Там, където хората се поздравяват

Високо в планината хората винаги се поздравят. В България използваме думата „Здравей“, тоест „Бъди здрав“. В Алпите немско говорящите народи поздравяват със „Сервус“, което означава нещо като „Аз съм Твой роб“. Това идва от факта, че в планината условията са трудни и хората трябва да си помагат. Често се използва и „Поздрави Бога!“. Да, в планината хората сме близо до небето и до Бога. Но в крайна сметка не е толкова важно как се поздравяват хората, важното е, че го правят! Самото действие е в основата.

В планините все още, макар и доста рядко напоследък, могат да се забележат и големи групи от хора – мъже и жени; млади и стари; които ходят заедно и са в добро настроение. Планината пречиства и обединява. Често обаче хората са сами в планината. Там най-ясно могат да се видят два процеса – отчуждението между хората и отчуждението от природата. Много хора дори никога не са се докосвали истински до магията на природата и до магията на съществуването и действията заедно.

И докато самотни туристи се срещат навсякъде из планините, то и навсякъде могат да се видят и големи групи от туристи. Дори и по българските планини. И днес срещнахме една такава много голяма група. Оказаха се македонци. Замислих се кога за последно в България съм срещал големи групи по планините и се сетих за миналата година, когато бяхме срещнали отново македонска група и една френска. Ами български групи? Кога за последно съм срещнал големи български групи? Не си спомням. Незнам дали въобще съм срещал. Знам, че съм организирал самия аз чрез кауч сърфинг, а и други кауч сърфъри го правят. Но това са предимно хора, които обикалят по света и са граждани на света … и в групите, които така се образуват има и много чужденци. Но само българи, не чрез тази мулти-култи платформа? Не си спомням, незнам …

Нима българите дори и на планина не можем да ходим заедно, а като го правим, то го правим както в книгата Лавина на Блага Димитрова? Сещам се за няколко опасни случки в планината и от собствен опит, когато съм ходил с българи (отново организирани чрез кауч сърфинг …) – нима българите наистина дотолкова сме се отучили да действаме заедно, че дори и една планина не можем да направи заедно? Време е да се научим да бъдем заедно и да действаме заедно!

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.