Зазоряване – Аюрведите II (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

- Да търся? Къде? И как? – попитах аз.

Повече не получих отговор…

Тази вечер бяхме поканени у нашия приятел, който ми показа йогийските асани и насочването и управляването на съзнанието, когато щях да умра, и така ме спаси. Бяхме весели, мъжете си припомняха случки от ученическо време, а аз разглеждах библиотеката му. Намерих една книга, която силно ме привлече и попитах дали мога да я взема.

- Разбира се – каза той.

Взех книгата и седнах при мъжете. Помолих нашия приятел да ни разкаже как и къде бе научил тези упражнения от йога, с които ме излекува. Той разказа, че веднъж бил поканен в Индия от един махараджа да отидат на лов. По време на лова конят му се изплашил и така лошо го хвърлил от седлото, че той паднал на гърба си и не можел повече да стане. Отнесли го в стаята му. Махараджата отишъл да го види и го попитал кой от неговите лекари иска да му изпрати – английския или индийския. Нашият приятел предпочел английския. Той му предписал различни болкоуспокояващи средства и го посъветвал да остане на легло. Изминали дни и седмици, а той все още лежал безпомощен там и не можел нито да става, нито да движи врата и гърба си. Така изминали шест седмици, като положението му постоянно се влошавало. Тогава махараджата пак го споходил и казал: „Пожелахте си английския лекар и аз ви го изпратих. Той ви лекува вече шест седмици, а състоянието ви само се влошава. Ако бяхте направили това, което аз бих ви посъветвал – да послушате съвета на моя индийски лекар – на аюрведиста, той щеше да ви помогне.“ Приятелят ни помолил махараджата да му изпрати своя аюрведически лекар.

- Какво значи аюрведист? – попитах аз.

- Думата „аюрведист“ означава човек, който е посветен в Аюрведа. Ведите са свещените книги на индусите, най-висшата философия в света. Ведите се състоят от различни части. Аюрведа е науката за здравето, тя съдържа всички тайни на човешкото тяло – за болестите, начините за лечение и поддържането на здравето. Тези посветени знаели още преди пет-шест хиляди години например тайната и метода, как може да се замени ампутиран крайник със здрав от някой труп. Те правели най-невероятни операции. Можели да заместват ослепяло око със здраво, можели да правят това както при хора, така и при животни, дори можели да заместят цял крак. Те знаели също, че причина за болестите са милиарди невидими живи същества, които днес наричаме бактерии. Знаели обаче и това, че бактериите са клетки от невидимото тяло на един демоничен дух. Хората на Запада, с изключение на някои посветени, като Парацелз например, изобщо не се насочвали в своите изследвания към тази истина. Злият дух обсебва едного или няколко души, нахлува там с тялото си и когато вибрациите на съответния човек станат съзвучни с вибрациите на злия дух, този човек се разболява. Обаче винаги има и такива хора, които не приемат вибрациите на демона и затова не боледуват. Те са със силна имунна защита или имунизирани, както нарича това западната наука. В тези свещени писания на индусите всички тези зли духове, причиняващи болести, са описани с най-големи подробности, и дори са представени на цветни изображения. Това са ужасяващи фигури, всяка една има свой облик и типичен цвят. Така например демонът на чумата е черно чудовище – наричат тази болест още „черната смърт“. Духът на една друга смъртоносна болест е жълт демон, а болестта, която той причинява, се нарича „жълта треска“. Духът на проказата има глава като на лъв, а е известно, че прокажените се разпознават отдалече по лъвското изражение на лицето. Чрез лицето на прокажените се вижда лъвското лице на духа, от който те са обзети. Възпалението на белите дробове се причинява от един огромен червен демон, който сякаш е от огън и пламъци. И тъй нататък, и тъй нататък – всяка болест е обсебеност от различни демони.

- Чакай малко! – прекъснах приятеля ни. – Казваш, че възпалението на белите дробове идва от един огромен червен демон, така ли? Колко интересно…

Изведнъж пред очите ми се появи споменът от детството: виждам отново братчето си, което скача ужасено в леглото, гледайки с изхвръкнали от ужас очи в една посока и крещи неистово: „Мамо, мамо, червеният човек идва към мен, помощ, майчице…“ и размахва малките си ръчички, сякаш иска да възпре невидим враг… после пада в несвяст, а мама рече: „Това, което вижда, не е истина, той халюцинира…“ Но още тогава разбирах, че този „червен човек“ е съвсем истински за детето и, както изглежда, е обективна истина, която индусите са познавали още отпреди много хилядолетия! Понеже действителност е не само онова, което можем да пипнем с ръка и да видим с очи! Разказах спомена си от детството, но приятелят ни не бе изненадан.

