Любовта и свързаните с нея проблеми (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Годините неусетно отлитаха. Ставах все no-голяма и тялото ми започна да назрява. С удоволствие четях книги за любовни истории и любовни проблеми и така все повече навлизах в моята собствена личност. На бъдещето гледах с решението си да намеря достоен мъж, който да ме разбира напълно. И така интересът ми към книгите постепенно намаляваше, а все повече ме интересуваха момчетата, а по-късно и младите мъже. Те също се интересуваха от мене. Мама напразно ме учеше на скромност – още от ранни години бях усетила, че имам голяма привлекателна сила. В моята наивност обаче си бях въобразила, че тази сила, която привлича толкова много другите хора към мен, си е само моя. За това заслепление, както и за всички душевни недостатъци трябваше по-късно да заплатя едва ли не с истинска слепота дотогава, докато не прозра, че моето магнетично състояние служи не на личния ми живот, а за да помагам на хората, които ме следват по пътя на спасението. По онова време обаче бях изцяло насочена към себе си, само към моята собствена личност, и се стремях да намеря върховното щастие в любовта между мъжа и жената. И с мене се случиха много неща, както е нормално в този свят – бях обичана, бях и влюбена, но всички радости и страдания бяха само прелюдия на съдбата ми.
По време на израстването ми от тринайсет до деветнайсет години приятелството ми с един човек е като червена нишка през периода, който бих могла да озаглавя „школа за развитие на изключителна воля“. Съдбата ми е знаела, че това качество на характера ще ми бъде необходимо в живота. Още когато бях на тринайсет години, срещнах един младеж, чиито блестящи способности се открояваха далече над средното ниво. По природа той беше смесица от целенасочен и непоколебим стремеж към чистотата и красотата и от прояви на болезнено властолюбие и егоизъм. Обичаше ме (точно така ми казваше той), но обичаше и себе си, та искаше да ме превърне в послушна слугиня. Веднага разбра, че и аз като него разглеждам нещата задълбочено и възприемам изкуството по същия начин. Помисли си, че си е намерил достойна партньорка. Искаше с течение на времето да ме оформи като високообразована, но абсолютно покорна и моделирана по собствените му представи съпруга. Имаше намерение да унищожи съвсем моето собствено мислене. Носеше ми великолепни книги за изкуство, музика, история на света и на изкуствата, най-добрата съвременна и класическа литература и настояваше да чета всички тези произведения в оригинал. Тъй като изучаването на езици, особено самостоятелно, ми се струваше невероятно скучно нещо, учеше и той с мене, потърси и най-добър учител по пиано. Накратко, правеше всичко, за да бъде образованието ми не добро, а изключително. Мама съзря в него ангел-хранител за възпитанието ми, защото с езиците никак не ми вървеше. Напразно идваха най-добрите учители по езици, не обичах да зубря. Този мой приятел ми носеше немски, френски и английски списания и театрални пиеси, които четеше с мен и по този начин ми помогна да си отворя очите за различните езици. Това беше много хубаво и стимулиращо, но същевременно той целеше да ме постави под своя власт. Наскоро след запознанството ни ми каза, че ще трябва да стана негова жена, и искаше да се считам вече като негова собственост. Всичко, което желаех да чета, трябваше да му показвам предварително, за да го одобрява. Не биваше да се запознавам с някого, преди той да ми е разрешил. Като всички млади момичета, и аз посещавах със сестра ми школа по танци. Страшно обичах да танцувам и да се забавлявам с младите хора от групата. Ходех да карам и кънки върху лед. Но всичко това на него не му харесваше. А аз бях млада и исках да танцувам, да се пързалям с кънки, да се веселя с млади хора. Той започна да ревнува, и то до такава степен, че далече надхвърли границата на нормалното. Успоредно с това нарасна и желанието му да господства над мене. В началото това ме ласкаеше – един всеобщо признат многоуважаван мъж е харесал мене, малкото момиче, за себе си. Той можеше да бъде лъчезарен, духовит и понякога чудесно се забавлявах. Харесваше ми също, че има сериозно и задълбочено разбиране на приятелството и любовта, точно като мене. Когато обаче почувствах как все повече се опитва да ме оковава с волята си като в железен обръч, любовта му се превърна за мене в истинско тегло. Тогава започна една борба, странна и страшна, между невидимите сили на две души! Колкото повече чувстваше, че се измъквам от оковите му, толкова повече желаеше да ме задържи в ръцете си. Когато навърших седемнайсет години, пожела официално да обявим годежа си. Изпрати баща си при моя, който не бе особено възхитен от това и много по-късно ми призна, че агресивният характер на приятеля ми никога не му харесвал, но не искал в никакъв случай да ограничава правото ни на свободен избор. Зачиташе правото на всеки човек да взема сам решения – също и на собствените си деца. И така даде съгласието си, но без особена радост. Надявах се, че ревността на годеника ми след това събитие ще стихне. Когато обаче с времето разцъфна моят женствен чар, ревността му не знаеше никакви предели и все по-често ми правеше ужасни сцени. След като часове наред ме измъчваше, изпадаше в противоположната крайност – падаше на колене и молеше за прошка, плачеше като дете, молеше ме буквално за моята любов и обещаваше никога повече да не ме мъчи. Подобни сцени бяха съвсем непоносими за мене. Никога преди това не бях виждала в нашия дом подобно нещо. Моят баща имаше голям авторитет, но го проявяваше незабележимо. Никога не искаше да наложи властта си над други хора. Оставяше всекиго такъв, какъвто си е, и не искаше другите да му се подчиняват сляпо и да го слушат безропотно. По онова време той имаше много високо положение в обществото. Можех да бъда доволна – той нямаше вече над себе си директор! Но въпреки това никога не беше властен или тираничен спрямо хората, които стоят под него. Беше като стълб както у дома, така и в службата си, стълб, на който всеки може да се опре при нужда. За всички беше сигурен и мъдър съветник, справедлив, щедър и винаги готов да помогне. О, мислех си, ако всички хора са като него! Не знаех що е невнимателно отношение, егоизъм в семейството ни. При нас цареше във всяко отношение здрава, истинска, безкористна обич. Не знаех какво е садизъм и мазохизъм. Затова сцените, които годеникът ми ми правеше, ставаха все по-непоносими и непонятни. Исках да бъда свободна! Свободна! Дълго време обаче не можех да се противопоставя на неговата воля. Освен това моята вродена вярност и способността ми да разбирам слабостите на другите хора ме задържаха при него. Но волята ми укрепваше с годините и веднъж си зададох сама въпроса, защо трябва да понасям това положение. Казах му, че желая да бъда свободна. Той не искаше и дума да чуе за това. Борехме се отчаяно един срещу друг. Волята му все още ме държеше като със стоманени клещи. Колкото по-дълго трябваше да се боря с него, толкова повече волята ми се превръщаше в съпротивителна сила, която постепенно започна да превъзхожда неговата. Настъпи моментът, в който вече имах достатъчно смелост да му кажа, че няма да стана негова жена. Последваха отново бурни сцени, но вече безрезултатно! Съжалявах го, но същевременно презирах неговия тираничен нрав и подлостта му. Тогава още не знаех, че тези два недостатъка са съвсем тясно свързани, като две допълващи се половини на едно заболяване. Чувствах, че той е болен в душата си, и исках непременно да се освободя от него. С последно усилие отхвърлих волята му. Говорих с родителите си. Те не бяха никак изненадани. И в един прекрасен следобед (тогава вече бях на деветнайсет години) заминах с братовчед ми при неговата майка, сестрата на моя баща, при прелестната леля Рафаела. Така се развали моят годеж…

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.