Борба да намеря светлина III (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Понеже цялото ни семейство се събираше всяка неделна вечер при родителите ми, ние също отидохме този ден. Разказах какво бяхме преживели и, разбира се, семейството веднага пожела да прави такива опити. Първо станахме аз u мама. Останалите бяха абсолютно тихи и се опитваха да не мислят за нищо, защото, когато бивах в такова приповдигнато състояние, усещах мислите на останалите присъстващи толкова интензивно, че това би ми попречило. С мама пак преживях нещо ново. Струята, която тя изпращаше, беше по-слаба, много по-фина и с по-малък диаметър от енергийния поток на мъжа ми. После го правех с различни чичовци и лели и други роднини, които идваха всяка неделя при моите родители на вечеря. Тогава научих, че от всеки човек се излъчва различна струя или различен поток. Един чичо, който общо взето не умееше да се концентрира добре и беше нерешителен, имаше дебела и плътна струя, но съставящите я частици се движеха не в една и съща посока, а хаотично, и въздействието също беше хаотично. Беше трудна задача да разбера какво иска този мой чичо. Една леля пък имаше съвсем тънка струя, обаче остра и бодлива, като твърда неогъваема тел, която наранява. Тя бе по принцип доста агресивна личност. И така, всеки имаше специфично излъчване на волята си. За мене се откри един нов свят! Започнах да разбирам много явления, които досега само бях усещала и подозирала или изобщо не бях забелязвала. Изведнъж ми се изясни защо след словесна битка често се чувстваш тъй уморен, сякаш си се борил на ринга. Разбрах също и защо понякога присъствието на някои хора ме изтощава напълно, а друг път ме ободрява и ми действа укрепващо. Разбрах осезателно какво е симпатия и антипатия: даващи и поглъщащи излъчвания. Първите излъчват енергия, последните се залепват като пипала на полип и смучат сила от човека. От такива хора след експеримента се чувствах толкова слаба, че след това трябваше да седна с треперещи колене, абсолютно безсилна, за да мине известно време, докато се съвзема, и да мога да продължа експеримента. Защото, разбира се, всички искаха сами да опитат да ми предават мисли, най-накрая дори и слугинята, готвачката и останалият персонал на родителите ми, които бяха приети като членове на семейството. Тогава осъзнах още по-добре един факт, който не можеш да промениш с никаква човешка заповед: от възпитаните, владеещи себе си хора струят излъчвания, които са съвсем различни от излъчванията на невъзпитани, неумеещи да се владеят, живеещи само заради задоволяването на инстинктите си хора с примитивна природа. Естествено, това не зависи от класови или съсловни граници! При среща с някои съвсем обикновени, неучени люде, живеещи сами в гората или на някой планински склон, които често не познават цивилизацията, съм усещала по-чисти и висши вибрации, отколкото при някои много учени, високообразовани и начетени хора, които обаче са настроени съвсем егоистично. Тези излъчвания не могат да се скрият, отрекат или подправят. Те издават с кого точно си имаш работа.

При тези експерименти направих още едно интересно откритие. Ако някой иска от мене нещо, което е в разрез с възпитанието ми, между волята на другия и мене се изправяше преграда като изолираща стена и само с върховно усилие можех да я разбия или взривя. Тези експерименти винаги ме изморяваха много, защото даже и тогава, когато експериментирах с положително настроени хора, първо трябваше „да изпразня“ себе си, за да приема волята на другия, сиреч да я превърна на съзнателна в мен, и по този начин да въведа вибрациите му в собствените си нерви и да подтисна във възможно най-висока степен собственото си излъчване. А това е най-трудното. Нашите нерви винаги са настроени на честотата на собствените ни вибрации, тяхната съпротивителна сила е приспособена към собствения ни поток от жизнена енергия. Всяка промяна носи нервно напрежение, настъпва пренастройка, която напряга нервите, независимо дали е към по-ниски, или към по-високи честоти. Дори когато преживяваме такива пренастройки вътре в себе си, те често действат увреждащо, било поради уплаха или изблик на страсти, било поради много силна радост. Разбираемо е, че пренастройката на нервите ни на съвсем чужди вибрации, които са напълно различни не само по броя на трептенията, а и по своята специфичност, може да бъде изморителна и дори вредна. Когато разликата във вибрациите е много голяма, може да се стигне до значителни увреждания и нервни заболявания. Това обяснява защо някои чувствителни индивиди винаги в известно обкръжение се разболяват по необясним и загадъчен начин. При това съществува и още една много голяма опасност, която заплашва всеки медиум и най-често настъпва неизбежно – той да изгуби характера си. Приема всички честоти, обаче не може да ги асимилира, да ги усвои, тъй че той самият започва да се чувства в хаос, без своя вяра и надежда, без воля! Нека никога не си играем с тези неща! Можем да прочетем купища документи за трагичните съдби на различни медиуми, превърнали се в безволеви автомати, командвани от други съзнания, загубили всякаква своя съпротивителна сила и в края на краищата „разобличени“ като лъжци и измамници. И никак не е чудно! Именно вследствие на своите медиумни способности те ставали все по-слабоволеви, докато се превърнали в играчка на своите зрители. Аз самата видях как една жена, с рядко срещани големи възможности, отначало демонстрираше истински феномени, обаче после, когато все повече губеше собствения си характер, не можеше да се противопоставя вече на желанията на другите и винаги искаше да прави нещо. А когато непознатата сила вече не се показваше, за да задоволи любопитните, тя започваше да лъже. Краят на тази история бе огромен