Първи видения от бъдещето (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Шест години бях сгодена и в това време се случи нещо силно изненадващо и впечатляващо, което се отрази на целия ми по-нататъшен живот. Вниманието ми бе вече насочено към света, който се таи дълбоко скрит в душата на човека – непознатия, несъзнателен свят на човешкия „Аз“.

На петнайсет години забелязах, че понякога в сънищата си съвсем точно виждам бъдещето. Това явление по-късно се повтори, повтаря се и досега – винаги по същия начин: сънувам и виждам всевъзможни хаотични образи без никаква връзка помежду им, но после сякаш някаква завеса се издърпва настрана, та мога да видя съвсем ясни образи – цветни, раздвижени, свързани логически, като истински.

Когато за първи път ми се случи това, видях в банята на родителите си млад мъж, който държи и се опитва да съживи едно бебе – цялото посиняло, като че ли от задушаване. До него стои медицинска сестра, готова да помогне. Бебето не диша. Докторът го потапя ту в ледена, ту в гореща вода. После го хваща за крачетата и го разтърсва с увиснала надолу глава, клатейки го рязко, докато най-сетне се чува гласецът му и всички въздъхваме с облекчение. Татко, изправен до този миг пред вратата, отива бързо до леглото на мама, пада на колене, навежда главата си до ръба на леглото и заридава, както не съм го виждала никога през живота си. Мама е много бледа, но се усмихва с благата си нежна усмивка и погалва косата на татко. Баща ми полека се успокоява, става и отива в съседната стая, където леля Рафаела чака с дъщеря си да влезе при мама. Странно, можех да виждам едновременно какво става във всички стаи, нещо невъзможно в реалната действителност. Така например ми направи впечатление, че младият мъж, който даде бебето на сестрата, има странна люшкаща се походка. Хубавата му светлоруса коса също ме впечатли и чух съвсем ясно думите му: „Майката и детето са извън всякаква опасност, но трябва да бъдат на спокойствие и в изолация. Ако някой от улицата влезе случайно, не поемам отговорността да не се появи някаква инфекция при тази степен на изтощеност.“ – „Разбира се, докторе“ – отговори леля ми, и видях как тя се сбогува с нас и си тръгнаха двете с дъщеря й. След това образите се замъглиха и се събудих. Сутринта изтичах при мама и й разказах съня. Тя се засмя и рече:

- Моля те, не сънувай такива неща. Достатъчно деца си имам! И как така е дошла леля ти Рафаела в тоя сън, нали не живее тук? И кой ли е хубавият млад мъж с люлееща се походка и руса коса? Подозрително е, щом сънуваш такива млади хубави мъже…

- Не зная, мамо, кой е той, но го видях в съня си точно такъв.

На масата стана пак дума за странния ми сън, но после всичко се забрави… След половин година майка ми се почувства много зле. Не можеше да се храни и лекарят предположи, че има язва на дванадесето¬пръстника. Направиха рентгенови снимки и други изследвания, но не можаха да установят точната диагноза. Лекарят посъветва мама да иде на гинекологичен преглед. А гинекологът-професор след прегледа казал: „Поздравлявам ви! Краят на това тежко заболяване ще бъде кръщене!“ – и се засмял сърдечно. Майка ми се върна отчаяна у дома. Беше вече на трийсет и девет години, но постепенно се успокои и след шест месеца, през лятото, точно една година след онзи мой сън, когато никой не можеше и да допусне, че мама ще роди още едно дете, на бял свят се появи новото бебе. Старият професор бил препоръчал някакъв млад, но прочут вече със сръчността си лекар, който наистина дойде за раждането. Бебето се появи с видимо задушаване. Почти двайсет минути изтекоха, преди то да поеме първата глътка въздух и да проплаче. От дългото напрежение татко бе така изтощен, че след като опасността отмина, падна на колене до леглото на мама, грамаден мъж, и се разрида като малко дете. Леля Рафаела и дъщеря й бяха у дома на път за Италия. Останаха два дена при нас, преди да тръгнат, и точно тогава се роди бебето. Те чакаха в съседната стая и щом татко влезе да съобщи, че всичко е минало благополучно, леля Рафаела го попита дали преди заминаването си може да види мама и бебето. Тогава младият лекар влезе в стаята – косата му беше руса, походката му – наистина люлееща се! …и каза дословно това, което бях чула в съня си. Да! Всичко стана точно така, както вече го бях преживяла! Сякаш бях видяла много по-рано част от някаква филмова лента, отделно от всички останали събития.

От този миг нататък често ми се случваше да виждам бъдещето. Виденията се появяваха винаги насън, като че ли се повдигаше някаква завеса, но впоследствие, много по-късно, можех по собствено желание да влизам в това състояние и без да съм заспала.

Новата ми сестричка беше почти като внуче в семейството ни. Грета на деветнайсет, а аз на шестнайсет години, брат ни пък на девет. Тя стана любимка на всички. Към нея беше насочено вниманието и ние, двете по-големи дъщери, оставахме съвсем на заден план в семейните грижи и често самотни. Понякога на пързалката, на концерт или в компания ни придружаваше само гувернантката. Мама отново беше много заета с бебето, също като след раждането на брат ми. Никак чудно, че не можеше и да помисли за моите проблеми, дори и когато забеляза, че имам недоразумения с тогавашния ми годеник. Трябваше да се боря сама, без подкрепа от никого.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.