Духовният пейзаж на Източна Европа (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Пътят на Апостол Павел следва стар и важен търговски път. Той бива наречен в ранно-руската несторова хроника „пътят на викингите до гърците“. Рудолф Щайнер нарича този воден път „гръбнака“ на руската народностна душа, който свързва руския север, среда и юг, където се развиват съответно мисленето, чувствата и волята.

От друга гледна точка този път свързва седем Духовни центъра в Източна Европа, които съвпадат със седемте чакри на човешкото тяло. Така разгледана, Русия прилича на един човешки организъм, чиято основа е в иранските територии и достига до полярните области.

В първата зона хората могат да видят северното сияние. Там един ден и една нощ, взети заедно, траят цяла една година. Втората зона има за свой център островите Соловецки в Бяло море (бел. пр. внимание: навсякъде, където се говори в книгата за Бяло море, то става дума за едноименното море в Северния Ледовит океан). Там се намират много четири-пет хилядни подобни на лабиринти каменни подредби. В Скандинавия те се наричат Троябурген и играят важна роля в различни церемонии и посвещения. Вероятно става дума за пространственото ориентиране и преживяването на собствения Аз с наближаване центъра на лабиринта, който има най-често диаметър между 10 и 20 метра. Тази област на изток от Скандинавия се нарича в гръцката митология Хиперборея.

Третата част има за център Новгород. При хората третата чакра от горе надолу се свързва с гласа. Така и Новгород е гласа и мислещото самосъзнание на Русия.

Средната зона е зоната на сърцето. В една широка ивица, която се разпростира от Балканския полуостров до Урал и продължава и в Сибир по протежение на транссибирската железница, руските селяни обработват Майката Земя. Тук се намират и най-важните Светини по руските земи.

Петата зона е тази на степите със своите волеви хора – казаците.

Шестата зона обхваща земите на Колчис, сега в Абхазия и Западна Грузия. Те са свързани с древногръцката легенда за Язон, аргонавтите и златното руно. То е символ на чистата душа. Тук, по Черноморието, хората са участвали в тайнствата на вътрешния свят на душата, докато по Беломорието се е случвало разбирането на външния свят, на Космоса.

Още по-далеч на изток, в Източна Грузия и Армения, се намира седмата зона, където се пазят традициите на иранските мъдрости.

Плодовете на иранската култура могат да се видят в манихейството, което сред десети век се разпространява през Армения и България до Русия. Под формата на учението на Богомилите то намира сърцето на руския пейзаж, което свързва с Духовна нишка Черно и Бяло море. Този път на Богомилите води от България през Киев и Владимир до Китеш (и териториите на волжките българи) и по-нататък към Сибир по посока на пустинята Гоби, където още през трети век се разпространява друга част на манихейството. Възможно е българите да са се запознали с манихейството още в източно-иранската си родина.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.