На Рождество се сбъдват чудеса!

Далече, далече в едно малко селце, близо до гората
живеело едно момиченце на име Бенедета.
Тя била малка мечтателка, с големи мечти … но нито една от мечтите й не се сбъдвала.
В селото всички хора били в пред коледно настроение,
всички се приготвяли за Рождество, елхата на центъра вече блестяла с многобройните гирлянди,
разни играчки и лампички отразявали щастието и вярата на хората – по прозорците на къщите,
а дворовете вечер приличали на лунни-слънчеви лъчи, преминали през цветната дъга.
Но сърцето на Бенедета не било щастливо – за пореден път отправила очички с молба
към своите ангели, с оставащата и последна надежда, да спечели пари от тотото
и да излекува своята баба. Баба Гергинка била на легло вече втори месец.
„Зимата дойде, Ангелче мое, снежна и бяла, направи чудо на чудесата, за да събера пари,
за лечението на моята баба…
Ти спусна ледената си прегръдка на земята, всичко превърна в бяло и красиво …
но дари и мен със щастие!“ – Молила се от сърце Бенедета.
Това продължавало всеки ден, а Коледа наближавала.
Селото не било голямо и всички се познавали, но малкото хора останали на село
едвам изкарвали месеца със своите малки пенсии, а младите хора отдавна избягали
в града. И въпреки това всички им помагали, кой с каквото може.
Всъщност малкото село, погледнато от далечината – приличало на една красива Рождествена Звезда,
скътана в подножието на планината.
Снежната покривка придавала неотразима светлина,
ветровете със сребърните си бели коси се развихрили и разпръснали снежинките
на милион страни.
Земята се покрила от сиво-бяла пелерина и сякаш всичко спало – тихо и спокойно.
Единствено Бенедета била неспокойна … положението на баба й се влошавало,
ставало все по-лошо и по-лошо.
В студената зимна вечер, точно преди Рождество,
на баба Гергинка и станало много зле, наложило се Бенедета да извика лекар.
Лекарят дошъл веднага, прегледал бабата и казал на момичето,
че трябва спешно да оперират нейната баба, понеже е тежко болна.
Момичето се притеснило много … плакало цяла нощ,
в очите и в сърцето си, тя вече не признавала празниците …
На другия ден било Рождество!
Цяла вечер изкарала на прозореца, с надеждата, че ще се случи чудо и се молела, молела …
Тъгата и мъката надвили и в ранни зори малката Бенедета заспала …
А в съня й се появил един ангел бял, който и говорил, говорил, но тя не го разбирала нищо,
на тръгване ангела помахал с ръка и казал тихо, че ще я чака пред селската черква.
Събудило се момичето и заплакало на глас:
„Защо, Ангелче, идваш в съня ми и ми даваш напразни надежди! Какво ще правя пред черквата?
Или ми даваш знак, че баба ми ще умре …“
Запътила се още по-тъжна към черквата, дори по улиците нямало още хора,
всички били сгушени в къщи на топло до своите прелестни украсени елхи.
Тук-таме се чувало от някоя къща детски гласчета, и пеещи коледни звънци от някоя входна врата.
А в тихата сутрин в повечето от къщите – майките четели коледни молитви и приказки,
а бащите подреждали подараците край елхата.
Светлините на елхата играели и примигвали закачливо, а огънят в камините горял толкова силно,
колкото детското сърце и желанието й, да намери от някъде пари и
да излекува своята баба.
По пътя за черквата, тя мислено прелистила целия си живот, като в огледало …
катастрофата на родителите си, погребението им …
и как през тези седем години след смъртта на родителите си, баба Гергинка се грижи
за нея и вечер и разказва приказки….
Застанала пред черквата и започнала отново да се моли, а сълзите и вече образували по лицето
ледена висулка…
Черквата още не била отворена, но тя дочула стъпки … обърнала се и видяла едно момче,
което носело в ръка куфарче.
Още преди да го заговори, то я поздравило и й подало куфарчето … но Бенедета не чула
какво и казало момчето, от вълнение, от тъга, от надежда … припаднала.
Отецът събудил момичето и я завел вътре в черквата, запалил електрическата печка
и когато Бенедета дошла в съзнание я заговорил:
- Баба умира, Отче …
Разказала всичко на отеца, включително и съня, появяването на момчето, приличащо на ангелче.
- Да отворим куфарчето, то ще ни разкрие тайната на твоя сън!
И двамата ахнали … в куфарчето имало много пари.
- Бог е велик, момиче!
На тръгване заръчал на Бенедета какво трябва да направи.
Прибрала се вкъщи взела своята баба Гергинка отишли в болницата, оперирали бабата.
Бенедета платила за операцията и всичко минало успешно!
- На Рождество се сбъдват чудеса, Ангелче! Сбъдва се всичко, което пожелаеш от сърце!
Благодаря, Господи, благодаря, Рождество!
След дни изписали баба Гергинка и тя започнала да се интересува откъде е намерила
пари внучката й, кой и е дал назаем. Но Бенедета отговорила, че ще и разкаже някой ден,
когато оздравее напълно.
На другия ден пристигнало писмо с благодарности от сиропиталището, на което баба Гергинка
всяка Рождество носела домашно приготвена баница, пита с късмети, баклава.
- Седни сега и ми разкажи какво става, защото в момента се чувствам още по-болна от преди.
От къде намери пари, какво е това писмо с благодарности за тази огромна сума?
Момичето започнало да разказва …
- А как се сети, да дариш останалите пари на сиропиталището?
Бог ми помогна, бабо, но отецът ми даде съвет: „Баба Гергинка всяка Рождество раздава
на нуждаещите се, от малкото … което има, нека и тази година, ние с теб го направим,
заради баба Гергинка.“

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.