Княгиня Олга и Реймският псалтир

Гина Джиджева, основателка на фондация „Баба Тонка”

Далеч във вековете легенда разказва: …Живял владетел мъдър и свят, оставил дълбока следа и благослов след себе си. Михаил-Борис – български княз било името му. Имал той сестра за чудо и приказ – хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, пълна с любородие, тя приела новата вяра в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на древния град, прочута с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият сред тях – Константин Философ. Пламнала любов между двамата белязани от съдбата. Тя, българската княгиня, дълбоко предана на брат си, царя, горяла от желание да му помогне в свято дело – да спре братоубийството в земята на българи и славяни… Усвоила най-силното оръжие – познанието, скрито в свещените скрижали на времето, – Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недостъпен бил той за народа, който чакал мир и по-светли бъднини от Бога. Тангра бил могъщ и суров, Христос – благ и милостив. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но трудно било делото им с чужд език. Затова Борис, под влияние на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с любимия й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост – библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златната багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил разговорът между двамата мъже, никой не знае, но вместо високия сан, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира „Полихрон” в планината Олимп.

Оттук започва началото на голямо свято дело – нови писмена, нов език за Божието Слово, признат след дълги години на гонение…

Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда – светла и ярка. Първата мисия на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов – открито е тялото на епископ Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято диря остава неразкрита и до днес. И ако тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни слава много по-рано от „Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така голямата любов след раздяла и мъка носи извисяване и безсмъртие за векове…

А Теодора? – Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и единен, той започва да израства и да поема велика мисия на просвета. Но княз Борис, смазан в душата си за сторен грях – избиване на боляри езичници, се оттегля от престола в манастир, за да измоли покаяние от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, чрез учениците Климент, Наум и Ангеларий – Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си син Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и храбър пълководец, вече цар, не може да се примири с новата вяра и готви бунт, затова бащата Борис напуска манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка наказва своя първороден син – царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ – с истинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за духовник в Магнаурската школа, отказва да го приеме като престол на любимия си по-голям брат, образец на храброст и мъжество от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а само дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики – с дворец, неотстъпващ по великолепие на двореца в Константинопол. Започва нова епоха за българската държава със Златен век и Книжовна школа, известна далеч зад границите й…
Минават години. За слепия Ръсате се грижи дъщеря му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, превърнала се във водач на немощен слепец. Тя, християнката, не може да се примири със съдбата на своя баща, изпада в безумство и пита Небето, пита Тангра и Христос: „Защо? Защо? Защо?…” Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов син Боян, за да я спаси и дари с покой. Така избухва ерес в царския двор. За да я отстрани още в нейното зараждане, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова дъщеря, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон – Евангелието на баща му Борис, – отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й – Киевският княз Игор – умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга – амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.
По-късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато заедно с прикята й заминава за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново учение – богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му расте заедно с тях като едничка тяхна закрила… Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, отправя денонощно молитви и тайно търси и намира богомилски лечител. Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази „тайнствена писменост” е може би един от най-старите съвременни езици на Европа. В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си …над Борисовото Евангелие… Прието в онази далечна епоха като „Киевско Евангелие”, днес то се нарича „Реймски псалтир”.

(Публикувано в сп. „Български писмена * Les lettres bulgares” – том ІІ-2000)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.