Борба да намеря светлина II (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Когато вървях към дома, мислех още дълго как беше цялата тази работа с местенето на масата. И трябваше да призная, че присъства някаква непозната сила. След това събитие пак продължих да свиря на пиано, ходех на кънки, карах се с тогавашния си годеник… И спиритическият сеанс избледня сред спомените ми. Сега отново се бях сетила за него. Това, че милата стара дама тогава не разбираше кой знае колко от спиритизъм, ми е ясно, но навярно има спиритически кръгове, където много сериозно се занимават с това. Човек не бива да има предразсъдъци, а първо трябва да се запознае обстойно с всичко и да изследва и анализира. Може би все пак ще науча от спиритизма нещо, което би ме отвело по-нататък по моя път. Намерих връзка с ръководителя на най-големия и най-известен в страната спиритически кръг. Той първо ми даде книги за четене, на които можех да вярвам или не. Теориите не могат да задоволят един търсещ истината човек. Аз исках практика и убедителност. В една книга прочетох за много известен медиум, който придобил способността си така: всеки ден сядал по едно и също време, слагал пред себе си лист хартия, вземал молива, поставял го върху хартията и чакал цял час. Това правел в продължение на половин година и чак тогава моливът започнал да се движи и изписва различни думи. Така този медиум написал редица книги, които били много известни на времето си. Книгите не ме интересуваха, защото бяха сладникави проповеди – във всяка църква човек би могъл да чуе и по-добри. Интересуваше ме какво кара един „дух“ да прави това, ако тази сила, която движи ръката на един медиум, наистина е дух! И аз също взех лист и молив, държах молива вертикално към хартията и …чаках. Първия ден – нищо. На втория ден моливът започна да трепери, така че ръката ми трябваше да се движи с него, после започна, движейки се рязко, на тласъци насам-натам, да рисува върху хартията най-различни непонятни драскулки. На третия ден моливът веднага започна да трепери и скоро изписа думи, които можеха ясно да се разчетат. Изглеждаше като написано от стар човек с трепереща ръка. Продължавах експеримента всеки ден, а моливът пишеше все по-дълги изречения. Докато той пишеше, аз наблюдавах цялата си ръка. Откъде се взема тази сила, която движи ръката ми? Разсъждавах: ако моливът може да пише сам, тогава всеки търкалящ се някъде молив би могъл да стане и да пише. Без съмнение моята ръка го движи, но без аз да съм искала това и без аз да знам предварително какво ще напише той. Значи източникът на силата е извън моето съзнание, но той безспорно е в мен. Може да бъде сила, идваща от моето неосъзнато и несъзнавано, но досега няма нито едно доказателство за това, че тя произхожда от някое непознато същество, намиращо се извън мен, от някой „дух“ да речем. Кой обаче знае със сигурност какво точно е нашето „неосъзнато и несъзнавано“? Показах тези писания на ръководителя на спиритическия кръг. Той каза с поразителна увереност, че това били типично медиумни писмени знаци, които идвали от някой дух. Отвърнах му с мълчание. Много съм предпазлива относно такива изказвания. Сигурно е, че силата, която движи ръката ми, не произлиза от съзнанието ми, понеже не моята воля движи молива. Но тя все пак би могла да идва от моето същество, обаче от областта на несъзнаваното. Това, че спиритистите вярват, че тези сили произлизат от духове, все още не е доказателство, че действително е така! Продължавах експериментите и наблюдавах себе си и молива.

