Лъвове и светлина (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Мина зимата, после мина и лятото. Дойде нова зима и ново лято. Един ден ми казаха, че съм на четири години. Грета ходеше вече на училище и аз я слушах с най-голямо внимание как гордо срича. Когато я нямаше у дома, тормозех баба ми, майката на Татко, която от известно време живееше с нас, да ми чете разните истории, защото ми беше интересно какво ще стане по-нататък. Винаги исках да знам какво става с хората.

Любопитството ми към живота ме разкъсваше отвътре! Толкова ми беше интересно и хубаво да мисля за всичко, което ще стане! Но предпочитах приказките!

Леля Ади, сестра на Майка, идваше често на гости и винаги беше готова да откликне на желанието ми. Лицето й беше чаровно – нежно и изящно. Кафявите й очи бяха топли и от нея цялата се излъчваше аромат, който имат само хората, в които живее любовта. И аз вдъхвах този нежен аромат, който усещах в толкова малко хора. Щом идваше леля Ади, ние се втурвахме радостно към нея и дърпахме палтото й с викове: „Лельо Ади, разкажи ни!“ И тя ни разказваше най-чудните вълшебни приказки. Неуморно. Все по-нови и по-нови истории, най-интересните, които някога съм чула и прочела. Когато бивах болна, леля Ади идваше, разказваше и аз забравях болестта. Тя не смееше да спре, защото ние тогава все я питахме: „…а после, … а след това, … и тогава???“ – докато тя продължи разказа си. Но щом леля Ади трябваше да си иде у дома, при майка си, другата ми баба, която свиреше тъй хубаво на пиано, аз оставах с Грета, да я гледам как чете приказки. Исках да мога да чета.

Приказките от детските вестничета и книжки не бяха така хубави като леляадините, но все пак това бяха приказки и аз исках да ги узная. И така започнах да разглеждам по-внимателно книгите на Грета. Дълго съзерцавах различните букви и исках на всяка цена да мога да чета. Но не разбирах какво означават тези малки очертания.

Веднъж ми се присъни един и същи сън в няколко поредни нощи и така ме измъчи, че цялото семейство го узна: тичам, тичам, колкото крачетата ми позволяват, а по петите ми един лъв иска да ме хване и разкъса. Тичам отчаяно, задъхана до крайност, към една къщичка в края на пътя. Една жена стои там на отворената врата и протяга към мене ръце. Зная, че ако стигна до нея, ще бъда спасена, лъвът няма да има никаква власт над мене. Но знам, че звярът е толкова близо, че чувствам във врата си топлия му дъх… гривата му вече ме докосва… той ме настига… Със силата на отчаянието правя още един скок, усещам някакъв удар и крещя: „Майко…“ и изтощена падам в прегръдките й. Спасена съм, лъвът изчезва и се събуждам уплашена, сърцето ми ще се пръсне. Без миг колебание скачам от леглото, слагам нещо на раменете си и изтичвам към спалнята на родителите си, мушвам се в леглото на Майка. О, този благословен аромат, това спокойствие и този мир, които ме обладават като хладка вода! Майка ме гушва и пита:

- Пак ли този сън? Пак ли е лъвът?

- Да! – но близо дo нея сърцето ми се успокоява и заспивам блажено.

На сутринта се събуждам в леглото на Майка, която вече е станала. Нощницата й е там и аз завирам нослето си в нея, за да усетя парфюма й. Татко лежи още в другото легло, чете вестника. И аз си казвам, че е неделя. Майка влиза и говори на Татко, а той оставя вестника си близо до мене. Вземам го и разглеждам внимателно буквичките, тези пълни с тайнственост чернички чертички и фигурки върху бялата хартия. Какъв ли е техният смисъл?

- Татко, какво искат да кажат тези буквички?

- Гледай добре, това е М, а това е А, ето Л, после К, и най-накрая И.

- А другите до тях?

- Едно С, после Ъ, след това О, после Б, ето Щ, едно Е, ето Н, още едно И и накрая едно Я.

Гледам тези букви, изведнъж някаква завеса пада пред очите ми и в главата ми става светло… Светлина!!! Буквите стават понятни. Възбудена и с чиста радост прочитам.

- Татко, Татко, това е „малки съобщения“, нали?

Майка, изненадана, ме прегръща и целува и казва развълнувана:

- Но ти знаеш да четеш!

Татко ме поздравява като голяма и това малко ме смущава. И Грета е много зарадвана, че мога да чета. Много скоро цялата къща говори само за това. Леля Ади, която обядва заедно с нас, ще научи голямата новина веднага. Да! Зная да чета, буквите не крият повече за мене тайните си, мога да прониквам в тях. Зная да чета! За мене това е началото на нова ера. Чета всичко, което попадне пред очите ми. Искам да науча, да науча, да науча!!! Чета всичко, което може да се чете. Книги с приказки, списания за деца, учебниците на Грета, календарите, вестниците по бюрото на Татко, една тетрадка, която един мъж донесе на слугинята, от която научавам за „целувката, любовта, тайните срещи“, а по-късно и за „убийството, престъплението и труповете“. Но когато питам Майка да ми обясни какво значат всички тези неразбираеми и страшни неща, тя изтръгва тетрадката от ръцете ми и казва: „Боже, Господи, кой ти даде това?“ После тича към кухнята да забрани на слугинята да ми дава такива четива. Колко жалко! И до днес все не знам какво се е случило с хубавата графиня, която беше отвлечена на кон от един мъж, целия облечен в черно…

Така придобих една тъжна опитност: когато нещо наистина ме очарова и възхити, то не се харесва на Майка. И скоро се убедих, че за интересните неща не трябва да говоря с големите. Винаги свършваше зле. Изключение бяха само слугите мъже, на които можех да задавам всякакви въпроси, но много рядко. Чувствах, че те ми се подчиняват, и когато после ми казваха някои неща, никога не споменавах дори и на Майка, защото най-напред те щяха да си изпатят.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.