Той 1 (Посвещение)

Посвещение е книга на Елизабет Хайх, издадена от издателство Хрикер.

Вечерта излизам от двореца с Мену, с добре покрито лице, и ние се отправяме през дългата галерия с колоните, проточила се чак до храма, към върховния жрец – брата на баща ми, сина божий Птаххотеп… Той е най-висшият от всички жреци. Но е същевременно и най-главният на всички лекари и архитекти, защото познава и владее всички тайни на природните закони. Дошъл е на земята със задачата да ръководи синовете човешки в техния духовен живот, да ги въвежда в науките. Той е по-високопоставен от баща ми, защото никога не се е отъждествявал с тялото си, а татко е сключил брак и така се е свързал по-здраво с материята.

Вървим безмълвно по пътя към храма. Мену вече се е научила: когато съм се вглъбила в себе си, трябва да мълчи…

Един ученик, който ни чака пред храма, ме въвежда вътре. Мену остава в преддверието. Още един дълъг коридор с колони и в малка приемна зала ме очаква Птаххотеп. Ученикът остава назад. Той седи тука, представителят на Бога. За пръв път Го виждам толкова отблизо и попадам във властта на очите му. О, тези очи! Тъмносини, толкова дълбоко сини, че изглеждат почти черни. Тъй тъмни, защото са бездънни, безмерно дълбоки, като самия небесен свод. Като погледнеш в очите на хората, виждаш до дъното на душата им, виждаш целия им характер. Виждаш очи на индивиди. Очите на Птаххотеп са съвсем различни. Тези очи са бездънни, сякаш гледаш звездното небе. В тях няма нищо лично, нищо индивидуално, само една безкрайна глъбина, където се таи самата вечност. Целият свят, цялото Творение се крие в тези очи. Аз също разпознавам самата себе си в тях и от първия миг изпитвам абсолютно доверие, защото знам, че тези очи ме познават, съдържат ме в себе си. Знам: Аз съм в Него и Той е в мен и ме обича като самия себе си, защото аз съм точно Той и Той и аз сме едно съвършено единство. Той е въплътената обич и аз усещам как тя прониква през цялата ми същност и ме възпламенява. Разтърсена до дъното на душата си, падам на колене пред него. Птаххотеп ми подава ръка, вдига ме и казва:

- Моя малка дъще, не подгъвай никога колене пред една видима форма. Не унижавай в тебе божественото, което носи всяко живо същество. Чрез тебе, чрез мене и чрез целия сътворен свят се изявява същият Бог. Само пред Бога можеш да паднеш на колене. Сега стани и кажи защо си дошла.

- Татко на душата ми – казвам аз, ставайки, – искам посвещението.

- Ти знаеш ли какво е посвещението? Какво значи то за тебе? Защо го искаш?

- Не зная точно какво е, но искам да бъда всезнаеща. Чувствам се затворена в тялото си. Струва ми се, че вървя слепешком в мрака, подвластна на невидими непознати сили, които не мога да контролирам. Искам да виждам ясно, искам да зная всичко като тебе и татко, като другите посветени.
Птаххотеп ми отговаря:

- Посвещението означава да ставаш съзнателен. Сега ти си съзнателна на едно равнище, което отговаря на устойчивостта на твоите нерви и на тялото ти. Когато човек стане съзнателен на следващата по-горна степен, насочва автоматично в тялото си по-висши и по-силни енергии, чиято проникваща способност е по-голяма – устойчивостта и на нервите, и на тялото тогава също се повишава. Следователно посвещението означава да стигаш до по-високата съзидателна степен на божественост, като повишаваш успоредно и нервната си устойчивост до най-високата точка, за да можеш, без опасност за тебе, да понасяш това божествено състояние на тялото.

- Разбирам, Татко на душата ми, и това отговаря точно на моя дълбок порив.

Птаххотеп ме гледа дълго безмълвен и чувствам, че погледът му прониква в мен и ме изучава до дъно. Накрая казва:

- Ще получиш посвещението, но не сега. Още не си достатъчно съзряла във всичко. Още не си се научила да овладяваш в твоето тяло божествената творяща енергия. Затова, ако осъзнаеш тази сила на духовно равнище, преди да я владееш в нейното физическо проявление, сама се излагаш на огромна опасност.

- Каква опасност, Татко?

- След като получиш по-високо ниво на съзнателност и овладееш тази сила, ще изгориш нервната си система, ако ти се наложи да насочиш тази енергия към по-ниските си нервни центрове. И тогава твоето уж ново ниво на съзнание веднага ще падне до истинското ти равнище в сегашния ти живот. Ти нямаш още никаква опитност с тази сила. Пробуждането на това съзнание трябва да става на първото стъпало от проявлението, понеже тогава ти насочваш в тялото си само онази енергия, която отговаря на степента на твоето развитие.

Съпротивителната сила на нервите е в унисон с енергиите, които ти насочваш към тях.

- Татко на душата ми, какво означава да насочваш съзидателната сила в тялото и да изживяваш тази сила в тялото? Как мога да се науча да познавам тази енергия в нейното физическо проявление, а след това и да я овладявам? Щом началото на посвещението зависи от това, аз трябва да направя веднага този опит, за да мога да се подготвя за следващата степен.

Лицето на Птаххотеп, благородно и божествено, дотогава бе останало неподвижно като мрамор, само очите му грееха. Но при тези мои думи спокойните черти на лицето му се оживяват и той се усмихва. Очите му излъчват светлина и разбиране.

- Сега? Веднага? – пита ме той. – Това не е толкова лесно, дете мое. Защото да осъзнаеш творящата божествена сила на по-високото равнище, ще рече да придобиеш опитност във физическата любов. Затова трябва да почакаш тялото ти да се пробуди в присъствието на положителната мъжка вибрация на някой младеж, който да пламне към тебе и по този начин да събуди отрицателната женска енергия. Само в любовта можеш и трябва да придобиеш опит с тази сила и на тебе ти е необходимо да имаш именно тази опитност, за да можеш впоследствие да овладяваш енергията. Иначе тя ще остава за тебе постоянен извор на изкушения и реална опасност нивото ти на съзнание да пада.

- Татко на душата ми, никога няма да попадна в капана на физическата любов! Любовта не е изкушение за мене, не се страхувам, защото тя за мене не е опасна! Позволи ми да стана посветена!

Птаххотеп става съвсем сериозен:

- Дете мое, мислиш, че любовта не е опасна за тебе, защото не познаваш силата й. Ако проявим смелост пред опасност, която не познаваме, това означава, че не сме нито смели, нито силни. Това е само невежество и слабост! Недостатъчният ти опит не може да те опази от изкушенията на любовта, ти само си мислиш, че си въоръжена срещу тази сляпа сила. Не забравяй, че любовта е също проявление на творящата божествена сила, могъща е като самия Бог! Ти не можеш да я унищожаваш, можеш само да я преработваш в себе си! Но докато не познаваш тази сила, не можеш и да знаеш как да я преобразяваш. Иди си у дома и чакай съдбата да ти създаде възможности да изживееш тази опитност. След като познаеш и изживееш любовта в нейната истинска реалност, когато ясно видиш какво е наистина тази сила, тогава ела отново и ще ти дам посвещението.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.