Въведение (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Търся постоянно. Търся някакво обяснение на живота. Искам да узная защо се ражда човек, защо толкова трудно детето възмъжава, създава семейство и деца, които на свой ред със същите трудности ще възмъжават, ще се женят или омъжват и ще имат още повече деца, които, като остареят, ще загубят придобитите с цената на огромни усилия способности и накрая ще умрат. Непрекъсната броеница, без начало и без край! Постоянно се раждат деца, които се учат, работят упорито, за да се развиват физически и духовно, но след сравнително кратко време всичко изчезва, и те стават храна на червеите. Какъв ли е смисълът на всичко това? Дали единствената цел е да се създават следващите поколения?

И когато някои хора, освен грижите за децата си, ни оставят някакво духовно творчество, защо и те имат същата участ? Също стареят, а гробът поглъща и тях, и техните таланти? Защо ли хора като Микеланджело, Леонардо да Винчи, Джордано Бруно, Гьоте и много други са се родили? – За да изгният, разяждани от червеи, тлъстеещи от плътта им на титани ли?

О, не! Невъзможно е животът на земята да бъде лишен до такава степен от смисъл! Зад привидно безконечната броеница от раждания и смърти вероятно може да се намери някакъв дълбок смисъл. И колкото и необяснимо да изглежда за един объркан ум, сигурно има някаква съвсем смислена причина, но видяна откъм другата страна!

Но къде и как на всяко нещо да се намери тази друга страна, която непременно трябва да съществува? Къде и как да се открие път към това знание? Кой ли може да ми посочи накъде да тръгна? Къде ли мога да намеря някой посветен в това тайнство, как да срещна някого, който да може да ми разкрие забулената истина?

Защото е имало на земята във всички времена изключителни хора, които със съвършена увереност са говорели за тайната на живота и са доказвали убежденията си със собственото си съществуване – посветени, както ги наричат. Но къде и от кого тези „посветени“ са получавали посвещението си? Сократ например, с божествено спокойствие взема в ръка чашата с отровата, изпива я бавно, като говори обективно, без страх и с усмивка за действието на отровата, обяснява как изстиват нозете му, как смъртният хлад като змия се увива около него, за да стигне до сърцето му. Той осъзнава, че смъртта е неизбежна, сбогува се с верните си ученици и склопява очи. Само безграничното знание може да породи такова непоколебимо спокойствие пред смъртта. Къде е придобил Сократ това знание? А и другите титани в различните епохи откъде ли са получили своето знание за тайната на живота и смъртта, своето посвещение!
И днес вероятно някъде по планетата живеят такива „посветени“ и може би и днес е възможно да се постигне посвещение, истинското, великото посвещение.

Животът ме е научил, че Библията е нещо много повече от обикновен сборник с предания, че е била написана от посветени, които чрез таен език са ни предали дълбоки окултни истини. Та и в самата Библия е казано: „Търсете и ще намерите; почукайте и ще ви бъде отворено.“

Подчиних се. Започнах да търся навсякъде, където можех. В книги и стари ръкописи, при хора, които сякаш знаеха нещо за посвещението. С отворени очи и уши се опитвах в старинни и днешни извори, в древни и съвременни учения да открия някакви частици от мозайката за тайната на посвещението. И откривах! Отначало рядко, тук или там, вътрешният ми слух разпознаваше гласа на истината в думите на някоя книга или на някой човек. Тогава продължавах по посоката, дадена от този тайнствен глас, който, подобно на нишката на Ариадна, ме водеше все по-надалече. Случваше се, в моя град някой ми даваше прекрасни съвети, по-късно същият глас ме отвеждаше надалече някъде в чужбина, където някое учение удивително съвпадаше с казаното в родината ми. Така постепенно се запознавах с все no-учени хора, които ми обясняваха все по-добре и по-добре тайнството на посвещението и смисъла на живота. Естествено, сблъсках се и с няколко самоуверени невежи, които се мислеха за мъдреци. Но можех веднага да установя дали това е „гласът на Иаков зад ръцете на Исав“. Тези нещастни мошеници, които играеха на „посветени“, се издаваха много бързо. Те не бяха в хармония със самите себе си, нито със собствения си живот. И как ли ще могат да ме научат на каквото и да било за дълбоките истини на живота, за посвещението? В подобни случаи продължавах по пътя си в търсене на този, който притежава истинското знание – един истински посветен.

Срещнех ли човек, знаещ повече от мене, оставах с него, докато науча всичко, на което можеше да ме научи. После продължавах по пътя си…

…И най-сетне отидох при една старица, която живееше в манастир заобиколена от група хора, търсещи като мен. Тя работеше с помощта на двама младежи, индиец и западноевропеец, които наричаше свои синове. По време на престоя ми в този манастир и двамата не бяха там, тъй като бяха заминали по света да изпълняват задачата си – да откриват истината на колкото е възможно по-голям брой хора.

