Oт Петър Осоговеца, богомилски жрец
„…А в четвъртия ден Господ създаде звездите – да красят твърдта небесна – и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният – и седем области на небето им повери.
И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа – да го ръководи.
И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела – един да го води, а друг да го пази.
Слънцето разпери криле над Египет, Месечината – над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника – Рим, а Звездата на Отшелника – Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но живееха в чертозите на Господнята Прамъдрост.
И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина – и звезден ангел не развя криле над нея. И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творeцът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.
И духна тогава Бог в простора, и осени с божествено мановение Млечния път – да властва над България…
И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха…
Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде…
…Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно – и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена…”
Из „За съдбата на народите” – 956 година
(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)