- Болните много често виждат тези демони в мига, когато ги обладават. Понякога и после, по време на болестта, когато сами се борят с тях. Но когато говорят за това, се казва, че имат висока температура и халюцинации или че бълнуват. Хората не се замислят да узнаят откъде произлизат тези образи в представите на болния, без той никога да е мислел за такова нещо, и не се питат защо болните от една и съща болест виждат винаги едни и същи образи, без да са говорили преди това помежду си, понеже те изобщо не се познават и никога не са се срещали. После нашият приятел продължи разказа си – че аюрведистът на махараджата бил един много мил, изискан, доста млад индус, с когото после имал задушевно чисто приятелство и с когото и до днес си пишат. Той прегледал реакциите на нервните му рефлекси, после си отишъл и му донесъл хапчета, от които трябвало да взема по три на ден. Когато се сбогували, казал с усмивка: „След три дни пак ще яздите“. Нашият приятел въздъхнал и не му повярвал. На другия ден можел да си движи главата. Тогава аюрведистът дошъл отново, пак му дал хапчетата и го накарал да направи няколко дихателни упражнения, свързани с насочване и управляване на вниманието. След обяд той можел да сяда и усещал в гръбнака си едно гъделичкане, сякаш в него се влива нова жизнена сила. На втория ден можел да става, направил първо няколко крачки из стаята, после изял обяда си с огромен апетит, а по-късно слязъл в градината. На третия ден се събудил свеж и бодър и отишъл да язди. После той и аюрведистът станали добри приятели и нашият приятел го попитал веднъж:

- Какво ми дадохте, че оздравях като по чудо?

- Нашата наука се предава от баща на син. Когато бащата посвещава сина си в нея, синът първо трябва да положи тежка клетва, че при никакви обстоятелства няма да издава тези тайни. Все още никой не е нарушил тази клетва. Не мога да ви издам тайната на тези хапчета. Но пък бих могъл да ви разкажа някои неща за нашата наука. Хапчетата, които ви дадох, представляват едно химическо съединение, с преобладаващо злато. Тази смес със златото не е обикновена материя, а бихме могли да я наречем „живо злато“. Тя е държана няколко седмици в херметично затворен тигел при постоянно поддържана умерена температура в химическа пещ. Чрез тази технология в мъртвото злато се развиват такива свойства, че е най-добре да го наречем „живо злато“. Вие знаете, че ако едно яйце се държи три пъти по седем дни при равномерна температура от 40 градуса, след 21 дни от него се излюпва пиленце. Ако обаче сложим яйцето десет минути при 100 градуса, то ще стане твърдо, но никога от него няма да излезе пиленце. Така е и с този апарат. Много седмици равномерна температура развиват в златото енергия, която има същата вибрация като „жизнената енергия“. Тази енергия е по-висша от атомната. Златото се образува под земята в течение на милиони години от обикновената груба материя на почвата, преминавайки изключително дълъг процес. Ако продължим да развиваме този процес, можем да превърнем златото в друга материя, която е заредена с тази най-висша енергия. Както едно парче обикновено желязо може да бъде намагнетизирано, така и от обикновеното злато може да се направи магнетично или „живо“ злато. Но магнетизмът на златото е доста по-висша енергия от магнетизма на желязото. Той има същата вибрация като нашата собствена жизнена сила, тази енергия е самият живот и действа по почти чудотворен начин върху всички живи същества. Човешкото същество е като жив магнит, зареден с тази най-висша енергия. Както магнитът с времето губи заряда си, но пак придобива магнитни свойства с помощта на електричен ток, така и човешкото същество може отново да бъде заредено с тази жизнена енергия. Тя се намира в гръбнака, в гръбначния мозък. При вас този най-фин орган бе наранен и тонусът на жизнената енергия рязко спадна. Вашият организъм не можа да се справи сам, защото бе наранен именно този център на оздравяването. Таблетките отново заредиха с енергия вашите нервни центрове, позволяващи на естествените сили на природата да възвърнат своя ритъм, и сега вие сте отново здрав. Това е цялата тайна. Знаете ли, махараджата е вече възрастен, обаче иска да показва всеки ден мъжествената си сила на своята най-любима жена. С помощта на тези хапчета със злато той все още успява да запази пламенността на млад мъж. Природата не може повече да зарежда от само себе си тялото му с тази енергия, ала този препарат активизира неговите нервни центрове и това е достатъчно, за да зарежда всеки ден половите си органи с енергия. Нашият приятел попитал аюрведиста:

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.