Една смела учителка и валдорф образование в София

Едно най-обикновено детско тържество за Рождество на първолаците в едно държавно училище в София. Най-обикновени детски песнички, приказки и брадатия старец с подаръците. Или? Не точно! Аз не съм изнасял в първи клас тържество в специално наета за това зала. От къде идва разликата? Разликата идва от педагогическата система, по която се преподава в този най-обикновен клас от най-обикновено квартално държавно училище в София. Системата е валдорф. Как така? Нима е възможно в обикновено държавно училище да има валдорф система? По принцип не, но учителката е уверена, че това е най-доброто за децата и го прави. Междувременно, неофициално, става известна и при нея специално идват родители, които искат да образоват децата си в такава педагогическа система.

Оставам приятно изненадат от работата на родителите, които много са помогнали на учителката при организирането на празненството. Това е точно според представите за дейно въвличане на родителите в помощната работа около образователния процес. На децата се преподава предмета „Приказки и разказване“ и точно в тези часове те са се готвили да казват някои Рождествени молитви, песнички и историйската около Раждането на Иисус. Децата се справят блестящо и получават хубави подаръци, които ще използват след ваканцията за развитието си в училище. Положително впечатление прави, че децата от 5-ти клас, предния випуск на въпросната учителка, чието име няма да споменавам, за да не навредя на не дотам официалната й, но положителна инициатива, сами са подготвили малко поздравително тържество за малките си съученици от първи клас.

В София се оказва, че има и валдорф детски градини, като например тази. В процес на създаване е и първото валдорф училище на същото място. Това безспорно са добри новини, защото за първи път има възможност децата от малки да се образоват по една по-добра за децата педагогическа система. Има, както виждате и възможност за избор. Добрите новини ги има!

Бихме били обаче доста наивни да вярваме, че тези първи неловки стъпки са напълно успешни или дори истински съобразени с валдорф педагогика. Българинът е човек с много идеи и много желание, но често изпада при изпълнението им в посредственост. Затова е важно да бъдем искрени и да споделим както положителните новини, така и не дотам добрите.

Първо ще разгледам инициативата на въпросната учителка от държавното училище. Тя е прекрасен пример за това как системата може и трябва да се промени от вътре. В същото време обаче противоречи на независимостта на валдорф педагогиката от държавата. Освен това учителката е една и може да поема нови ученици в първи клас само веднъж на четири години, тъй като в държавните училища началното образование е от първи до четвърти клас. Това означава и че учителката остава заедно с децата само за 4-тири години. Освен това децата се обучават по валдорф системата само от първи до четвърти клас. Възниква въпроса дали след това ще се справят с нормалната система? Освен това трябва да попитаме и дали тази половинчатост (във валдорф училищата класният ръководител води основните часове до 8-ми, не само до четвърти клас) е наистина добра за децата? Факт е също така, че в рамките на нормалната учебна програма в едно държавно училище не могат да се преподават всички валдорф предмети, като градинарство и евритмия например…

Да разгледаме сега и инициативата с детската градина и училището. От една страна последователността (детска градина и училище) е хубаво нещо и едно независимо валдорф училище е нещо прекрасно. Обаче няма никаква сигурност, че децата ще могат да изкарат до 12 клас в това училище, защото самото училище може да не може да предложи толкова много учители, място и т.н. Подготвени учители в България почти няма. Още повече, че това училище дефакто се води за обикновено частно, а не валдорф и не се знае дали ще получи достатъчно свободи да извършва наистина валдорф дейност. Нищо чудно да трябва да правят доста компромиси и например да пишат оценки на децата… Силно неприятно впечатление прави и доста високата за България такса за обучение. Това само по себе си означава, че училището е зависимо от капитала, тоест не всяко дете може да се запише, например ако родителите му нямат пари. Според валдорф идеала, училището трябва да е отворено за всички, тоест родителите на плащат даден процент от дохода си, за да могат и по-бедни деца да се учат в него.

Какво излиза? Излиза, че и двете посочени инициативи не спазват основната насока на валдорф педагогиката, а именно независимостта от капитала и държавата. Самоорганизацията е още на ниско ниво или приложена неправилно. Далеч съм от мисълта, че в България трябва сляпо да следваме валдорф догмите. Трябва да създадем една нова и динамична образователна система, която да съответства на душевността и характера на българина. В същото време обаче трябва да знаем, че има някои основни принципи, които трябва да следваме, ако искаме да развиваме социалния си организъм и да дадем добро бъдеще на децата си. Един от тях е пълната независимост на образованието!

Въпреки всички недъзи, изброени по-горе, то следва да поздравим дейците за валдорф педагогика в България и да ги подкрепим в първите им неловки стъпки. Особено важно е да помагаме да не правят грешки на гърба на децата и да не опорочават името на една добра система, която нагодена за българското общество би имала добро бъдеще у нас. И която засега е без алтернатива ако искаме да възпитаме у децата си българската мисия, за да могат те да я изпълнят и да се превърнем в държава на Духа.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.