Руските богомили (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Когато княз Владимир въвежда християнството през 988, то вече е хванало почва в Киев. Неговата баба Олга се е покръстила преди повече от 30 години; в града има викинги християни; а църквата на пророка Илия е построена през първата половина на 10 век. Свещениците в нея идват от България и говорят близък до руския език. С тази българска вълна са свързани и религиозни идеи, които не принадлежат към официалната църква.

В България богомилството (обичаните от Бог) вече е разпространено. То е повлияно от дошлите от Кападокия и Армения павликяни и се разпространява из Босна, Северна Италия и Южна Франция, където става известно като катарство. Движението на богомилите е естествен наследник на манихейството, създадено от пророка Мани (216-276) и с корени в иранската религия на Заратуста. Апостола на Светлината Мани, който сам се разглежда като пророк на Светия Дух, проповядва едно учение, което води началото си в борбата между Светлината и мрака. Светлината е хваната здраво в оковите на материята и трябва да бъде освободена от тях. В борбата със злото човек трябва да даде своя дан. Той може да се пречисти и да помогне за изчезване на злото като не му се съпротивлява. Тогава доброто може да промени злото отвътре. Манихейците, богомилите и катарите не са имали свещеници, а един малък Духовен елит от Посветени, в които вътрешната Светлина се е събудила и които могат да извършват определени обреди.

В Русия не може ясно да се проследи едно богомилско движение както на Балканите или в Южна Франция, но те въпреки това оставят своите следи в руската история. Човек ги открива сред хората, които разбират стойността на вътрешния живот и които нямат достатъчно свобода на развитие в официалната църква. В Русия те имат възможността да се оттеглят в отдалечени региони.

Това движение на откъснатите от нормалния живот има за пример братята Борис и Глеб, двама от дванадесетте сина на Княз Владимир. 1015 те биват убити от хората на доведения си брат Святополк, който иска сам да властва в държавата на баща си. Борис и Глеб умират без да се съпротивляват. Чрез саможертвата си те се превръщат в първите руски Светци. И това става не заради страдания в името на вярата, а заради несъпротивление на злото. От народа те биват обявени за закрилници на Русия. Този мотив на несъпротивление срещу злото може да се срещне в живота на много руси, включително Толстой и жертвите на комунизма.

Въпреки че Борис и Глеб намират място в официалната църква, техните корени лежат другаде. Техните княжества Ростов и Муром са далеч на североизток, където започва сферата на влияние на Волжка България. Тези българи са роднини на Дунавските българи, които живеят югозападно от Русия. Майката на Борис и Глеб е българска принцеса, която вероятно е била част от богомилските кръгове. Във всички случаи нейните синове изповядват едно състояние на душата, което Щайнер нарича „българско“ и в което човек съзнава много силно противоположността между космическите сили на доброто и злото.

В началото донесеното от българските свещеници богомилство остава скрито. Границите между него и официалното християнство все още не са ясни. Много рядко чуваме в това време за богомилите, както например през 1169, когато Фьодор, митрополит на Ростов, бива осъден и изгорен на кладата в Киев.
Приемането на християнството подтиква руснаците към движение. Това се вижда например в манастирските общества, които са място за живот в бедност, смирение и аскетизъм. Манастирската традиция идва през Гърция от Близкия Изток и Египет. В Сирия, където думата монах е същата с думата „съвършен“, манастирският живот е повлиян от учението на Мани. Също и в Русия много хора търсят съвършения живот. Това са, заедно с монасите, новонаселили се и най-вече странстващи богопоклонници. Тези групи не могат да бъдат контролирани от официалната църква. Особено странстващите богомолци приемат нови влияния от различни места. От създаването на Русия до руската революция голямо количество от тях кръстосват земята и посещават светините й. Много от тях обикалят дълги години и живеят от сух хляб и вода. Йерусалим от край време е заветна цел и привлича толкова много поклонници, че още в 12 век в отделни области на Русия остават много малко селяни, които не могат да обработват всичката земя. По път богомолците пеят Духовните си песни. Те често съдържат мотиви от богомилството и картини от стадиите на вътрешното развитие. До 19 век тези песни се пеят пред църкви и манастири от слепи и странстващи просяци, калики. Влиянието на богомилите може да се намери не само в тези песни, но и в историите за създаването на Сътворението и за края на света. В тези „български“ басни се разказва как дяволът помага на Бога за Сътворението. Също и в руски приказки може ясно да се види влиянието на странстващите богомилски проповедници.

Особено внимание заслужава една от най-хубавите староруски приказки, историята на Пьотр и Феврония от Муром, една княжеска двойка, която умира през 1228. Човек може да види в тях богомилските просветени, така наречените Съвършени. В приказката се разказва как княз Пьотр се оженва за простото момиче Феврония, която го излекува от раните, причинени му от един победен от него дракон. Аристокрацията яростно се съпротивлява на тази женитба, защото ме иска да бъде управлявана от просто момиче. В крайна сметка двойката бива прогонена. Тъй като те не оказват съпротива на злото, успяват да го променят – болярите се скарват помежду си и накрая молят княза и княгинята да се върнат и да управляват над тях. Оттогава цари мир в Муром, а Пьотр и Феврония се оттеглят в края на живота си в манастир. През 1547 биват обявени за Светци от църквата.

Историята на Пьотр и Феврония се случва по времето на града Китеш. Според легендата той е построен през 1165 и става невидим при нападението на монголите през 1239. Китеш е картината на вътрешната църква, която бива основана в руския североизток от богомилите. По същото време в западна Европа се създава и Духовната църква на катарите, която бива разрушена през 1244. В тази вътрешна църква не става вече дума за външни светини и външна йерархия, а за социални светини и социално свещенослужене в обикновения живот; както и за взаимопомощ към събратята. В социалното християнство на богомилите се основава и подготовката за преобразуването на обществото в една църква, така както я описват Достоевски и Соловьов със своята руска идея.

Според мен богомилите занасят в Русия и мисълта, че човек може да срещне в общението със събратята си Христос. Тази представа може да се открие в много руски приказки и обичаи. В тези истории селянина, на когото човек помага на път, често се оказва самия Христос. В селските райони масата се слагала едно време винаги за един човек повече – за Христос, който можело да се появи като неканен гост по всяко време. Социалният живот бил изпълнен с християнски действия, които помагат на другите и в които се съпреживява съдбата им. Всеки бива предразположен да говори за трудностите си и бива приет в общността. Чрез тази социална взаимопомощ бива излекувам всекидневния живот и проправен пътя към културата на братството. Едно неочаквано свещено действие се съдържа дори в изговора на думата „благодаря“. „Спасиба“ (спаси Тебя Бог) означава „нека Бог Ти помогне”. Малко руснаци знаят това днес. (бел. пр. българското благодаря идва от благо давам. Според разбиранията благ е само един Бог. И Бог ни дава благо. Тоест, може да преведем благодаря като Бог да Ти даде благо, а какво по-голямо благо има от спасението? Излиза, че спасиба и благодаря имат все пак едно и също значение, но малко българи знаят това днес).

Въпреки че богомилите в Русия не са официална църква, те оказват голямо влияние върху светогледа на народа и отношение на хората към злото. Цялостната душевна настройка на народа е богомилско-манихейска, а неговата история едно съревнование със злото, което в бъдеще ще се усили.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.