Мястото и ролята на българската култура III

След края на Средновековието, но особено в ХХ-я век, социалното съзнание е отслабнало. Така индивидуализирането се изразява чрез борбата на всички срещу всички. Хитреците се противопоставят на „глупаците” и всички нехитреци, без изключение, са и ще си остават винаги бедни. Но това е точно обратното на християнските идеали!

Сега тази борба е много явна в Русия, но и на Запад, макар по по-прикрит начин. Все пак там има и предпазни механизми. За протестантите калвинисти на Запад работата е средство за спасение на душата. А в Русия и в другите православни държави работата никога не е била разглеждана по този начин. В основата на западния капитализъм може да се съзре духовно-религиозното съзнание на капиталистите-калвинисти. В страните, които до неотдавна бяха социалистически, обратно, структурите на традиционната нравственост са разрушени. Социализмът сблъска хората от Източна Европа със силите на Злото. При много хора онова състояние на душата, което може да се нарече българско, стана осъзнато. В духовен план, всеки човек от Източна Европа, който е живеел със съзнанието за съществуването на полярностите Зло и Добро в душата и който е минал през страданието, е станал „българин”.
В крайна сметка духовното и нравствено възкръсване зависи от отделните хора, следователно от всекиго. Раждането на Духа в човека и в културата, общо казано, не е организиран, а е съвсем спонтанен и свободен процес, който се осъществява отдолу нагоре, от самите хора.

Раждането на Духа в индивидуалната душа събужда още един допълнителен аспект в индивидуалния принцип – социалността. Навсякъде в Източна Европа се появяват малки групи, ядра на солидарност. Ако всички бедни хора споделят бедата си, всички ще станат богати – това е известно в Африка и в Южна Америка. В Русия се създават нови общества. Там има традиции – руснаците могат да ги намерят в българските слоеве на дълбините на своята душа. Съживява се богомилската практика.
Имало е някога, отдавна, богомилски идеал. В българската култура винаги живее паметта за него в дълбините на душата – и е достатъчно само да се съживи споменът в дълбочинната памет, за да се измъкне оттам идеалът и да продължи неговото реализиране. Времената станаха трудни – намалява населението и в Русия, и в България, която е с най-нисък процент на раждаемост в Европа. Спасението е само в самия човек – ако всеки българин се стреми към това, истинският български дух ще пребъде и в България.

Появяват се нови насоки в развитието. Ако всички ние можем да се свържем с вътрешния си потенциал, ще съществува Европа на Духа – една Европа, която няма да бъде повече разделена на богати (западната част) и бедни (православната част). В крайна сметка духовното раждане на Европа зависи от всички нас.
Във всеки човек живее по един вътрешен богомил. Когато преодоляваме Злото и градим Доброто, намираме своя вътрешен богомил.

В православието има повече вътрешна индивидуална свобода, отколкото в католицизма. Вътре в православното християнство стои Църквата на богомилите, която е вечно жива – това е свободата на Духа.

В духовността е налице един единен поток – всички предишни течения са подготвили следващите, които се появяват на бял свят.

Десет века след историческото богомилство има нов изблик на този импулс за българско състояние на душата, който се прояви чрез философията на Петър Дънов, пророка на новото богомилство.

Дълбокият смисъл на неговата философия е: всички свои индивидуални способности да жертваш – доброволно и по собствен избор – за да ги използуваш за Доброто на другите хора – точно като сестри и братя.

(Доц. Хари Салман е издал девет книги, включително „Изцелението на Европа”, която вече излезе на български в издателство „Кибеа”, и „Историята на духовността в Русия”. През юни 1999 в Разлог сподели пред своите български приятели, че е започнал и десетата си книга с работно заглавие „Мрак и светлина над Балканите”. Познава задълбочено проблемите на днешна Европа, говори 12 езика, пише на английски, немски, френски и руски. Преподавал е година и половина философия в Московския университет и 10 години е водил курс по духовна история на Европа в Карловия университет в Прага. Сега живее в Лайден, Холандия, води лектории в университети в много страни, включително в Северна и Южна Америка и в Африка. Всяка година идва за едномесечни срещи със свои приятели в България. ) За връзка: salman.h@tiscali.nl

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.