Тази жена беше едра, с царствена осанка, но движенията й бяха прости и естествени. Дългите й мигли придаваха невероятен израз на големите й тъмносини очи. Нейният поглед беше приятелски, разбиращ и усмихнат, но тъй проницателен, че затрудняваше човека, оказал се пронизан от жилото му. Тя, както усещаха всички, виждаше през тялото, четеше мислите и разпознаваше душевния строй на всекиго. Като я слушахме да говори сред групата, случваше се в ума ми да възникват въпроси. Тогава тя само се усмихваше и даваше на изреченията си такъв обрат, че да отговори съвсем точно на моите неизречени въпроси. Същата опитност беше изживявана и от други участници в групата. Никога не помислих, чс мога да се сравнявам с тази жена. Постоянно се обогатявах край нея и моите духовни очи се отваряха. И тогава още по-добре разбирах нейното величие и нейните знания, които се разпростираха много по-далеч отвъд моите собствени познания. С течение на времето разбирах, че я познавам все по-малко и по-малко. При всяка среща тя сякаш се изявяваше в някаква различна „личност“ и аз тогава се убеждавах, че носи в себе си и може да проявява всякакви видове човешки характери – следователно самата тя няма никакъв характер. Защото да бъдеш „всичко“, означава същевременно да бъдеш „нищо“.

- Майко – попитах я веднъж, – коя си ти всъщност?

- Коя ли? – запита се и самата тя. – Какво е това „кой“, „коя“? Има само едно СЪЩЕСТВО, което е – във всеки човек, във всяко животно, във всяко растение, тъй както всяко слънце, планета или друго небесно тяло са само средства за проявление на единственото СЪЩЕСТВО, което е. И тогава колко въпроса „кой“ или „коя“ могат да се поставят? Същият Аз говори чрез моята уста по същия начин, както чрез твоята или чрез устата на всяко друго живо същество. Единствената разлика е, че не всички познават напълно своя Аз и по този начин не могат да проявят всички черти на този Аз. Но всеки, който Го познава отлично, може да прояви в света всички възможни характерни черти, тъй като те не са нищо друго освен различните страни на едно единствено СЪЩЕСТВО, на един единствен Аз. Моят външен облик, който ти виждаш и смяташ за мой „аз“, е само средство, чрез което Азът проявява една от страните си, именно онази, която е точно необходима в определен момент. Затова не ми задавай повече безсмислени въпроси да разбереш „коя“ съм.

- Майко – продължих да питам, – как си се научила да познаваш Аза до такава съвършена степен, че ти е възможно да проявяваш всичките му черти? Аз също бих желала да се науча! Разкажи ми! Какви са опитностите, които са те превърнали в такова средство с толкова много таланти на едно единствено СЪЩЕСТВО? Винаги ли си била на това равнище? С тези дарби ли си се родила?

- Родила? Азът да се роди? Ти присъствала ли си на раждането на някой Аз! Видяла ли си Аза! Азът не се е раждал никога и никога няма да се роди. Само тялото се ражда. Божественият Аз е съвършен. Следователно не е възможно никакво негово развитие. Но тялото трябва да се развива, за да може да стане проявление на вибрациите на все по-високите честоти на Аза. Дори най-добре пригоденият инструмент, дори най-добре развитото тяло трябва да се подчини на този закон, както и моето тяло, което впрочем е доста далече от съвършенството. Всичко е въпрос на ниво и етап в еволюцията. Създаването на едно тяло е винаги верижна реакция (точно така се нарича днес този процес), а щом едно действие породи верижни реакции, те ще трябва да преминат през различни периоди, до завършването на цикъла. Тялото се развива поради изменението в нивото на съзнание.

- Но това означава, че ти също си минала през различни периоди на еволюция, нали, Майко? Как е било, разкажи ми! Всичко, което си преживяла, всички насъбрани опитности, които са те издигнали до сегашното ти равнище на съзнание. Разкажи ми всичко, моля те!

- Защо трябва всичко да ти разказвам? Всеки по свой начин трябва да стигне до съвършеното познаване на Аза. Моят път не е твоят, затова ти не можеш да вървиш по него. Самите събития не са от значение, от значение са само ученето и опитът, който човек придобива. Бъди спокойна, ще намериш по твоя път същите опитности, които съм намерила и аз. Пътищата са безбройни, но целта е една!

- Майко, права си. Разбирам, че за мене не е възможно да напредвам по твоя път. Но все пак това ще ми помогне да разбера как си придобила твоите опитности, за да мога (като всички, които те слушат), да се науча да ги ползвам и аз. Не съм любопитна да науча живота ти, но искам да разбера как си започнала да възприемаш и прилагаш урока, който се крие във всяко събитие. Моля те, Майко, разкажи ми за пътя си. За нас ще бъде толкова полезно да разберем какво е било твоето отношение към живота, да узнаем как си реагирала пред лицето на съдбата, за да можеш така добре да разшириш духовния си хоризонт. От всичко това бихме могли да научим много!
Старицата задържа дълго погледа си върху мен. И после промълви:

- Искаш да знаеш как съм реагирала? И мислиш, че това ще ти помогне, на тебе, а и на други, ако чуете моя разказ? Добре. Възможно е за вас да бъде полезно да научите за опитностите, които малко по малко отваряха моите очи за тайните закони на живота и за връзките, които съществуват между съдбите на някои хора. Ела утре. С тебе и с още няколко души, чиито очи са отворени за съществените неща в живота, ще споделя опитностите, които ми помогнаха да стигна до просветлението. Ще ви разкажа как преживях моето посвещение.
На следващия ден отидох с няколко от най-близките й ученици и старата жена започна разказа си. Така започна писането на тази книга.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.