Предговор (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Религията е националният ритъм на индийския народ. С всеки удар на сърцето си индиецът прави поредната си стъпка към една вечно прославяна цел – да осъществи Бога в себе си.

Когато той чуе да се произнася името на Бога, изостреният му слух поема напева и в душата му зазвучава химн за Негова прослава. Той може да няма храна, нито дори покрив над главата си (небесният свод често е единственият му подслон), но има Бог в сърцето си и само Него. Той добре знае, че на сцената на живота се е появявал и изчезвал безброй пъти, че в продължение на безчислени прераждания се е радвал на всичко, което създаденият свят е могъл да му предложи, и че нищо вече няма значение, след като е разбрал истината: „Всичко на земята е преходно.“ Желанието му сега е да намери и докосне извора, откъдето избликва всяко проявление.

Ето защо от най-ранното си детство той се моли: „Мисля за величието на върховното същество, което е създало вселената. Нека То просветли духа ми.“

Величествената природа му напомня за Твореца и той я обожава. Свещените книги на всяка друга религия предизвикват у индиеца уважение и възхита, както и всеки човек, който е намерил Бога и може да говори за Пътя, водещ към Него.

Имам рядкото щастие да съм близо до една просветлена душа – Елизабет Хайх е моят учител. В нейно присъствие и край нея започнаха да се разтварят нежните листенца на моята душа! Често една единствена нейна дума стигаше, за да прогледна, и разбиращият й поглед ми помагаше да затвърдя убежденията си, а приятелската й забележка можеше да разсее всички мои съмнения. Всеки миг до моя учител ми носи нова опитност и ми помага да напредвам бързо.

Колко пъти на изнурената ми душа са вдъхвали сила само думите на моя учител: „Не живей за настоящето, не се поддавай на преходното. Живей във вечността, отвъд времето и пространството, отвъд пределните неща. Тогава нищо не ще може да ти въздейства.“

Когато съм с моя учител, се радвам на безгранична свобода и независимост в мисленето, защото съм се научил, че греши онзи, който иска да прилага в живота си мислите на другиго. „Не искам ти да ме следваш по моя път, който ме води към целта. Сам избери пътя, който най-добре ще съответства на твоите най-дълбочинни душевни въжделения, и тръгни по него. Не приемай нищо казано от мене само заради това, че аз ти го казвам. Дори да отразява истината, това не е твоята истина, не е твоят опит и затова не е и твое, не ти принадлежи. Прави сам истина, и тя ще бъде твоя. В живота на хората, които са осъществили или създали своите истини, виждай само доказателство, че целта може да бъде постигната.“
Когато чух за първи път тези думи, почувствах непреодолимото желание да постигна абсолютна независимост и точно така малко по малко се освобождавах от пагубната склонност да очаквам помощ отвън. Имах нужда от учител, който не да ми влияе, а да ме научи как да не се поддавам на влияние от другиго.

И вече много години съм щастлив да слушам най-дълбоки истини, изразени с думите от ежедневието. Никога не съм чул никого да обяснява по-добре от Елизабет Хайх ясно и разбираемо откровенията, дадени в Библията, и приложението им в живота ни. Пътувал съм много. Нито един свещеник не е успял да ми обясни смисъла на тези откровения, въпреки че за това съм се обръщал към не един и двама. А и как биха могли да го направят те, ако още не са създали „в себе си небесното царство“? Естествено е, че ще бъде все така дотогава, докато не започнат да признават и осъзнават дълбоко в душата си реалността на думите: „Вие сте светлината на света“ и „Вие сте живите храмове на светия Дух“.

Хиляди хора са посещавали беседите на Елизабет Хайх и са участвали в нейните групи за медитация. Нашето най-съкровено желание винаги е било нейното учение да бъде представено във вид на книга.

На всяка от нейните беседи жадните да се докоснао до истината души биваха обогатявани по чудотворен начин. И много хора с голяма радост научават, че една част от нейните знания вече са включени в тази книга. Тя е въведение в голямото изкуство да опознаваме все по-задълбочено Божественото начало в себе си, за да му позволим да се реализира в живота ни. Тук ще открием голямата истина: да развиваш себе си, означава да постигаш съвършенството, което по начало е заложено във всеки човек. А религията е задействане на Божествения принцип, който очаква своето проявление във и чрез човека.

С. Р. Йесудиан

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.