Търпеливо устояване на злото (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Дори когато човек познава руската душа и идеали, пътят на развитие на руския народ си остава загадъчен. На запад познаваме силата и пътя на действието, но на изток тържествуват пасивността и предопределеността на съдбата. Човек чува често хората да казват: „Ако не загубим вярата си, то всичко ще е добре.“ Тази настройка е чужда на западния човек, но може да даде голяма вътрешна сила на руския човек.

В началото на руския Духовен път седят представите от старата митология, която води началото си донякъде от балтийците, но и от иранците. Иранското влияние се изявява преди всичко в дуалистичната представа за света, в която силите на доброто и злото, на Светлината и тъмнината се борят една с друга. Тези сили са представени както в природата, така и в самите хора. (бел. пр. тази представа е особено силна при българите, като ирански народ, и при Духовните учения на манихейството и произлизащото от него богомилство. Манихейството е съчетание на по-древната зороастрийска вяра и ранното християнство.) Чрез природата славяните изживяват връзката между Бащата-Небе (Бог Сварог) и Майката-Земя (Мокош) (бел. пр. подобно и при траките). От тях се ражда тяхното дете – третия свят – Бог Сварошич, който бива възприеман посредство аурата на слънцето. За славяните светът е изпълнен с природни Духове като елфи, нимфи, джуджета, Духове по къщите, полята и горите.

На този свят на Духовете може да бъде повлияно чрез магии. Това се случва чрез заклинанията на славянските вещици и магьосници. Руснаците са много суеверни и имат силна вяра в хора със специални възможности, които познават лековитите билки. Освен магията са разпространени и официални култове, свързани с плодородието и смяната на сезоните. В славянската култура няма свещеници. Тяхната роля се поема от князете и княгините.

Чрез християнството славяните изживяват раждането на Божественото Дете от Небето и Земята – аурата на слънцето, която слиза на земята, свързва се с нея и оттогава живее в човешката душа и общности. Русия приема официално християнството през 988, но то е познато на територията й още преди това. През 4-век в Южна Русия живеят готите християни, а по Черноморието християнството е познато дори още от 1 век.
Според една гръцка легенда Апостол Андрей е бил деен в тези области. Това е твърдо вероятно, защото същото се потвърждава и от грузинските легенди. Според една руска легенда Андрей тръгва от Крим срещу течението на Днепър и така стига до Киев, където му се дава видение. Пътят му стига дори и до Новгород. От там минава през земите на викингите и отива до Рим, откъдето отново се връща по Черноморието. Твърди се дори, че Андрей посещава и остров Валамо в Ладожкото езеро, където днес се намира манастира Валаам. Ако разгледаме внимателно пътя, по който е минал Апостол Андрей, то не може да не ни направи впечатление, че е посетил Духовните центрове на някои от европейските народи – областта Колчис в Грузия, Духовния център на балто-славяните, който предполагам, че се намира до Чернобил, областта на Бяло море, скандинавските центрове и дори вероятно Шотландия, където е провъзгласен за национален Светия.

С голяма любов руснаците наричат Андрей Апостол на Русия. Той е първият ученик на Христос, участва в умножението на хляба и покръства гърците, като им разказва историята на житното зърно, което умира, за да даде плод. Тази картина свързва Андрей със зърното и земеделието.

Мисиите на Андрей съвпадат с времето на отделяне на славяните от пранарода на балто-славяните. Възможно е именно той да е в основата на любовта на руските селяни към Майката-Земя и от него да тръгва представата, че с работата си по земята селянина й помага да поеме Христос.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.