Мястото и ролята на българската култура II

Хари Салман, доктор на философските науки, Холандия, беседа, изнесена в София – НТС, 8 юли 1997 година.

Древните българи, дошли от Изток към Иран, продължили духовната дейност на скитите. Не е случайност появата на богомилството в България през Средните векове. Възможно е богомилството да се възприема и като нова форма на манихейство, създадено от пророка Мани в ІІІ-я век като синтез на християнството и религията на Заратустра. Виждаме и тук човека в битката между Злото и Доброто, но той вече работи за пречистване на Космоса.

Именно древните българи са донесли в Европа това съзнание, повлияно впоследствие и от скитите, и от манихейството, за противоположността на Злото и на Доброто в Природата и в душата на човека. Рудолф Щайнер говори за състояние на душата, при което човек е чувствителен към тази полярност на Злото и Доброто, и го нарича българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung). От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто.

В дълбините на българската душа винаги живее богомилството. Българите са дарили на Русия това българско съзнание. Например на двамата сина на киевския княз Владимир – Глеб и Борис. В Киев е имало българска църква („Св. Илия”) и български свещеници още преди покръстването на Русия в християнската вяра. Пътят от Дунавска България до Волжка България е минавал през Русия. Търговските връзки са спомогнали за разпространението на богомилството в Русия.

Друг син на княз Владимир, Святополк, искал да убие всичките си братя, включително и Глеб и Борис. Но те приели доброволно смъртта. Майка им е била българка, може би дъщеря на цар Самуил. През 1015 г. загиват Глеб и Борис и духът на саможертвата, на себеотрицанието и непротивенето на злото се разпространява в Русия. Ростов и Муром са били на границите с Волжка България. Този път между двете Българии е станал като гръбначен стълб на руската култура. Безспорно е, че има богомилски мотиви в много приказки, апокрифи, песни, легенди (например един от духовните извори на старообрядците също е българското богомилство).

През Х-я век България е била духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни – Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията са унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? – Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната църква.

Екзотеричната страна на христянството е църквата. Но има и езотеричен, вътрешен път на душата за връзка с Бога (извън официалните структури и без техните тайнства). В официалните структури действа принципът на властта и авторитета – отделният човек няма свободата да се развива индивидуално. Главната причина за това недоверие е убеждението на църквата, че извън нея Духът не съществува. Затова църквата се стреми да монополизира Духа и да утвърждава догмите си.

Но щом свободният Дух се роди в човека, той вече няма никаква нужда от някаква външна власт, нито от нейните външни авторитарни структури. Вътрешно свободните хора са способни сами да организират духовния си живот. Идеята за несвободата на човека е свързана с Древния Рим! Системно Рим е унищожавал духовния живот в Европа. Но същото е правел и Константинопол, където били атакувани и забранявани независимите духовни течения и където, явно, царяла същата агресивност към независимия човешки дух.

Богомилите и катарите са искали да създават нови форми на социален, икономически и културен живот – в не феодални структури – братства, в които да се оказва помощ на онези, които не могат сами да трансформират душите си. В богомилските общини хората взаимно са си помагали в развитието на душата. Покаянието е ставало пред цялата община и помощ са оказвали всички – това всъщност е принципът на най-ранното християнство. Но църквата била вече монополизирала съвестта, с индивидуалната изповед.

Според богомилите индивидуалният живот на всеки човек е свързан с живота на другите хора – единствено заедно и съвместно може да се съгражда животът. Техните общини са първите опити в Европа за развитие на нови християнски социални структури. Тези първи опити са били подложени на унищожение и обречени на абсолютна забрава, но богомилите са наистина предците на Реформацията в Западна Европа.
Новото индивидуално духовно съзнание на богомилите е допринесло значително за създаването на българския хуманизъм и за Българското Възраждане, които също са оказали влияние върху западноевропейската култура. Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна Европа и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българската култура в предаването на нови цивилизационни импулси.

Може да се запитаме как богомилството е продължило да оказва въздействие върху българската култура и как човек може да бъде богомил в наше време. При богомилите от Средновековието е налице процес на индивидуализиране. Те са се занимавали с развитието на душата си. Но същевременно са имали и силно социално съзнание.

(Доц. Хари Салман е издал девет книги, включително „Изцелението на Европа”, която вече излезе на български в издателство „Кибеа”, и „Историята на духовността в Русия”. През юни 1999 в Разлог сподели пред своите български приятели, че е започнал и десетата си книга с работно заглавие „Мрак и светлина над Балканите”. Познава задълбочено проблемите на днешна Европа, говори 12 езика, пише на английски, немски, френски и руски. Преподавал е година и половина философия в Московския университет и 10 години е водил курс по духовна история на Европа в Карловия университет в Прага. Сега живее в Лайден, Холандия, води лектории в университети в много страни, включително в Северна и Южна Америка и в Африка. Всяка година идва за едномесечни срещи със свои приятели в България. ) За връзка: salman.h@tiscali.nl

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.