скандал. Невежите тържествуваха и твърдяха, че всичко, което е показвала от самото начало, е измама. Не! Не всичко показано беше измама. Именно поради истинската си медиумност тя бе станала толкова безхарактерна и слабоволева, че накрая завърши като измамница. Можех да наблюдавам тези въздействия върху себе си. Не исках да се самоизмамвам, стремях се да узная истината и преживях на собствен гръб много вредното въздействие на експериментите от този род. Бях достатъчно осъзната и имах достатъчно силна воля да победя чуждите вибрации и след всеки експеримент отново да си ставам „аз самата“, но понеже точно от борбата с чуждите въздействия бях станала много нервна и преуморена, отказах се напълно от тези, а по-късно и от всички спиритически експерименти. Знам много добре, всички спиритисти твърдят, че демонстрациите не са изморителни и вредни. Нека ми простят, когато сега, след дългогодишните си експерименти, съвсем честно кажа, че онези медиуми, които не се уморяват след експериментите, никога не приемат чужда воля, а демонстрациите произхождат от тяхното собствено несъзнавано, въпреки твърдото им убеждение, че демонстраидята произхожда от външно същество. Моите експерименти ме убедиха, че човекът може, по същия начин като с чуждата воля, „да приема“, усеща и проявява своята собствена воля, идваща от един дълбоко скрит в иеосъзнаваното комплекс. И в това се крие причината за повечето самоозарения. Обаче с незнаещи хора не може да се спори, те твърдо се закрепват в своята фанатична вяра в „духове“, заблуждават и себе си, и голям брой безкритични лековерници. Те нямат никаква представа за своите собствени неосъзнати и неосъзнавани сили. Обаче човекът, който иска да узнае истината и продължава да изследва с безпощадна проверка всички явления, може да се натъкне на изключително интересни факти. Само с думата „дух“ трябва да бъдем много предпазливи! Да си помислим само: ако волята на един човек може да накара ръката на другиго да се вдигне, значи да преодолее силата на земното привличане, къде е тогава границата на възможностите? Когато се запознах с тези факти, разбрах онова явление, което на Запад наричат „левитация“ и което в някои манастири в Тибет и днес още се постига със системни упражнения. Без да бях чула каквото и да било за тези тибетски упражнения, моите експерименти ме бяха довели до същите резултати. Тук, в Европа, това явление също е познато и свидетели, на които може да се вярва, описват, чс великата Тереза от Авила, Йоханес от Кръста и Франциск от Асизи неведнъж, а често, дори с часове, са се реели из въздуха. Аз знам, че това е възможно, понеже собствената воля действа точно като чуждата и може за известно време да преодолее гравитацията. Зависи от силата на волята. Случи ми се така, че по време на един експеримент не можах да осъзная в себе си волята на един човек и ми бе невъзможно да изпълня онова, което той искаше. После това енергийно подобие на маса легна върху гърдите ми като огромна тежест, дишах тежко и стенех така, сякаш щях да умра. Помолих го да се концентрира по-добре. В момента, когато осъзнах волята му и я изпълних, започнах отново да дишам леко и свободно, натискът изведнъж изчезна! Това, което преживях при тези експерименти, създаде у мен убеждението, че в много случаи астмата не е нищо друго освен невидимата воля на някой друг човек, която ляга върху болния като голяма тежест. Но тази невидима, неосъществена воля може да идва и от собственото ни неосъзнавано и да причинява болести, без болният да знае, че го разболява собствената му воля. Целият живот се състои от такива невидими битки, в които понякога сме победени, а друг път побеждаваме. Тези експерименти и преживявания бяха за мен чудесна школа. Чрез тях имах възможността да надникна дълбоко в неосъзнаваното или несъзнатото на човека и да придобия едно задълбочено познание за себе си и за хората. Стигнах до доказателството, че е възможно да приемаш мислите на друго живо същество. Но същевременно видях колко неимоверно трудно е това! Разбрах защо тибетците или индийците, преди да предават мисли или да се свържат с духа на някой починал, се оттеглят три дни в самота, на много километри далеч от всяко населено място, постят и се молят през тези три дни и само след като добре се подготвят по този начин, започват да търсят връзка с духа на починалия. Но не така, както хилядите хора, наричащи себе си спиритисти, които след работа в канцеларията си или по светски повод се събират заедно и вярват, че по този начин е възможна връзка с отвъдното. Те си представят, че една молитва е достатъчна, за да ги застрахова от каквато и да било опасност. Би могло някога да се провери дали казването на молитва може да е от полза, когато някой скача в пропаст, и дали заради нея той няма да се пребие! Да се експериментира със спиритизма без знания, означава излагане на една също толкова голяма опасност, както да скочиш поради незнание в пропастта! Нека не забравяме, че имаме разум, за да проверяваме всички свои опитности. През многото години, понеже съм присъствала в най-различни кръгове, трябваше да видя как безотговорните игри, които наричат спиритизъм, предизвикват впоследствие катастрофи, обсебвания, самоубийства, нервни сривове, тежки душевни болести. Добронамерени и честни, но абсолютно невежи и психологически неподготвени хора правеха сеанси! Невежи люде събуждат сили, които не познават и за които не знаят откъде произлизат. Те не могат и да ги овладеят и са безнаказано изложени на тях. Със спиритизъм трябва да се занимават само хора, които при никакви обстоятелства не се влияят, които имат широки психологически познания и голям опит и са въоръжени с огромна осъзната сила на волята и изключително себевладеене.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.