Озари ме светлината (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

От този миг постепенно все повече и повече хора – мъже и жени, стари и млади – идваха при мене да ме помолят за съвет, как да намерят пътя към щастието. Все повече „търсещи“, които искаха помощ. Но самата аз имах вътрешен усет, че съм все още в най-тъмната мрачина. Как тогава да помагам на другите? Как да лекувам множеството рани, които хората носят в душите си, щом самата аз още не бях разгадала загадката на живота и смъртта? Най-важното бе, че се измъкнах от собствения си мрак. Сама търсех, както ме съветваше вътрешният ми глас, и се опитвах да се придвижвам напред чрез четенето на подходящи книги. Намерих една книга, която описва пазените в строга тайна упражнения на раджа-йога, т.е. – пътят към висшия Аз. Исках веднага да започна с тези упражнения, защото вече бях стигнала дотам, че знаех – четенето е необходимо само за да узнаеш какво трябва да правиш! Ако искаш да достигнеш целта – висшия Аз – трябва да прилагаш на практика в живота си нещата, които научаваш! Търсех истината в живота, не само красивите описания и теории. Ала духовната йога изисква най-строг аскетизъм. Говорих със съпруга си. Той винаги е бил най-добрият ми приятел и знаеше, че отговорът на трите големи въпроса: Откъде? Накъде? Защо? е проблемът на живота ми. Той се съгласи да се отдам на аскетични упражнения.

Баща ми бе купил за семейството едно имение в планините. Там, в гората, имахме вила и аз отидох в нея за дълго, съвсем сама. Синът ми тогава следваше в един институт и се връщаше само през ваканциите. Съпругът ми бе постоянно в командировки и ме виждаше само в края на седмицата. От голямата тераса се открива чудна гледка към долината. Човек гледа сякаш в безкрайността, защото оттук започва най-голямата в страната низина. В подножието на планината бавно и величествено тече голямата река, а отвъд, на другия бряг, се проточват шосетата -като вени на огромно тяло, пътуващите коли приличат на мънички клетки в големия поток на кръвта. Всичко е съвсем миниатюрно – селцата с мъничките къщурки и дребните, трудолюбиви като мравчици фигурки на хората. През другите прозорци се вижда девствената гора, където можех да се разхождам дни наред в царствена тишина. Фазаните се осмеляваха да дойдат до къщата, елените тръбяха есента съвсем наблизо, а през нощта ги чувах да притичват край вилата. Вратите и прозорците имат здрави метални решетки срещу диви свине и други опасни животни.

Живеех във вилата съвсем сама. Сутрин намирах на терасата оставено от съседите прясно издоено мляко, после слизах за дърва в мазето, което е под терасата, и цепех пънове. Запалвах огъня и започвах упражненията си.

Вила в планина е най-доброто място да се упражнява йога. Цялата тази област е известна заради възвишеността, която се излъчва от нея. Тишината в девствената гора и незасегнатата от цивилизацията чистота на природата действат тъй силно върху всички хора, че човек и без упражнения по йога се усеща извисен и потъва в дълбоко съзерцание. Тук ставаш още по-чувствителен към висшите вибрации. Скритите в тебе сетивни органи на духа се отварят и аз можех там да изпълнявам без усилие дори най-трудните упражнения за концентрация и медитация. Бях си взела за проучване една стара книга, истинска съкровищница от най-висши мъдрости – тайни рисунки на розенкройцерите от 16 и 17 век. Когато завършвах неколкочасовите си упражнения по концентрация, потапях се в изучаването на тези чудни символи на най-дълбоките истини. Скритите тайни на тази книга се разкриваха една след друга пред учудените ми духовни очи. Там изучавах и източната философия, основно Ведите и Упанишадите.

Никога няма да забравя това време, прекарано в гората, никога няма да избледнее в душата ми този спомен, защото по време на екстазите, които преживях тук, за пръв път осъзнах откъде идвам, накъде отивам и защо съм тук.

Дългите упражнения в концентрация и медитация ми помогнаха да проникна в най-дълбоките нива на душата си – стъпка по стъпка. С тези упражнения задвижих в себе си сили, които продължаваха да действат и по време на делничните ми занимания и дори по време на сън. Понякога се разхождах из гората, тогава в мен изплуваха образи на местности, които явно ми бяха познати, но не знаех откъде, защото в този си живот никога не съм ги виждала. В будно състояние, дори и в сънищата ми, се появяваха човешки фигури, които също ми бяха познати, често много добре познати, но които все пак не бях срещала в този живот. Дрехите им бяха необичайни, имената и езикът им, на който се разбирахме в съня, бяха съвсем различни от езиците и имената, които познавах.

Когато сядах да медитирам, в мига, в който насочвах вниманието си навътре, в мен просветваше някаква зеленикаво-синя фосфоресцираща светлина, която ставаше все по-ярка и ми се струваше, че този блясък идва от невидимите очи на едно могъщо безтелесно духовно същество. Неописуема сила, любов и доброта се излъчваха към мен от тези очи. Потапях се с пълно доверие в тези изпълнени с обич извори на енергия, усещах се на сигурно място и без страх се спусках все по-дълбоко и по-дълбоко в непознатия свят на неосъзнаваното.

И съвсем неочаквано светлина озаряваше мрака, който покриваше миналото и истината, и всичко ставаше ясно.

Когато веднъж пак седнах, за да се упражнявам в медитация, пред вътрешния ми взор се появи както винаги фосфоресциращата светлина, после усетих още по-ясно, че тя извира от очите на едно добре познато за мене могъщо същество, после очите станаха по-ясни, тъй че вече не усещах, а знаех, че са насочени точно към мене. Усещах техния поглед, светлината им, силата, блясъка и обичта им, излъчени към мен, и в следващия миг, след въздействието на този поглед, от съзнанието ми изчезна и последният остатък от мъглата и пред мен се изправи, сякаш изплувала от мрака, една величествена фигура с две тъмносини очи, бездънно дълбоки очи, неговата фигура, неговото лице и неговите очи – ТОЙ!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.