Слънчев ореол

Вчера трябваше да бъде края на света. Разбира се, че не беше. Или поне края на света такъв, какъвто го познаваме и начало на един по-добър свят. Дано. И ден, в който се дават добри възможности за пречистване на душата и Духовно израстване. Ден, в който се отварят така наречените квантови врати за издигане на човешкото съзнание. Сигурно.

Времето в София не подсказваше по нищо, че е необикновен ден. Дори напротив – столицата беше здраво обхваната от традиционния есенно-зимен смог. Над нея се стелеше гъста пелина от облаци и отровни газове. Това всичко означаваше само едно – липса на вятър на Витоша. Точно това ми трябваше! Възможност да избягам не само от края на света и от смога, но и да се „въздигна“ на 2300 метра надморска височина. Да, температурите бяха под -10, но наистина нямаше вятър. И беше слънчево. Имаше леки облачета тук-таме. Такива точно се образуват много рядко.

Точно тези облачета, замръзнали водни кристалчета, водата във въздуха, заедно със слънцето образуваха една много рядка и прекрасна игра на природата. Забелязахме на небето, на нивото на слънцето, едно око, блестящо с всички цветове на дъгата. Много красиво! Малко по-късно видяхме, че всъщност имаше още едно око – диаметрално противоположно от другата страна на слънцето. Прекрасно! Това ни наведе на ума да гледаме дори още по-внимателно и да видим дали няма да се появи още една игра на ледените кристалчета със Светлината. Точно това и се случи на още по-голяма височина – забелязахме прекрасен ореол, като подкова, около слънцето. Двете пъстри очи лежаха точно на ореола-подкова.

Да, явно не само се беше отворила квантова врата в Духовен смисъл, но дори и бяхме сред много малкото щастливци (по-малко от десет), измъкнали се от мрака на столицата ни, високо сред планината, които успяха да видят висическото й проявление чрез игра на Светлината. Не ни оставаше нищо друго освен да се помолим и да дадем Любовта си на Богородица.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата, За Природата and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.