Жадувам за приятелство – единение(Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Един ден мама (вече знаех, че името й не е Майка) получи покана от своя братовчедка, преместила се да живее в града с мъжа си и двамата им синове. Семейството бе излязло пред къщата да ни посрещне. Момчетата ни гледаха с любопитство, но и ние не откъсвахме поглед от тях, та майка им ни покани всички в детската стая.

Изтичахме с радост в момчешкото царство. Там имаше детско влакче, малка печатница и „вълшебен фенер“ – епидиаскоп. Всичко ми направи силно впечатление, но най-много бях развълнувана от това, че имат много книги. Всички томове на Жул Верн! Дадоха ни и чудесна закуска… Късно вечерта си тръгнахме. Двете семейства си допаднаха жестоко и от този ден всяка седмица бяхме заедно. Всички следобеди бяха задушевни и весели, момчетата бяха много възпитани и жизнерадостни. Може би защото бях прочела в някаква книга, винаги търсех в приятелството вечна вярност, но всички мои съученици ми се присмиваха и въобще не се интересуваха от подобни глупави неща. Затова направих на новите ни приятели предложение да сключим съюз за вечно приятелство. На момчетата идеята се стори прекрасна. Но по-малкият, който беше властна натура и все даваше тон на игрите ни, каза:

- Нека първо всеки от нас покаже подписа си.

Така и четиримата трябваше да напишем имената си. Момчетата и Грета изписаха началните букви на имената си, пищно украсени с различни заврънкулки, а другите букви – възможно най-нечетливо, и завършиха подписите си с някакви дълги извивки и то с голям замах. На мене тези украси ми се струваха излишни и затова написах името си с простички съвсем четливи букви. По-малкият брат разгледа подписите и изрече с дълбоко презрение:

- Какво, искаш да правим съюз за вечно приятелство, да станеш член на този съюз, а дори приличен подпис си нямаш? Няма да те приемем, ако не си изработиш истински подпис!
И те сключиха съюз само тримата – за вечно приятелство на живот и смърт. Бях дълбоко оскърбена, съкрушена, нещастна.
Едва стигнали у дома, свалих палтото и шапката си и се залових да упражнявам подписа. Хиляди пъти изписах името си: първата буква с голям замах, останалите – съвсем нечетливи, като подписа на чичо доктор в неразбираемите му рецепти, а накрая завъртях и една огромна дъга. Това беше, разбира се, пряко сили и неискрено. Но ето че следващата събота изрекох гордо пред приятелите си:

- Ей, вижте и моя подпис – и издрасках върху листа внушителния си подпис.

Момчетата и Грета се втренчиха, а no-малкият изрече присъдата:
- Добре. И сега подписът ти е все още прекалено четлив, но ние тримата го одобряваме и те приемаме в съюза.

Очаквах да се почувствам щастлива, но щом като желанието ми се изпълни, това не стана. Да, нещо не е в ред. И у дома, като застанах пред огледалото, срещу невидимия Аз, лице в лице, чух глас дълбоко в себе си: „Твоят подпис беше фалшив. Не е в твоя стил. Мислиш ли, че е възможно да получиш истински неща чрез фалшиви? Едно истинско приятелство с цената на фалшив подпис? Всеки, който не признава истинския ти подпис, не може да бъде твой истински приятел…“

Извърнах се натъжена от огледалото и отидох да си легна. Та подписът, който ми струваше толкова усилия, е ужасно непоносим. Отвращение предизвиква вече той у мен. Зная, че това вечно приятелство на живот и смърт също е изкуствено, точно като моя подпис, че и тези момчета нямат никакво понятие от онова приятелство, което все търся – вечното, стоящото извън времето и пространството, истинското чисто приятелство-единение! Бях съвсем сама в търсенето си на такова приятелство и на взаимна привързаност… сама… сама.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.