Видения VII (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

О, Ти, непозната сила и мощ, която наричат Бог! Благодаря Ти, че ми върна здравето, че се измъкнах от ада, че не се превърнах в бреме за ближните си и станах отново полезен и способен да работи човек!

Слънцето никога не бе гряло така хубаво, небето никога не е било тъй синьо, морето никога не е блестяло тъй разкошно под слънчевите лъчи, както през онова лято…

Есента ни върна отново у дома и аз започнах да работя както по-рано.

Една вечер цялото ни семейство отиде на кино – специално представяне на Уолт Дисни. Гледахме няколко приключения на Мики Маус, кучето Плуто и патока Доналд, а после дадоха едно филмче, където всички тези герои основаха фирма за освобождаване на сгради от привидения и призраци, като пуснаха обява в пресата. В същото време в един замък живееха мирно и в съгласие най-различни призраци. Те се събираха всяка нощ в голямата рицарска зала, където после един от тях, който удобно и спокойно си четеше вестника в един огромен фотьойл, случайно видя обявата. Той прочете възмутено на глас, че Мики, Плуто, Доналд и още неколцина са основали фирма за борба с призраците. Всички много се развълнуваха от това, че дори и призраците вече не могат да живеят спокойно, и заобсъждаха как могат да натрият носа на всички от тази фирма. Единият им се обади по телефона и ги помоли да дойдат. После си разпределиха ролите: един се скри зад вратата, друг – под леглото, трети влезе в огледалото тъй, че ако някой погледне в него, да види призрака вместо себе си. Всеки получи някаква роля, за да изплашат порядъчно „Мики & Cиe“ и те да се откажат от начинанието си. След като ролите бяха разпределени, тарторът на призраците даде знак с ръка и всички те изчезнаха, свивайки се, като образуваха зеленикаво фосфоресциращи топчета, които после, плувайки из въздуха и подскачайки, се изтъркаляха в различни посоки и изчезнаха, при което се смееха сатанински над това, че земните същества искат да ги хванат! Вкамених се от изненада! А брат ми и малката ми сестра започнаха да викат на глас:

- Виж, виж! Зеленото кълбо на Естер! – те бяха толкова развълнувани и викаха тъй силно, че се боях да не ни изгонят от киното.

Само ако знаеха, че цялата сцена, в която и последният призрак-тартор се сви и се превърна в зелено кълбо, смеейки се сатанински и подскачайки, беше точно същата, до най-малката подробност, като това, което видях някога! Бях потресена! Как така? И други хора ли бяха видели това? Защото не се колебаех нито за миг, че Уолт Дисни е видял наистина това зелено кълбо, сигурно го е видял! Откъде би могъл да измисли такова привидение, с абсолютна точност съвпадащо с моето? Изключено е да има такива съвпадения! Но това не бе всичко! След седмица в ръцете ми попадна една книга: „Арам, магия и мистика“. Беше обемиста сбирка от автентични текстове. Когато четях примерите един след друг, попаднах на едно място, където се казваше буквално: „… как може този някой да е влязъл през вратата, която беше заключена и със спуснато резе? Със съзнанието, че вратата е здраво залостена, си мислех: Никой няма да влезе!, макар че бравата бе натисната надолу и вратата бе скръцнала. И все пак, какво беше това? В стаята вече се шумолеше, в гардероба се почукваше, някой дойде до леглото ми и се обади с почукване по таблата, мина край него и ясно звънна на млечния абажур на лампата, стояща на нощното шкафче.“ И малко по-нататък: „Не бях видял нищо, но и не направих опит да видя нещо. Само съседът ми по стая твърди, че изведнъж видял на пода в стаята ми светлина, голяма колкото пълна луна, той бил видял ясно как търкалящото се светло кълбо се появило в отворената врата и пак изчезнало зад стената.“ Не вярвах на очите си. Пак ли приличащото на пълна луна кълбо? Изглежда не е рядкост това кълбо. Колко странно! Ако се замислиш малко, сред електричните явления може да се намери аналогичен пример: кълбовидната мълния. Тя също се търкаля във въздуха, имало е случаи, когато кълбовидна мълния е влизала в стая през отворен прозорец, търкаляла се е през цялата стая и пак е излизала през друг отворен прозорец. Докато запазва кълбовидната си форма, няма опасност, обаче ако излезе от нея, тогава разрушава всичко, което се намира на пътя й. Тогава кълбовидната е хиляди пъти по-¬опасна от обикновена светкавица. Какво друго е тогава това зеленикаво фосфоресциращо кълбо, което също може да действа катастрофално, само че на друго ниво, различно от това на кълбовидната мълния?

Едно предание от неизследвани древни времена разказва за един много велик посветен – Хермес Трисмегист, който знаел всички тайни на небето и на Земята. Той казал: „Както горе, така и долу, както долу, така и горе.“ Какво странно паралелно явление: това зелено кълбо и кълбовидната мълния!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.