ни план бе одобрен и получи похвали! Приемаме завършващи 12-ти клас ученици от гимназии, осигуряваме им тригодишно обучение и бакалавърска степен, а те ни обещават в продължение на пет години да работят в родните си места. След това евентуално могат да продължат обучението си и самите те да се превърнат в учители в тази страна с 80-милионно население.

Мечтата ни се сбъдва. Първите акушерки ще започнат работа по родните си места следващия септември. Ще бъдат по две в една къща, в която ще живеят заедно, за да не бъдат самотни и за да не са претоварени с работа. В близост ще има предродилна клиника и здравен център, за да може лекар или здравен работник да дойде и да направи цезарово сечение, ако е необходимо. Министерството на здравеопазването обучава тези здравни работници как да извършват спешни операции, но ще е нужда и нашата помощ. Може би специалисти от запада биха могли да прекарат в страната няколко месеца и да обучат тези здравни работници.

Изпълнена съм с идеи. Знам, че задачата е тежка, но съм сигурна, че с божията помощ и с неговата любов, ще успеем да се справим.

Бих искала да завърша с два цитата. Един от съпруга ми:

„Майката е най-голямото богатство на едно семейство; тя е безценна.”

Вторият е от Библията и е изписан на мемориала на съпруга ми в болницата. Това са думите на Христос, записани от св. Матей: „Това, което сте сторили за тях, все едно сте го сторили за мен.”

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Тялото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.