Един неделен следобед седяхме заедно, мъжът ми и аз. Той четеше книга, аз бях заета с една дърворезба и при това размишлявах над експериментите с молива. Стигнах до заключението, че ако би било възможно ръката ми, нервите ми или някакъв друг инструмент в мен, който е още непознат, да приемат и изявяват мислите на едно намиращо се извън мен непознато, безтелесно същество, би трябвало да е възможно съвсем по същия начин да мога да приемам и да изявявам мислите на някое далечно живеещо в тяло същество, т.е. човек. Тогава бихме се придвижили една крачка по-напред. Казах на съпруга си над какво си блъскам главата и го попитах дали не би желал да направим заедно опит за предаване на мисли. Той веднага се съгласи, на него също му беше интересно дали ще успеем. Не знаех как се правят такива експерименти, но си мислех, че ако искам да приема мислите на друг човек, най-важното е да бъда напълно пасивна и без собствени мисли, така че собствените ми мисли да не се намесват и да не пречат. Застанахме един до друг, поставих дясната си ръка на пулса на неговата лява (мислех, че ще бъде от полза, ако установим контакт), после отпуснах всичките си мускули, опитах се да не мисля за нищо и зачаках. Представях си едно предаване на мисли така: мъжът ми си мисли нещо и тази мисъл по някакъв начин се появява в моята глава. Значи очаквах мисъл, която не идва от мен. (Тогава още не бях помисляла за това, че всъщност не знаем откъде произлизат и онези мисли, за които твърдо вярваме, че са наши собствени!) За моя най-голяма изненада се случи нещо съвсем друго, за което наистина не бях подготвена. Както седях там със съпруга си и очаквах мисълта, усетих съвсем ясно, дори видях, че от областта на стомаха му избликна струя енергия с диаметър от около осемдесет сантиметра и обви моето тяло като ласо, също на нивото на слънчевия сплит. Усещах го толкова ясно, сякаш тази енергийна струя, излизаща от стомашната област на мъжа ми, беше направена от някаква материя, много фина, като гъста мъгла. След като ме бе обвила, тази материална струя ме притегли съвсем ясно в една посока, тъй че трябваше да направя една крачка. После тя ме дърпаше все по¬надалече. Правех ли крачка в погрешна посока, тя ме дръпваше осезателно назад и ме тласкаше в правилната посока. Така стигнахме до прозореца. Там материализираната воля на мъжа ми ме остави. Тогава дойде нова изненада: свободната ми ръка, която висеше надолу, както обикновено, изведнъж се вдигна във въздуха – стана безтегловна! Дотогава не бях се замисляла никога, че ръката ми виси надолу, защото земята постоянно я привлича. В училище се учи за гравитацията, обаче никога не бях осъзнала, че и ръката ми виси надолу по тази причина. Но там, пред прозореца, усетих как ръката ми олекна и се вдигна във въздуха, като че ли в някакво безвъздушно пространство, където липсва гравитацията. От това, че ръката ми се повдигна, се вдигна и завесата. Не бях задвижила или напрягала нито един мускул, струваше ми се, че количеството енергия, която извира от слънчевия сплит на мъжа ми, подкрепя ръката ми. После тя тласна главата ми напред така, че несъзнателно притиснах носа си към стъклото на прозореца. В този миг енергията остави тялото ми – ръката и главата – и аз отново можех да се движа свободно. Ние се погледнахме много развълнувани. Порази ме новото преживяване, а и фактът, че човешката воля избликва като материя от слънчевия сплит и буквално ляга върху другия човек, обвива го като полип и дори може да преодолее гравитацията. Тази „материя“ оставяше впечатлението, че се състои от мириади мънички зрънца мъгла, като Млечния път на нощното небе, и че сякаш всички тези зрънца текат в една посока, тясно свързани помежду си. Мъжът ми също бе възбуден, понеже не можеше да разбере как е възможно това – аз да изпълня като автомат всичко, каквото си бе помислил: да отида до прозореца, да вдигна завесата и да погледна през стъклото. Разказах му, че от слънчевия му сплит е избликнала струя, която съм усетила като материя. Обаче веднага му казах, че е само субективно това, което човек усеща като материя. Всъщност някаква сила ни създава впечатлението за материя. Сетих се, че веднъж преди години детето имаше болки в корема и аз поставих електрическата възглавница на коремчето му, а после го помилвах по лицето и усетих, че кожата му, която иначе е мека и нежна като лист от роза, за моя най-голяма изненада, беше като шкурка. Сякаш бях погалила мъж с набола брада, небръснат от два дена. После се установи, че електрическата възглавница се е навлажнила от въздуха и е наелектризирала кожата на детето. Щом изключих възглавницата, грапавостта на кожата изчезна. Значи моята ръка бе усетила електричния ток като грапава материя. Ако се замислим над този факт, който всеки човек би могъл да провери, може тогава да сравним онази „материя“, която е проявление на човешката воля, с обикновената материя или с електричния ток. По принцип това е едно и също, понеже съвременната наука вече е установила, че материята не е нищо друго, освен форма на енергия, вибрация, и създава впечатление за материя само защото е непроницаема за нас.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.