Педагогика, психология и етика

Педагогиката е една наука, една теория, която по никакъв начин не би могла да съществува без практиката. Без практика педагогиката е просто мъртва. Така погледнато дори може да се каже, че педагогиката не е наука, а изкуство – изкуството да се приложи една абстрактна конструкция индивидуално, според мисията и предопределението на всяко едно дете. Задачата на учителя е Творческа. Той трябва да владее изкуството на индивидуализиране на образованието спрямо потребностите на всяко едно дете. Учителят е преди всички ръководен кадър, който учи децата те да станат ръководители на самите себе си. Учителят не може да научи децата на нищо и не може да им преподаде нищо. Това не е неговата задача. Това е задача, която може да изпълни само индивидуалния образоващ се сам за себе си. Учителят е преди всички положителен пример за това как човек може сам да се ръководи и да се развива. Всеки един учител трябва да е пример за подражание и велик въодушевител на децата.

Педагогиката не би могла да съществува и без някои други науки и дисциплини, която тя ползва. Такъв е примерът с психологията. Всеки един учител трябва да бъде малко или много и психолог, за да може да възприеме нуждите на всяко едно дете и да приложи най-доброто образователно изкуство за него. Един добър пример за сучетанието между педагогика и психология е сугестопедията на Лозанов. От Спиралата можете да си свалите неговата книга за Сугестопедията – десугестивно обучение (комуникативен метод на скритите в нас резерви). Забележете и първото изречение от книгата му:

Десугестопедията е изкуство – непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство.

Лозанов е психолог, който прилага метода си на хипноза без контрол, а със свобода, за да създаде нов педагогически метод. Той се стреми да бъде от максимална помощ на всеки един ученик по пътя към откриването на истинската му мисия.

По подобен начин дефинира образованието и основателят на Валдорф-педагогиката Рудолф Щайнер. В неговата педагогика, която постепенно навлиза и в България се използва много изкуство, разговори, разказване на приказки, работа с ръце и материали, работа с почва и земя, танци и т.н. Всички те помагат за цялостното разкръщане на децата и развиването им в пълноценни хора, които знаят мисията, с която са дошли на земята. Представете си каква разлика би имало в обществото ако всеки един от нас знае каква е съкровената му мечта и задача, която има да изпълни на земята и то още в началните години на живота си, например при навършване на 21-вата си годишнина.

В днешно време повечето хора в обществото ни се лутат и непрекъснато търсят себе си без да могат да се намерят. Често хората дори не се развиват до едно съвсем нормално човешко ниво на самосъзнание. Тук идва време да споменем и за връзката между педагогиката и етиката. Учителят трябва да е преди всичко един човек с определено ниво на развитие на морала си. Единствено тогава той би могъл да бъде положителен пример за учениците си и да им помогне. В случай, че това не е така, то той дори не само, че им пречи, но и забавя и дори отклонява неправилно развитието им. Учител е много отговорна професия. Най-отговорната професия. Преподаватели има много, но Учителите са малцина. Не всеки може да се нарече Учител с голямо „У“. Знаем, че между нас рядко има Учители от ранга на Дънов, Щайнер или Кришнамурти. Също така рядко ни се праща ясно и точно, с красиви думи, посоката, в която е препоръчително да вървим, за да се развиваме. Единици са хората като Диана Мечкова, които са достойни да ги получават свише.

Учените разделят хората грубо на три групи според нивото на морала им. Първата е характерна за децата до 7 години. Дотогава детето не може само да възприеме какво е добро и какво лошо (справка: голямата Любов и голямата жестокост, която едно детенце може да приложи спрямо някое животинче в рамките само на няколко минути). До тази възраст на децата просто им се „забранява“. Казва им се, че нещо е лошо и не трябва да се прави и точка. Следващото, второ ниво на морал, се развива до 14 години. Дотогава юношите вече са запознати както не е морално в дадено общество и знаят защо това е така. Те са наясно, че има обществени правила и закони, които са смислени и които трябва да се спазват. Едва по-късно човек развива третото и най-високо ниво на морал. При него човек е наясно, че освен правилата и законите в дадено общество има и по-висши идеали и морал, например човешките права, които са независими от местоживеенето на даден човек или произхода му. Човек, достигнал до това ниво, знае и може да преценява, според собствената си съвест и морал, кога да прилага законите на дадено общество и кога съзнателно да ги заобиколи (ако са лоши или неприложими например), за да направи добро на някое човешко същество. Тоест, тук говорим за едно висше ниво на морал, на което човек вече може сам да преценява кое е етично и кое не.

Счита се, че това ниво трябва да се достигне до 21-вата годишнина на човек, но е факт, че много малко хора в съвременното ни общество, под 10% достигат до него. Повечето хора са в моралното си развитие на ниво 14 годишни и са достигнали втората морална категория. Лошото е, че има много и които са на ниво 7 години. Това са хора, които мислят само за себе си от позицията на егото и използват дадените от обществото облаги единствено и само за собствена облага. Още по-лошо е, че сегашната обществена наредба (пари, кариеризъм и жестока конкуренция) силно облагодетелства точно тези хора. Това обяснява и защо над 60% от ръководните кадри в световен мащаб са на първото морално ниво на развитие (можем да гадаем само колко процента са в България, но надали са под 90%). Така погледнато ще е дори по-добре да оставим не само децата да гласуват, но и да ни управляват. Те поне са чисти, прилагат злото несъзнателно и слушат и се учат, когато им се каже, че нещо не е хубаво.

Можете да си представите какво означава за обществото да ни управляват хора на първо ниво на морално развитие, на седемгодишни деца! Още по-лошо е, че и много учители, също като ръководни кадри, са именно на първо или на второ ниво на развитие. Такива хора повече могат да навредят, отколкото да помогнат на децата ни в развитието им. Съчетано с родители на ниско ниво на морално развитие, нещата стават още по-трагични. Тогава задачата дори на истински Учител на най-високото морално ниво на развитие става трудна – той вече трябва да помогне за развитието на децата, въпреки родителите им и обществените недъзи. Дори трябва да работи и за развитието на родителите и обществото. Ето затова казвам колко е отговорна задачата на Учителя.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.