Видения VI (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Навярно впечатленията от този живот постепенно бяха изместили спомените му, дълго не бе говорил за тях. Само когато беше на около петнайсет години, ме помоли да му купя един голям джазов барабан. Отидохме заедно в най-големия музикален магазин и той си избра най-големия барабан с всички допълнителни неща. Повтори се същото чудо, което вече бяхме преживели с неговото гребане. Когато си отидохме у дома, той взе палките и веднага започна да бие барабана със сигурна ръка и някак си съвсем естествено точно най-трудните ритми, с най-невъобразимите синкопи. Биеше като в екстаз, очите му сияеха, а по бузите му се стичаха сълзи… той плачеше, плачеше без глас… Не говореше за това, откъде знае да бие барабан, само веднъж, когато барабанеше един твърде специфичен ритъм, ми каза:

- Ето, мамо, така ние си подавахме от огромни разстояния най-различни знаци и послания… – и удряше като луд.

А при това никога не бе искал да чете негърски истории.

- Защо да ги чета? Аз по-добре знам как беше там, защо ми трябва да узнавам какво мислят за това белите хора. А когато чета точни описания, винаги плача, все едно дали искам, или не…

Много по-късно, когато бе пораснал, гледахме заедно един негърски филм. По това време вече беше офицер от военновъздушните сили, но като дете плачеше в тъмното, хълцаше и сълзите неудържимо се търкаляха по лицето му.

Къде се бе научил да бие барабан? Разбрах колко е трудно това, когато се опитах сама. Как едно дете от голям град е стигнало до желанието да има барабан? А защо едно весело, съвременно момче плаче, когато е на барабана или когато гледа филми за негри?

По-късно ни гостува Пол Брънтън, на връщане от Индия. Разказах му за спомените на моя син. Той пожела да види рисунките и след като ги бе разгледал внимателно, каза:

- Този начин на правене на колиби е характерен за едно племе в Централна Африка, на брега на Замбези. Съвсем вярно е нарисувал всички детайли.

- Да, обаче тази шапка не е негърска, нали? Изглежда като съвременна филцова мъжка шапка – казах аз.
Брънтън се усмихна:

- Не, лъжете се. Детето има право. Тази шапка също е типична за това племе, само че не е от филц, а е изплетена от тръстикови листа. Неговото ловно оръжие също е вярно нарисувано. А чудовището, което отхапва краката, е крокодил, разбира се. Там гъмжи от крокодили. Но кажете ми, откъде сте взели този негър за дете? – попита той накрая.

- Аз самата не знам това… – отвърнах, също с усмивка и после заговорихме за други неща.

Това пък се случи доста години по-късно. Първите спомени изплуваха, когато синът ми, там при езерото, дълго и неподвижно бе гледал онзи черен бръмбар. Без да знае, той бе приложил един индийски метод за концентрация. Индийските йоги избират една черна точка на стената или кристално кълбо и ги наблюдават неподвижно. Направил същото, понеже бръмбарът е като една черна точка, навярно синът ми, без да иска, е изпаднал в транс и така в него се е пробудил споменът за предишния му живот.

Лятото се изтърколи и състоянието ми се пооправи. Съзнанието ми отново се избистри, вече не виждах света като през вода, а пожарът в кръвта ми затихна. Но когато през есента си бяхме вече у дома, започнаха да ме мъчат онези симптоми, които бяха убили повечето жени, имунизирани с този серум. Никога не бих повярвала, че един човек може да понесе такива мъки, без да умре. Нервите ми бяха опънати до скъсване, понечвах ли да вдигна ръката си, тя не мръдваше. Беше ужасно състояние, изпълваше ме страх. А в безсънните нощи чувах един отвратителен глас в бучащите си уши: „Мен ли искаше да хванеш? Хи-хи-хи-хи…“

Лекарите ме посъветваха да се оперирам. Същата вечер се обади един съученик на мъжа ми, с когото бяхме близки приятели, каза, че се е върнал току-що от дългогодишен престой в Индия. На другия ден дойде, видя в какво състояние съм и каза:
- Знаеш, че в Индия бях при един голям духовен учител и се занимавах с йога. Ако правиш това, което ще те посъветвам, ще оздравееш бързо. В никакъв случай не се подлагай на операция.
Обещах да изпълнявам всичко, което ми препоръча. И той ми показа няколко прости дихателни упражнения, които можех да изпълнявам, както лежах полумъртва, и каза, че трябва да се упражнявам така с насочване на съзнанието, много пъти на ден. Правех всичко, каквото ми каза. След няколко дена се почувствах значително по-добре, болките намаляха, а и всички останали симптоми забележимо се промениха към по-добро. След две седмици стигнах дотам, че можех вече да ставам за кратко време. Отново ставах аз самата! Проявяваха се все още някои смущения, но нашият приятел ми показа други йогийски упражнения и постепенно се оправих дотолкова, че през пролетта ми позволиха да замина за няколко месеца на морето. Този благословен климат и къпането в морето, съчетани с йогийските упражнения, ми възвърнаха здравето. Последните четири седмици съпругът ми беше при мен и преживях най-хубавия период в моя личен живот. Само оня, който някога е бил безнадеждно болен и после е оздравял, знае какво означава това: отново да си здрав!

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.